Щастието или какво означава да живеем щастливо

Щастието или какво означава да живеем щастливо

„Хиляди свещи могат да бъдат запалени от една единствена свещ и животът й няма да бъде съкратен. Щастието никога не намалява от споделяне. “ – Буда

Обществото ни е обсебено от идеята за щастието. Обстрелват ни усмихнати лица от телевизора. Постоянно се натъкваме на рекламни билборди с тяхната широкоформатна версия на щастлив живот. Виждаме нелепо ухилените си приятели в социалните мрежи без да имаме и най-малко информация какво наистина се случва с живота им.

Негласен закон е, че всички искаме да бъдем щастливи, но истината е, че повечето от нас не са се замисляли какво означава щастието за тях самите.

Широко прието е, че ако имаме подходящата професия, правилната група приятели и точния партньор, тогава ще бъдем щастливи. Работим неуморно преследвайки тези цели. Представяме си постигането на щастие като изкачване на висок планински връх. Но щом се покатерим горе, много често не намираме това, което търсим. Следва разочарование. Вложили сме толкова усилия, за да постигнем целите си. Осъзнаването, че въпреки това не сме щастливи, ни прави още по-нещастни. Тогава разбираме, че нямаме никаква представа какво е щастие.

  КАКВО Е ЩАСТИЕ

Вероятно има толкова много дефиниции за щастие, колкото хора на планетата, но все пак науката се опитва да отговори на този въпрос. Съвременната психология описва щастието в две категории:

  • Щастието е емоция

Положителни емоции като радост, удоволствие и вълнение

Този вид щастие не е чужд на никого – вкусна храна, страхотен секс, нови дрехи, разходки по плажа, масаж и кученца, много кученца. Това е, което постоянно ни рекламират и първото, за което се сещаме, когато видим нашите усмихнати приятели във Facebook.

  • Щастието е удовлетворение от живота

Живот изпълнен с чувство на удовлетворение и пълнота

Този тип щастие не е така ясен и първичен като удоволствието от масажа или меката топла козина на любимото кученце. Удовлетворението включва съзнателен процес по откриване и култивиране на правилните умствени нагласи, за да живеем щастливо въпреки ежедневните промени в емоциите ни.

Нека изследваме двете категории по-подробно…

  ИЗБОР НА ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ

  • Преследване на положителни емоции

Представете си, че имаше машина, към която можете да се включите и да изпитвате удоволствие и радост през 100% от времето. Не знаете, че сте включени в нея, така че не бихте изпитвали чувство за вина. Ако сте поставени пред избор – да се включите към машината или да останете в настоящия си живот. Кое бихте предпочели?

Отговорът, който давате на този въпрос, може да разкрие много за това как разбирате щастието като емоция.

Ако си зададете този въпрос малко след като завършите изкачването на своята планина, почти сигурно е, че ще кажете „да“. Това е така, защото виждате щастието само като емоция, която трябва да изпитвате редовно. Ако не изпитвате постоянно удоволствие или радост, усещането ви ще е, че нещо не е наред.

Друго неприятно последствие от отъждествяването на щастието с позитивните емоции е, че игнорираме или потискаме всякакви други емоции, които не ни карат да се чувстваме добре. Всички искаме да изпитваме радост и да избягваме болката, това е нормално. Това, което не е нормално и доста нездравословно, е постоянното избягване или потискане на трудни или отрицателни емоции. Реалността на живота е, че всички ние се сблъскваме с тях понякога и това е неизбежно. Хората се разболяват, губим работата си, връзките се разпадат, вещите се чупят, каквото трябва да се случи, се случва.

В книгата си „Капанът на щастието“ Рус Харис пише:

Колкото повече се опитваме да избегнем неизбежната реалност, че човешкият живот включва болка, толкова по-вероятно е да се борим с нея, като по този начин си самопричиняваме още повече страдание“. – Ръс Харис

Според будизма животът е пълен със страдание и страданието ни е причинено от нашите „привързаности“ – мислени идеали и очаквания за това какъв трябва да бъде живота. И една от най-вредните привързаности, е желанието да се чувстваме щастливи през цялото време. Това нездравословно желание иронично води до страдание и нещастие. Казано по друг начин  – чувстваме се нещастни, защото смятаме, че не бива да се чувстваме нещастни.

Още по-вредно е да се осъждаме и самообвиняваме  за негативните емоции, които ни връхлитат – „Защо се чувствам зле? Би трябвало да съм щастлив сега.“

Но вместо да потискаме трудни или отрицателни емоции, просто трябва да си позволим да ги приемем и да отпуснем очакванията си. Вместо да си затваряме очите за кутията с нежелани емоции, трябва да седнем, да я отворим и да се вслушаме какво имат да ни кажат. Колкото повече приемаме тези пренебрегнати емоции, толкова по-спокойно живеем. Приемането на тъгата не е същото като да потънем в нея и да й се отдадем. Отрицателните чувства ни обогатяват и ни помагат да се научим да разпознаваме целия спектър от човешки емоции. Това е пътят да осъзнаем, че те нямат власт над нас. Можем да ги наблюдаваме, но ние не сме нашите емоции. И след време всяка една от тях идва и си отива. Нито едно състояние на ума не е постоянно.

Забележка: Негативните емоции са част от живота, но ако постоянно изпитвате тъга, безнадеждност или безпокойство, препоръчваме ви да потърсите подходяща помощ и да посетите психолог.

Ето защо преследвате цел след цел, планина след планина, опитвайки се да догоните приятните чувства, които би ви дала новата работа или нова дестинация за пътуване. Но хубавите емоции не се задържат. Не след дълго  радостта и вълнението се разсейват и започвате да се заглеждате в още по-големи планини, за да изпитвате повече радост в живота си. Това е общият път към щастието за много хора, който гласи: „Ако само имам…, тогава ще се зарадвам“. Очевидният проблем с този подход е това, което психолозите наричат хедонична адаптация – идеята, че колкото и добре нещо външно ни кара да се чувстваме, не след дълго се връщаме обратно към емоцията, от която сме стартирали. Едно често цитирано проучване показва, че въпреки първоначалната си еуфория, победителите в лотарията са щастливи до 18 месеца след печалбата. Доказано е, че същата тенденция към връщане към „изходното ниво“ се наблюдава след сключване на брак, промени в работата и повишения – неща, които обикновено очакваме да подобрят нашето благополучие дългосрочно. Това не означава, че не трябва да се наслаждаваме на удоволствията от живота и да отпразнуваме получаването мечтаната работа, да ценим всеки момент от медения си месец. Трябва обаче да сме наясно, че изживяването на тези краткосрочни емоционални върхове не се равнява на дългосрочно щастие.

            Бягство от негативни емоции

Друго неприятно последствие от отъждествяването на щастието с позитивните емоции е, че игнорираме или потискаме всякакви други емоции, които не ни карат да се чувстваме добре. Всички искаме да изпитваме радост и да избягваме болката, това е нормално. Това, което не е нормално и доста нездравословно, е постоянното избягване или потискане на трудни или отрицателни емоции. Реалността на живота е, че всички ние се сблъскваме с тях понякога и това е неизбежно. Хората се разболяват, губим работата си, връзките се разпадат, вещите се чупят, каквото трябва да се случи, се случва.

В книгата си „Капанът на щастието“ Рус Харис пише:

„Колкото повече се опитваме да избегнем неизбежната реалност, че човешкият живот включва болка, толкова по-вероятно е да се борим с нея, като по този начин си самопричиняваме още повече страдание“. – Ръс Харис

Според будизма животът е пълен със страдание и страданието ни е причинено от нашите „привързаности“ – мислени идеали и очаквания за това какъв трябва да бъде живота. И една от най-вредните привързаности, е желанието да се чувстваме щастливи през цялото време. Това нездравословно желание иронично води до страдание и нещастие. Казано по друг начин  – чувстваме се нещастни, защото смятаме, че не бива да се чувстваме нещастни.

Още по-вредно е да се осъждаме и самообвиняваме  за негативните емоции, които ни връхлитат – „Защо се чувствам зле? Би трябвало да съм щастлив сега.“

Но вместо да потискаме трудни или отрицателни емоции, просто трябва да си позволим да ги приемем и да отпуснем очакванията си. Вместо да си затваряме очите за кутията с нежелани емоции, трябва да седнем, да я отворим и да се вслушаме какво имат да ни кажат. Колкото повече приемаме тези пренебрегнати емоции, толкова по-спокойно живеем. Приемането на тъгата не е същото като да потънем в нея и да й се отдадем. Отрицателните чувства ни обогатяват и ни помагат да се научим да разпознаваме целия спектър от човешки емоции. Това е пътят да осъзнаем, че те нямат власт над нас. Можем да ги наблюдаваме, но ние не сме нашите емоции. И след време всяка една от тях идва и си отива. Нито едно състояние на ума не е постоянно.

Забележка: Негативните емоции са част от живота, но ако постоянно изпитвате тъга, безнадеждност или безпокойство, препоръчваме ви да потърсите подходяща помощ и да посетите психолог.

  ЩАСТИЕТО Е УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ЖИВОТА

Удовлетворението от живота се определя почти изцяло от нас самите без видими индикатори във външния свят. Възможно е да имате огромен успех на повърхността и в същото време да се чувствате напълно недоволни от живота, но също така е възможно да нямаме почти нищо в материалния свят и да сме напълно удовлетворени.

Философите, психолозите, духовните учители проповядват своите версии за това, кое ни доставя удовлетворение в живота, но реалността е, че удовлетворението от живота е рецепта, която трябва да съставим сами. Не съществува перфектния списък от съставки, който да задоволи вкусовите рецептори на всички. Трябва да тръгнем на самостоятелно собствено пътешествие, за да открием себе си. Въпреки че не съществува рецепта, по-долу сме извадили някои от най-мощните съставки, които знаем, че са преобразили живота на мнозина и могат да ви помогнат като верни спътници по пътя на щастието.

Съставка №1 – Смисъл

„Най-малкото нещо със смисъл струва повече в живота, отколкото най-големите неща без него.“ – Карл Юнг

Липсата на смисъл в живота може да доведе до голямо неудовлетворение. На пръв поглед всичко изглежда наред – успяваме да реализираме значими постижения, да се изкачим на завидни висоти в професионалната си кариера, да създадем здраво семейство, но дълбоко в себе си имаме чувството, че нещо липсва. Това не е необичаен сценарий в нашето общество, особено при по-младите: вършене на работа, която плаща сметките, но не дава почти никакво чувство за смисъл или цел.

Съставка №2 – Блаодарност

Благодарността е сигурната съставка, която може да преобрази вашата супа на щастието. Щом вземете решение да практикувате благодарност всеки ден, пред вас ще се отвори цял нов свят. Изведнъж ще видите неща, които преди това са били невидими за вас. Колкото повече практикувате благодарност, ще създадете навик да наблюдавате красотата на живота и нещата, с които сте благословени.

Започнете с писането на 3 неща, за които сте благодарни всяка сутрин, веднага щом се събудите. Тази проста задача значително ще промени начина, по който се отнасяте към живота си. Умът ви постоянно ще търси неща, за които да сте благодарни, за да можете да ги запишете на следващия ден. Благодарността постепенно ще стане част от мисленето ви. Това ще се случи несъзнателно.

Без благодарност е трудно да си представим живот изпълнен с удовлетворение. Независимо къде се намираме и какво сме постигнали, ние винаги ще желаем нещо повече. Благодарността означава да направим крачка назад, да признаем и да благодарим за всички хора и ситуации, с които сме благословени.

Да бъдеш неблагодарен е лесно. Но, ако се замислим върху следното: Колко пари струва сегашното ви здраве? Ако най-богатият човек на планетата предложи да купи зрението или обонянието ви, бихте ли ги продали? Често отговорът е „Никакви пари на света не могат да купят здравето“. И все пак е толкова лесно да приемем за даденост най-ценното за нас.

Съставка №3 – Присъствие тук и сега

“Именно моментите, в които спрях, за да бъда, вместо да правя, ми дадоха истинско щастие.” Ричард Брансън

Помислете за гласа в главата ви, който реагира на думите, които четете в момента.

Смята се, че имаме между 20 000-50 000 мисли всеки ден. Не се притеснявайте, не сте луди. Преди 2500 години Буда нарича това явление: маймунски ум. Той забеляза, че човешкият ум е пълен с пияни маймуни, скачащи наоколо, пищящи, бърборещи, всички искащи да им обърнете внимание. Достатъчно е да помълчите за няколко секунди, за да ги чуете. Проблемът възниква, когато сме изпуснали маймуните да се развихрят в съзнанието ни. Когато умът ни се лута, ние губим връзка с настоящия момент и навлизаме в безкрайни мисловни вериги за миналото или бъдещето.

Неспокойствието, безпокойството, напрежението, стресът, притеснението – всички форми на страх – са причинени от твърде много бъдеще и недостатъчно присъствие тук и сега. Вината, съжалението, негодуванието, оплакванията, тъгата, огорчението са причинени от твърде много минало и недостатъчно присъствие тук и сега. ” Екарт Толе

Емпирично доказано е, че прекарваме поне 50% от нашето време в будно състояние, без да се фокусираме върху настоящия момент. И въздействието на това върху нивото ни на удовлетвореност е ясно…

Хилядолетия след времената на Буда неговите учения за медитация остават един от най-ефективните начини да успокоим маймуните в главата си и да спечелим повече присъствие и удовлетворение в живота. Сега разполагаме със стотици проучвания, доказващи физическите и психическите ползи от медитацията и други практики за концентрация.

„Ако сте достатъчно тихи, ще чуете потока на Вселената. Ще усетите неговия ритъм. Пуснете се по този поток. Щастието предстои. “ – Буда

Сварете собствената си супа на щастието

В крайна сметка всеки от нас е отговорен за приготвянето на собствената си супа за щастие пълна със съставки, който ни доставят истинско удоволствие и удовлетворение. Но независимо каква супа сме избрали да сварим, нека не забравяме да споделим щастието с другите.

Стани част от нашата общност сега!

Регистрирай се за месечния ни бюлетин и бъди винаги в течение за интересните неща в психологията за повишаване на качеството на живот!

Ние не сме спамари! Моля прочетете нашата политика за повече информация!