Рано порасналите деца

Рано порасналите деца

Рано порасналите деца

 

Затормозеният и затрупан с проблеми и несправящ се с живота си родител, възприема детето си за по-голямо на възраст, отколкото то е в действителност. Той очаква детето му да разбира повече, отколкото то може, да се справя по-добре, отколкото е по силите му.

Защо се получава така? Как да се помогне на родителите?

Детето без детство

„Ти вече си голям, ти можеш!“ – тази реплика децата я чуват на всяка възраст. Много е удобно на родителя да манипулира по този начин. „ Ти си вече на 3 на 5г., а не можеш да си оправиш леглото, не можеш да нахраниш братчето си. Не притеснявай мама и не ядосвай татко. Това не е хубаво! Аз на твоята възраст ......„ В резултат на това, детето се срамува от себе си, започва да съчувства на родителите си, страхува се да не изпадне в немилост. То започва всячески да се старае да не разсипва млякото по пода, да храни братчето си, да не разтройва мама и да не ядосва татко.

Детето започва да изпитва силен страх да не бъде отхвърлено.

Ако родителите се карат, детето се опитва да ги помири, ако бащата бие майката, детето се опитва да я защити. Ако майката се оплаква, че не достигат парите, детето се опитва да яде по-малко и да не иска нови играчки.

И така детето попада в живота на възрастните, защото се сблъска с проблемите твърде рано. И бъдещето ще бъде за него много специфично и животът му няма да бъде лек, защото това дете не е имало детство.

Възрастният с неизживяно детство, който не е минал през безгрижието и не е получил опора от спокойни родители,  през целия си живот ще се стреми да се върне в детството си, та дори и за кратко.

Дори един независим социално реализирал се човек, в най-близките си лични отношения ще се стреми да се върне в детството си и да изживее свободата и радостта от безгрижието. И така се появява парадоксът. На пръв поглед, един човек, който вече е улегнал и с отговорности, в даден момент започва да се държи, като 2-3 годишно дете. И това се получава, защото е липсвало подкепящото родителство в най-ранна възраст. Такъв човек започва да проявява необосновани капризи и претенции към партньора си. Той смята, че си е „купил или заслужил“ грижите – „Аз съм направил това и това за теб, а ти ........“ Тогава, произтича следния въпрос от страна на партньора: „След като ти си направил за мен и това и това, затова аз сега съм длъжен да правя всичко, което ти поискаш от мен и то по всяко време?“

Рано порасналият човек това няма да го разбере. Той ще смята, че е в правото си да изисква, защото копира поведението на родителите си, които са очаквали от него от най-ранна детска възраст куп неща, които той не е можел да свърши.

Без време порасналият възрастен мечтае да си купи детството  и няма значение на каква цена

към част 2

СЕДМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ – абонирайте се и вземете ПОДАРЪК!

Invalid email address

няма коментари

Коментирайте