ВНИМАНИЕ, ЕМПАТИЯ!

ВНИМАНИЕ, ЕМПАТИЯ!

ВНИМАНИЕ, ЕМПАТИЯ!

Предполагам, че сте чували за емпатията! А смятате ли се за емпат? Вероятно повечето от вас гордо ще се потупат по гърдите и ще изтъкнат доказателства в подкрепа на твърдението колко добре разбират и се справят с чуждите емоции.

Замисляли ли сте се обаче дали е чак толкова хубаво това, и дали не ви се отразява по неочакван, не винаги положителен начин?

Според някои психолози можем да разграничим три вида емпатия.

Когнитивна емпатия

Представлява способността да успяваме да разберем и предвидим чувствата и мислите на другите хора, като просто се поставим на тяхното място. Това се случва на ниво разум – ние знаем от моделите на реакция, които сме запаметили от семейството и средата си, как се предполага да се чувства човек в дадена ситуация. Видели сме какво обичайно преживява човек, който научава нещо хубаво и радостно (например получил е повишение, родило му се е дете), или когото са измамили, обидили, получил е неприятна или тъжна новина - тоест каква ситуация предизвиква радост, щастие, или гняв, яд, тъга.

Емоционална емпатия

При този вид емпатия притежаваме способността да съпреживеем емоциите на другия човек. Обикновено тя се базира на личния ни опит, тъй като всички сме имали ситуации, в които сме изпитвали разнообразни емоции. Тук успоредно с разбирането на емоцията можем да извикаме усещането за нея от спомените за преживяването й, и така да усетим по-добре състоянието на отсрещния. Има състояния, при които това е невъзможно – например Синдромът на Аспергер („синдром на малкия професор“).

Състрадателна емпатия

В този случай не само можем да разберем чувствата и емоциите на страдащия човек, но имайки сходен на неговия опит, да преминем към действия и да се стремим да помогнем. Усещането за страдание ни е толкова познато, защото самите ние сме го преживели и сме успели да открием начин да се справим с него,  а това ни кара да искаме да допринесем с нещо и да облекчим човека срещу нас.

Американският психолог Пол Екман,  автор на „Излъжи ме, ако можеш“, смята, че емпатията може да придаде смисъл на живота ни, но също така може да бъде разрушителна.  В някои случаи тази черта може да провокира „емоционално паразитиране“.

Съществуват и други опасни ефекти. Хората, които често изпитват толкова силна емпатия, че може да предизвика загуба на контрол върху действията им, трябва да ги помнят и имат предвид.

Следва продължение на материала…..

 

СЕДМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ – абонирайте се и вземете ПОДАРЪК!

Invalid email address

няма коментари

Коментирайте