Моделите за превенция и интервенция на бърнаут са насочени предимно в две посоки: групови семинари за профилактика и индивидуални психотерапевтични сеанси на пострадали. Най важната задача на груповите семинари е да запознаят участниците с наличието на явлението и да им помогнат  да откриват проявите му както у себе си така у своите колеги.  Акцентът ще бъде поставен върху превантивните мерки, защото възникнал веднъж в една организация синдромът на бърнаут е изключително заразен. Подобно на заучената безпомощност, състоянието на бърнаут има тенденция да се самоподкрепя и усилва. Целта на групова терапия при стрес и бърнаут превенция е споделената атмосфера и груповата работа.

Нека да разгледаме следната ситуация, в която може би ще припознаете себе си или ваш близък приятел.

Мила е амбициозна и дейна млада жена. Целенасочено преследва набелязаните цели, харизматична е и хората определено я уважават. Преди около година и половина Мила е започнала работа в нова компания. Преместването й е било свързано с новата перспектива да докаже себе си на по-висока позиция и разбира се възможността да се кандидатира по-късно за изпълнителен директор е  целта, която я мотивира да даде всичко от себе си. Мила, така се впуска във възможността за кариера, че работи непрекъснато. Когато е със семейството си и с приятели Мила постоянно чете мейли и мислите й са далеч от мястото където се намира. Това разбира се не остава незабелязано от близките й.. И ето година по-късно нещо става с харизматичната Мила.

Началото на седмицата е, а Мила вече копнее за уикенда. През последните няколко месеца се чувства отпаднала по време на работа и не е съвсем сигурна защо. Например, тя винаги е уморена, чувства се подтисната и немотивирана в повечето дни и постоянно проверява колко часа е, и колко остава до края на работния ден. Мила също така е започнала да спори и понякога да обижда колегите си (нещо, което никога не е правела) и чувства, че никога няма достатъчно време, за да се направи всичко планирано. Това оставя в нея усещане за постоянна заплаха, все едно нещо е закачено за гърба й. Чувството за потиснатост и изтощение не преминава дори и през часовете, които Мила прекарва в дома си. Притеснена за здравето си, Мила е направила изследвания, които показват че тялото й функционира добре, но грохването е реалност и тя нищо не може да направи..

Мила показва класически признаци на поето огромно количество продължителен стрес и бърнаут.