Разказ от първо лице: Какво обича депресията?

автор: Теодора Ангелова
5/5

Казвам се Теодора Ангелова и имах възможността да си стана доста близка с депресията. Познавам се добре и с паник атаките. Оказа се, че сме се запознали много по-отдавна, отколкото предполагах. Знам какво е да изпаднеш в състояние, в което си мислиш, че или полудяваш, или умираш. Знам какво е да изгубиш смисъл и да не изпитваш радост и от най-любимите ти занимания. Знам какво е да се саморазрушаваш, съдейки и обвинявайки се.

Знам какво обича депресията, с какво се храни и колко трудно е да се отскубнеш от прегръдката ѝ. Знам и какво не обича, какво я ужасява и какво я кара да се свие в ъгъла. Научих го по трудния начин.

Знам какво е и да “прегрееш” професионално. Знам какво е пълна зала с хора да скандира името ти и да очаква от теб да донесеш победата на отбора. Знам колко тежи товарът на големите надежди и отговорности. Знам го, защото преди да стана част от корпоративния свят, бях професионален състезател по баскетбол. Играла съм за различни отбори в България и Испания, като бях част и от националната селекция на страната ни.

Какво е общото между спорта и депресията? Какво може да ни даде спортът и от какво да ни отърве? Как спортът ни помага да бъдем по-успешни в живота? По тези и още теми пиша в блога си ТениСтраст.

Какво обича депресията?

За моя опит с депресията може да прочетеш в предишната ми статия. Бяхме си станали изключително близки и затова много добре знам какво депресията обича.

Да, депресията ме беше погълнала, но това не означаваше, че не се опитвах да я преборя. Четях и слушах (когато можех да се концентрирам) доста книги и материали на най-различна тематика – психология, личностно развитие, финанси, бизнес и т.н.

Почти във всичко, което четях и слушах, се повтаряше едно и също:

  •  7 съвета как да се справим с депресията;
  • 15 прости правила за преодоляване на депресията;
  • 5 стратегии как да бъдем по-успешни и щастливи;
  • 30-дневно предизвикателство за постигане на цели;
  • Нов навик се създава за около 60 дни;
  • 12 съвета как да бъдем по-продуктивни;
  • Разхождай се/спортувай/чети всяка сутрин;
  • Спортувай редовно;
  • 9 стъпки към здравословното хранене.

Всички тези стратегии и съвети най-вероятно са страхотни и за някои хора работят повече от добре. Но не и за човек, който е в депресия. Депресията обича числата и задължаващите – всяка сутрин, всеки ден, всяка седмица и т.н.

Защо? Защото знае, че ще се провалиш с гръм и трясък. Човек, който е в депресия, рано или късно ще пропусне един от съветите, ще пропусне разходката си, която си е обещал да прави 30 дни всяка сутрин, ще пропусне тренировката, на която си е обещал да ходи всяка седмица… А това случи ли се – прегръдката на депресията става още по-задушаваща.

Бях си обещала всяка сутрин да се разхождам. Просто да си сложа маратонките и да изляза – можеше и 5 минути да ходя, но си бях наложила да го правя всяка сутрин. Е, провалих се. След втората седмица пропуснах един ден. Казах си: Добре, само един ден е позволен. Утре задължително ставаш и излизаш.

Да, но утре се чувствах отново зле и не намерих сили да стана от леглото и да изляза. Вече станаха два последователни дни, в които пропуснах разходката си. Депресията ликуваше. И в знак на задоволство – ме прегърна още по-силно. Не просто нямах сили да изляза от къщи, а нямах сили да стана от дивана и да си направя нещо за хапване. Казах си: Така и така не се получи този път, ще опитам отново от понеделник или най-добре от 1-ви. Сега мога да се разпадна, да зарежа всичко за няколко дни и после ще се стегна и ще положа усилия отново.

По същия начин спрях да спортувам, защото пропуснах една седмица, после още една и тотално излязох от форма. Нямаше смисъл да ходя веднъж в месеца, евентуално, и да си причинявам ужасна мускулна треска. Опитвах различни стратегии и изготвях разнообразни планове – упражнения всеки ден, четене, разходки, водене на дневник, хранене поне 3 пъти на ден, голямо пазаруване веднъж в седмицата и т.н. Всички те претърпяваха неуспех. Защото идваше ден, в който пропусках, просто се чувствах прекалено зле, за да намеря сили да го направя. А това от своя страна засилваше още повече чувството, че от мен нищо не става, че съм пълен провал и най-лошото – че нищо няма смисъл.

Депресията се храни от числа, от задължаващи и ангажиращи фрази, от планове и стратегии. 

Други публикации от същия автор:

Здравейте 👋
За нас е удоволствие да се присъедините към клуб Somenso

Регистрирайте се за месечния ни бюлетин за да сте в крак с новостите и съветите за по-добро качество на живот и преодоляване на всекидневния стрес!

Ние не сме спамари! Моля прочетете нашата политика за повече информация!

Leave a reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *