Представете си, че сте си назначили сесия при терапевт защото имате проблеми със справянето със стреса, или може би се борите с някои трудни емоции. Седите в кабинета на терапевта и започвате да обсъждате какво ви доведе тук.

Терапевтът Ви моли да опишете проблема. Казвате нещо като “Добре, напоследък страдам от безсъние …”

Терапевтът се намесва: “А как се чувствате, когато спите по-малко.”

Вие казвате на терапевта как се чувствате и в крайна сметка се връщате към ситуацията, която е най-важна за вас в момента -това че не получавате достатъчно количество сън. Вашият терапевт ви поглежда и споделя, че в това явление има нещо положително за Вас – Вие си осигурявате повече време да анализирате нещо, което е от изключителна важност.

Позитивната психология вярва във способността ни да живеем щастливо, като разгръщайки вътрешният си потенциал можем да изберем ние самите да бъдем или не оптимисти. Житейските ситуации никога не могат никога да бъда класифицирани в категориите „нищо“ или „всичко“, между тях се намира огромното владение на „понякога“. Човешкия живот е свързан с нюансите. Реалността не е свързана с идентично повтарящи се ситуации, пътят към оптимизма е освобождаване на пространство заето от натрапливи мисли и интерпретация на ситуациите по различен ъгъл. Процесът на промяна е свързан със заучаване на техники и разпознаване на езика на тялото ни, които да ни помогнат да разтопим чувството на безпомощност и черногледство и да изживеем живота си по начина по който искаме.

Основател на Позитивната психология е  Мартин Селигман – професор по психология. През 1967 година той прави изследване свързано с кучета, които след като дълго време са поставени в ситуация в която не могат да избягат, когато средата се променя и те вече могат да се спасят продължават да стоят неподвижно и не правят опити да се измъкнат. Така проф. Селман стига до концепцията за заучената безпомощност. Това е състояние, при което каквото и да правим, ние вярваме че не можем да променим случващото се с нас.

Ядрото на позитивната психология е съставено от концепцията за психичното благополучие на личността. Терапията е свързана с идентификация на силните страни на човека, които го правят устойчив на проблемите в живота. Селигман и Петерсон през 2004 г. , на базата на дълги проучвания правят класификация на 6-те добродетели и 24 – те сили на характера (когнитивни сили), които са централни черти на психичното благополучие:

• Мъдрост и познание – Да бъдем креативни, да бъдем любопитни, да бъдем отворени към опита,  да изпитваме любов към познанието.
• Кураж – Да бъдем себе си (автентичност), да бъдем смели и постоянни.
• Хуманност – Да бъдем любезни с другите, да даваме и получаваме любов, да бъдем социално интелигентни.
• Справедливост – Да сме честни, да изграждаме и подържаме лидерски качества, да можем да работим екипно.
• Темперамент – Да сме способни да прощаваме, да бъдем скромни , да се себерегулираме (способността ни да управляваме настроенията си).
• Трансцедентност (съотнасянето към нещо по-висше) – да оценяваме красотата, да изпитваме благодарност към другите и себе си, да дадем път на надеждата, да имаме чувство за  хумор, да бъдем в някаква степен религиозни.

Повече за позитивната психология научете от самия създател на метода Martin Seligman