Надбягване за още малко обич

автор: Светлозар Желев
5/5

Somenso и Светлозар Желев представят “Четенето като автотерапия”.

Ние от Център за изследване на стреса създадохме рубрика, която ще посветим на книгите, създадени от български автори, написани, за да пречистват, да зареждат, да дават надежда. Започнали като изповед, завършили като послание!

 Светлозар Желев е човек на книгите. Издател, редактор, книжар, тв и радио водещ, директор на Националния център за книгата в НДК. През целия си живот – читател. Автор и съставител е на книгите “За бавното живеене и насладата от живота”, “България за напреднали”, “Храната, начин на употреба”, “Опитай това” и “Любовта за напреднали”.

Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме. Това бързане унищожава цивилизацията. Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа в каквото и да е – от секса, през политиката до ежедневието и бита – водят до неприемлива загуба на човечност. Ние дори играем набързо някоя игричка в метрото, набързо прочитаме няколко страници, набързо слушаме някоя песен в „Спотифай“.

Къде е сливането с изкуството, с красотата в живота, нежното отпускане по вълната на естетическото възприятие. Осакатяваме се, осакатяваме цялото общество. Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота.

Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така.

Избирайте бавно и умно, гласувайте. В политиката няма празнота. Оставената от вас непусната бюлетина ще бъде пусната от човек, който ще го направи вместо вас. Затова гласувайте и променяйте бавно – революциите са идейни, качествените промени на обществото, манталитета, мисленето са еволюционни. Бавно. Но постоянно. С удоволствие от всеки миг.

„Надбягване за още малко обич"

Откъс от книгата “За бавното живеене и насладата от живота”

На близките, на тези които ни обичат, причиняваме най-много болка, позволяваме си каквато си поискаме и никога не ги поставяме на приоритетното място в живота ни, което им се полага. С изключение само на децата, може би. В търсене и борба да спечелим още някой, който да ни харесва, да се доказваме в работата си, пред шефове, колеги и служители, пред далечни познати, и хора, с които едва се знаем, ние пропускаме смисъла, а той е да направим нас самите и най-близките ни щастливи. Толкова много пошлост има в това надбягване за още малко обич, или харесване, или уважение, или дори една усмивка в животите ни, и то задължително от не толкова близки хора. Щом е ново значи е хубаво, колко приятели сме загубили във фалшивата сигурност, че са вечно наши и преследването за тяхна сметка на нови емоции. Знаем го, и пак го правим. Мразя тази човешка черта, боли ме за глупостите, които аз самия съм натворил през годините. И за болките, които са ми причинили, разбира се. Фейсбук е една еманация на тази надпревара, с всичко, което правим тук. Но не това е най-важното, а отчуждението, пренасищането, изтъркването, прегарянето, незадоволеността, празнотата и пустотата, депресиите, стреса, безчовечността и бездушието на днешния ден. Книгите, или срещите с приятели, или пътуванията са спасението, бягството към себе си и истинския смисъл, и насладата от живеенето? Мисля, че е така.

Стани част от нашата общност сега!

Регистрирай се за месечния ни бюлетин и бъди винаги в течение за интересните неща в психологията за повишаване на качеството на живот!

Ние не сме спамари! Моля прочетете нашата политика за повече информация!