Любовта на родителите-прод.

Любовта на родителите-прод.

към част 1

Когато детето се възпитава с условна любов, се използват следните похвати:

  • Аз ще те обичам, само, ако ти правиш това, което на мен ми харесва и аз го считам за правилно и полезно. Сигналът, който детето получава е, че само ако то следва желанията на родителите си, то ще заслужи тяхната любов и тогава то ще се възприема, като „добро дете“.
  • Ако детето има постъпки, които се осъждат от родителите и те демонстрират своята липса на любов, по този начин те го отхвърлят ,наказват и го слагат в графата „лошо дете“. Липсата на любов у родителите дава тревожни сигнали на детето и то започва да изпитва различни видове страхове.

Постепенно в детето започва да се формира модел на „правилно“ поведение, при което детето се самоопределя като „добро“и усеща любовта на родителите си като подкрепа  и „неправилно“ поведение, в което детето се разпознава като „лошо“ и тогава неговите родители му демонстрират липса на любов.

До какво води условната любов на родителите?

Предимно до това, че в детето се формира базова преценка, а именно такъв, какъвто съм, аз не съм необходим на родителите си. Но ако се държа по начина по, който те очакват от мен, то тогава моите родители ще ме обичат.„Аз + изпълнение на определени условия“- в този случай моите родители ще ме обичат.„Аз – изпълнение на определени условия“- в този случай аз не съм достоен за тяхната любов, защото не съм отговорил на техните очаквания.

Как работи това?

Родителите искат да се  гордеят с детето си, с неговото развитие и най-вече с високите оценки в училище. Понякога  детето получава физическо наказание след като е получило слаба оценка в училище,  или майката спира да комуникира с него след: „друго очаквахме с баща ти от теб“. Изводът, който детето си прави е: „мен ме обичат и ценят само, когато нося шестици в къщи“. Така се формира синдромът на отличника.

Любовта на родителите изгражда самооценката и характера на детето. Повечето родители вярват, че условната любов е правилният и необходим подход към децата, че това е истинската любов. Всъщност, това е „по-лесният“ начин за възпитание. Много по-лесно е да управляваш едно дете. Родителите се опитват да правят нещата за добро, а всъщност създават психологически травми на децата си, които им остават дори, когато вече са  възрастни. И за да променят живота си на порастналите вече деца се налага да се избавят от множество модели, налагани им в детството.

По материали от чуждестранен сайт

СЕДМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ – абонирайте се и вземете ПОДАРЪК!

Invalid email address

няма коментари

Коментирайте