Пубертетът или т.нар. тийнейджърска възраст винаги е имала има лоша репутация. Още Платон е казвал, че „днешните млади за нищо не стават”. Всъщност всяко ново поколение е преценявано критично от предходното, сравнявано е и оценявано по критерии, различни от актуалните. Всъщност младите хора винаги са били носители на нови идеи, нов поглед към света. Те винаги използват своят оптимизъм и енергия с желание да променят статуквото към момента. Родителската представа за тях почти винаги е изпълнена със страхове, недоверие, предчувствие за нещо катастрофално. Защо това е така? Защо подрастващите не срещат разбиране за себе си, а по-скоро недоверие, и желание да бъдат покорени и час по-скоро „вкарани в правия път”.