Любовта на родителите

Любовта на родителите

Разликата между условната и безусловна любов на родителите

Повечето родители вярват в условната любов и смятат, че тя е истинската.
Дали е така наистина?
Дали децата трябва да „заслужат“ да бъдат обичани?

Трябва ли да се слагат ограничения в любовта към децата или да се дава свободно?
Нека разгледаме следната история:“ Аз бях едно хиперактивно и абсолютно непослушно дете. Моите родители ми се караха, периодично ми налагаха физически наказания, но това не помагаше и не променяше моето поведение. Родителите ми очакваха от мен послушание и безропотност, но аз не споделях техните очаквания. В един момент, майка ми започна да ме заплашва, че ако аз не си коригирам поведението, тя ще ме изпрати в интернат. Аз, разбира се, не взимах под внимание тази заплаха. Не взимах насериозно думите на майка си. Една вечер аз се заиграх с децата до късно в един съседен двор и закъснях много с прибирането в къщи. Много се притеснявах от реакцията на майка ми. Когато се прибрах, тя само ме погледна и ми каза: „Аз те предупредих!“
Аз си мислех, че ми се е разминало. След два дни, майка ми ми събра багажа и ме заведе в някаква институция. Оказа се, че това е детски интернат. Тя ме остави там с думите, че не може повече да понася поведението ми и затова ме оставя там, за да си „помисля добре“.
Аз прекарах една седмица в интерната. Имам ярък спомен от всеки един ден. С децата, които бяха настанени там, аз се разбирах, но отчетливо помня ужаса и паниката, които ме обзеха, когато майка ми си тръгна. Аз се почувствах абсолютно ненужна, самотна и изоставена. За мен това беше шок.
Майка ми се появи след една седмица и ме попита, дали съм си направила изводите. Аз се разридах и започнах да я умолявам да ме прибере в къщи. През сълзи ѝ обещах, че отсега нататък ще бъда послушна и няма да я тревожа. Майка ми ми прости и заедно се прибрахме вкъщи. От този ден нататък, аз станах послушна, пасивна и много тъжна. Страхувах се да не разгневя или да не нараня майка си и тя да се откаже от мен. От тогава аз живея с усещането, че съм ненужна и изпитвам страх от изоставяне.
Минаха години и аз разбрах, че майка ми не е възнамерявала да ме оставя в интерната, а се е била уговорила с нейна позната да го направи само за една седмица с възпитателна цел. Тя дори не си е представяла какъв отпечатък ще остави тази една седмица върху живота ми за в бъдеще...."
За детето любовта на родителите, особено любовта на майката означава много повече от любов. За детето това е въплъщение на целия му живот.
Чели ли сте книги за възпитанието на децата? В тях лайтмотивът е идеята за безусловната любов - любовта към детето без всякакви условия и уговорки. „Аз те обичам въпреки, а не заради.“ Постулат: "каквото и да направиш, аз все едно те обичам!" Това е формулата, която изгражда живота и базисното благополучие на човека.

Продължение

превод от руски език: Мария Кирова

СЕДМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ – абонирайте се и вземете ПОДАРЪК!

Invalid email address

няма коментари

Коментирайте