Когато ви предпишат антибиотик вие знаете със сигурност две неща: че ще унищожи
болестотворните микроорганизми, но ще наруши и чревната и стомашната микрофлори, може да доведе до редица нежелани странични ефекти, инфекции и др. Въпреки тези предупреждения, вие пиете антибиотика, защото той е в основата на моментното ви подобрение и в най-добрите случаи – цялостно ви излекуване. Прекалената употреба на антибиотици, особено когато те се взимат без предписание и лекарски надзор, могат до доведат до резистентност на организма към тяхното въздействие и да бъдете обезоръжени в борбата ви с болестите. Информационните емисии работят по доста сходен начин. Вие задоволявате потребността си от информираност и това да се чувствате част от бързо развиващия се свят, взимате си редовно порцията новини, но рядко обръщате внимание на страничните ефекти. Най-лошото следствие от безразборното поглъщане на новости е развитието на резистентност- пълна безчувственост към случващото се, измамно усещане, че това се случва някъде там и не ме засяга пряко, случвало се е преди и ще продължи, нищо не може да се направи, такъв е животът! Много добри клетки са били вече безвъзвратно унищожени!

Преди години, социалният психолог Елиът Арансън разказва за явление, което е хвърлило в смут и недоумение цяла Америка. В централните информационни емисии представят случай на самоубийство, но не само като регистрирано събитие, а с множество повторения, най-малки подробности за човека и начина, по който го е извършил, срещи с негови близки, споделят се детайли от личния му живот, детството и други интересни, според журналистите факти. Седмица по-късно, броят на извършилите самоубийство и то по много сходен начин рязко се увеличава. Дълго време се е спорило, дали това има нещо общо с толкова шумното оповестяване в медиите и до колко това е  “дало идеи” на последователите, но редица учени са намерили връзка между бързо добилият популярност човек, решил да отнеме живота си, вниманието, което е получил от цялото общество, макар и постмортем и дързостта и увереността, с която го извършват хората след него.

Основната роля на новинарските емисии е да информират обществото по социално значими теми, да дават думата на страните в казусите и да оставят на зрителите, читателите и слушателите възможността да направят своите изводи и да променят или не поведението си на база взетите от тях решения.

Как на практика се случва това? Подборът и подредбата на новините върви от най важната и значимата към най-маловажната и с най-малко очакван обществен отклик. Различните редакции на медии взимат различни решения относно реда- от световна новина, през новина, засягаща цялото местно общество, последвала от информация значима за отделен регион и се стигне до частен случай на “добрият пример “ или скандален такъв. Ако търговският принцип гласи “ Търсенето определя предлагането” и го съотнесем по начина, по който ни поднасят новините, можем да заключим, че обществото ни е жадно за кръв, трагедии, катастрофи, жестокост, природни бедствия, грубо и безпардонно отношение. Брандовете на търговския тезгях ще се казват: Ад, Ужас, Паника, Скандал, Тревога, Война, Шок, Жестокост и много други. И това наистина се продава. Рейтингите и броят читатели и слушатели го доказват ежедневно. Новина, която съдържа поне един от тези “брандове” се радва на повече клиенти, от която и да е позитивна и спокойна вест.

Защо се случва така и кое първо: хората се интересуват само от лошите събития и ги търсят умишлено или предлагането на само лоши новини е изкривило възприятията и нагласите им и те са възпитали у себе си навик да обръщат внимание само на силно стресови новини?

Редица психолози през годините са изследвали ролята на задоволяването на основните потребности у хората, формирането на мотивационни нагласи, изграждането на ценностна система и оттам ангажирането на личността с определен тип поведение. Базисните потребности от въздух, храна, вода, секс, подслон, сигурност и предвидимост стоят в основата на това човек да има желание и мотивация да се развива като социална личност, да взима пълноценно участие в обществения живот, да развива чувството си за принадлежност и идентификация и да се стреми към самоусъвършенстване. Новините, които “натискат бутоните” на тези ключови потребности, като създават чувство на страх, тревожност, липса на сигурност и предвидимост, липса на усещане за контрол върху собствения живот, неяснота за бъдещето и липса на усещане, че “от мен нeщо зависи”, събуждат защитни механизми у хората, повишават нивата на хормоните на стреса и вкарват в режим на непрестанна
тревожност от страшния и несигурен свят там отвън. “Другите” се превръщат в източник на заплаха за нашето благополучие, те са безотговорни, злонамерени, алчни, безнаказани. “Те” искат да ни заразят, прегазят, взривят, оберат, насилят и т.н. “ Азът” не желае да живее повече така и затова ще се бори, защитава, взима превативни мерки, ще брани децата си, ще залоства дома си, няма да се среща с хора, ще ги държи на безопастно разстояние, ще застрахова, трупа за черни дни и ще живее “сигурно”. 

Съвременният човек е затрупан от информация, която ежесекундно се променя. Напълно невъзможно е да се следи потока в реално време. Но, всъщност, една много малка част от тази информация би ни засегнала пряко и би имала значение за живота ни и неговия нормален ход. Това трудно се разбира от голяма част от хората и ние рядко успяваме да изработим нужните филтри, за да не позволяваме да ни влияе на емоционално равнище и да руши темпото на ежедневието ни. Често си задаваме въпроса как и с какво ще промени съдържанието на новината, ако тя бъде повторена в детайли пет-шест пъти в рамките на десет минути, след което се мултиплицира от всички възможни информационни канали и след ден изчезва със същата скорост, с която се е появила. Какво се случва, става ли тя по-малко обществено значима и скандална сама по себе си, спада ли нейния заряд и ще бъде ли по-малко поучителна и назидателна за онази “ заспала” част от обществото, която е таргетирана по случая. Най-вероятно не, но изясняването на тази схема на поднасяне на новината говори повече от търсенето на смисъл. 

Човешката психика е атакувана многократно всеки ден и само самосъхраняващи я механизми на преработка могат да я запазят в нужната кондиция. С новини не трябва да се преяжда! Избирайте внимателно канала, по който ще ги получавате. Предпочитайте прочитане, вместо гледане на многократно повтарящи се образи и картини, които дообогатяват внушенията. Проверявайте информацията, поне от още два канала. Избягвайте предъвкването на темите, като проследявате и анализите по тях. Избирайте един източник на информацията, който ви се струва най-надежден. Абстрахирайте се от хора, които често и напоително обсъждат новините от деня. Опитвайте се сами да правите изводи от чутото и видяното, на база собствен преживелищен опит. Търсете самимисторически факти и аргументи, не позволявайте някой друг да ви управлява впечатленията. Създайте своя собствена хигиена като потребител. Дозата е определяща за повлияване на състоянието!