Менталното благосъстояние влияе на това как хората реагират на мерките, боледуват и/или как се възстановяват. Някои доказателства сочат, че лошото психичното здраве може да увеличи податливостта към инфекция и предаване на вируса.

Например проучване в Сиера Леоне установява, че при пандемията с Eбола, рисковото поведение на населението е било свързано с интензивността на симптомите на депресия и пост-травматично стресово разстройство. 

По време на пандемия страхът лежи в основата на промяната на менталното благосъстояние на индивида.  Страхът по принцип е адаптивна реакция при наличие на опасност. Когато обаче заплахата е несигурна и непрекъсната, както при пандемията на COVID-19, страхът може да стане хроничен и обременителен.  

Когато страхът стане прекомерен, това може да има вредни ефекти както:

• на индивидуално ниво- проблеми с психичното здраве като фобия (най-вече от болест), социална тревожност и агресия.
• при социално ниво  –  паническо пазаруване или ксенофобия.

От другата страна, когато нивото на страха по време на пандемия е ниско, това също може да доведе до вреда за индивида и обществото (напр. поради хора, пренебрегващи мерките за забавяне на разпространението на заболяването или поради безразсъдно поведение,  което игнорира рисковете).

И така страхът по принцип предизвиква поведение за безопасност (напр. миене на ръцете), които могат да смекчат определени заплахи (напр. замърсяване), но парадоксално могат да засилят и страха (напр. опасения от замърсяване и здравословно безпокойство).

Следователно по време на пандемия поддържането на страх е необходимо, но разбирането на естеството на страха и изготвянето на собствени стратегии за справяне е наложително.