Като харизма в социологията и психологията е прието да се обозначава някакво особено човешко свойство или сума от свойства, характерни за лидерството и лидерското поведение. Човек притежаващ подобни качества , прави на останалите поразително впечатление, благодарение на което си присвоява тяхното особено доверие, силно влияние, привързаност и власт.
На хората от обкръжението на харизматичната личност им се струва, че тя обладава такива изключителни таланти, обезпечаващи му възможността да постига своите цели, които другите не могат да постигнат.
Изключителното почти мистично обаяние на този човек действа силно на всички останали. Те започват да се убеждават, че именно той е призван да реши проблемите им. Тази група може да бъде различна:семейство, приятелски кръг, колектив, група, секта, армия, нация.
Главното в случая е, че всяка организирана група от хора се нуждае от лидер. Не е тайна, че лидерската претенция винаги и навсякъде се нуждае и предизвиква борба и конфликт – двата неотменими атрибута на лидерството, които са неизбежни при постигането на цели.
Личностите претендиращи за харизматична кариетра, почти винаги имат някакъв външен признак, отличаващ ги от обкръжаващата тълпа. Този признак може да е болест, недъг, белег, но именно това е стигмата, че той е “призваният”. Не е случаен фактът, че едни от пърите теории за лидерството се базират на идеята за “отличителните страни на лидера”. Този подход акцентира върху ключовите характеристики на лидера като личност – характер, мотивация, ценности, умения. С други думи, лидерството се свързва с конкретни личностни характеристики, а анализаторите се опитват да открият и дефинират онези от тях, които отличават лидерите от не-лидерите.
Най – същественото при харизматиците обаче си остава обстоятелството, че подобни личности винаги се намират в състояние на борба. Отчетлива позиция на постоянна готовност за схватка в най – различните й измерения е може би ключовата характеристика на човека, имащ претенциите за харизмат. И тук става дума за борба, но не в частните интереси на личността – материални или духовни, а за тези на групата. Не е трудно да се разбере, че харизматичната личност винаги е нужна там, където има криза или кризисен елемент в общественото развитие. Поемайки напрежението от останалите, тя ги освобождава от бремето на борбата и съпътстващия стрес. Това в значителна степен прави харизмата безразлична към нормите на обикновения човешки морал и налага нови критерии, обвързани с ефективност и целесъобразност, а не непорочност.
Широко е разпростарнено мнинието, че харизмата е нещо вродено, някакъв харизматичен ген, даден на определени хора един път и завинаги. Това становище трудно се доказва, но и трудо се опровергава.
На равнище риторика, комуникация и начин на поведение обаче по-скоро е валидна, обратната теза, че е възможен харизматичен тренинг.
Разбира се става дума за това, че харизматичното въздействие може да бъде тренирано и усвоено до определен степен. Очевидно за определен харизматична кариера са необходими подходящо време и подходящо място, т.е. подходяща среда.
По част от свойствата и приомите на въздействие харизматичният лидер прилича на психотерапевта, при който не е важна толкова неговата тясна професионална квалификация, колкото методите за въздействие върху емоционално-волевата сфера на клиента. Харизматичните лидери очевидно се нуждаят от постоянно усъвършенстване на своите харизматични методики с конкретни инстументи на въздействие, които са необходимите предпоставки за продължителна и ефективна харизматична кариера.
Цели на програмата:
Да се усвоят определени принципи на лидерско поведение, включващи подобряване на себеувереността, комуникативните умения, определени принципи за привличане на вниманието и въздействие върху останалите.
Задачи:
- Разбиране на понятието лидерски умения и какво означава да си роден лидер.
- Отличителните черти характерни за харизматичния лидер – желание за лидерство, отдаване на каузата, почтенност, учтивост, последователност в действията, интелект
- Развитие на комуникативните умения – представяне и говорене пред публика.
- Опознаване на собственото си Аз и използване на силните страни на личността. Подобряване на самоуважението.
- Разграничаване на уменията за ръководене от лидерските умения. Как да бъда лидер в професията си, семейството. Лидерство без титла.
- Определяне на индивидуалните особености на характера и подходящия стил за лидерство.
- Възприемане на черти от харизматичния стил на лидерство и интеграцията им в собствения стил.
- Делегиране на отговорности и лидерство в брейнсторминг инициативи.
„ Харизматичната власт не е основана нито на длъжност, нито на статут, а произтича от способността на конкретната личност да предизвика и поддържа вярата в себе си като източник на легитимност” - Уилнър
