Single Blog

  • Home
  • Find your attachment style

Welcome to your Find your attachment style

През по-голямата част от времето се чувствам спокоен с партньора си.

Лесно преминавам от близост и свързаност с партньора си към самостоятелност.

Ако с партньора ми се разминем, за мен е сравнително лесно да се извиня, да намеря решение, което да е изгодно за всички, или да поправя разминаването или дисхармонията.

Хората по принцип са добри по душа.

Приоритет е да спазвам споразуменията с партньора си.

Опитвам се да открия и задоволя нуждите на партньора си, когато е възможно, и се чувствам комфортно да изразявам собствените си нужди.

Активно предпазвам партньора си от другите и от нараняване и се опитвам да поддържам безопасността в нашата връзка.

Гледам на партньора си с доброта и грижа и очаквам с нетърпение времето ни заедно.

Чувствам се комфортно, когато съм нежен с партньора си.

Мога да пазя тайни, да защитавам личния живот на партньора си и да спазвам граници.

Винаги копнея за нещо или някого, което смятам, че не мога да имам, и рядко се чувствам удовлетворена.

Понякога прекалявам с функциите си, с адаптацията си, с приспособяването си към другите или с извиненията си за неща, които не съм направил, в опит да стабилизирам връзката.

Прекалено много се фокусирам върху другите и съм склонен да се изгубя във взаимоотношенията.

Трудно ми е да казвам НЕ или да поставям реалистични граници.

Постоянно се колебая и анализирам и понякога ми се иска да бях казал нещо различно.

Когато давам повече, отколкото получавам, често изпитвам неприязън към това и тая обида. Често ми е трудно да приема любовта на партньора си, когато той я изразява.

Трудно ми е да бъда сам/а. Ако съм сам, се чувствам стресиран/а, изоставен/а, наранен/а и/или ядосан/а.

В същото време изпитвам дълбоко желание да бъда близък с партньора си, но и парализиращ страх да не загубя връзката си.

Искам да бъда близък с партньора си, но в същото време изпитвам гняв към него. След като очаквам с нетърпение пристигането на партньора си, накрая започвам да се карам.

Често съм склонен (склонна) да се "сливам" или да се изгубвам в партньора си и да чувствам това, което той чувства, или да искам това, което той/тя иска.

Когато достигна определено ниво на интимност с партньора си, понякога изпитвам необясним страх.

Когато се сблъсквам с проблеми, често се чувствам в безизходица и смятам, че те са неразрешими.

Имам преувеличена реакция на уплаха, когато другите се приближат неочаквано до мен.

Партньорът ми често коментира или се оплаква, че съм властен (властна).

Често очаквам най-лошото да се случи във връзката ми.

Сигурността често е недостъпна. Трудно ми е да се чувствам в безопасност с партньора си.

Трудно ми е да си спомням и да обсъждам чувствата, свързани с минали ситуации на привързаност. Прекъсвам връзката, дисоциирам се или се обърквам.

Заседнал съм в моделите "сближаване-отбягване" с партньора си, искам близост, но се страхувам от този, с когото искам да бъда близък.

Моите инстинктивни, активни реакции на самозащита често са недостъпни, когато е налице възможна опасност, като ме оставят да се чувствам обездвижен, откъснат или "изчезнал".

Тъй като лесно се обърквам или дезориентирам, особено когато съм стресиран/а, за партньора ми е важно да поддържа прости и ясни договорености.

Когато партньорът ми се прибере вкъщи или се приближи до мен, се чувствам необяснимо напрегнат/а - особено когато иска да се свърже с мен.

Установявам, че омаловажавам значението на близките взаимоотношения в живота си.

Настоявам за самостоятелност; трудно се обръщам към някого, когато имам нужда от помощ, и върша много от житейските задачи или хобитата си сам.

Понякога се чувствам по-добър, защото не се нуждая от другите, и бих искал другите да са по-самостоятелни.

Чувствам, че партньорът ми винаги е до мен, но често предпочитам да имам собствено пространство, освен ако не поискам близост.

Понякога предпочитам случаен секс вместо сериозна връзка.

Обикновено предпочитам взаимоотношения с вещи или животни, а не с хора.

Често намирам визуалния контакт за неудобен и особено труден за поддържане.

По-лесно ми е да обмислям нещата, отколкото да се изразявам емоционално.

Когато прекратя връзка, отначало може да изпитам възторг от раздялата, а след това да изпадна в депресия.

Leave Comment

Welcome to your Find your attachment style

През по-голямата част от времето се чувствам спокоен с партньора си.

Лесно преминавам от близост и свързаност с партньора си към самостоятелност.

Ако с партньора ми се разминем, за мен е сравнително лесно да се извиня, да намеря решение, което да е изгодно за всички, или да поправя разминаването или дисхармонията.

Хората по принцип са добри по душа.

Приоритет е да спазвам споразуменията с партньора си.

Опитвам се да открия и задоволя нуждите на партньора си, когато е възможно, и се чувствам комфортно да изразявам собствените си нужди.

Активно предпазвам партньора си от другите и от нараняване и се опитвам да поддържам безопасността в нашата връзка.

Гледам на партньора си с доброта и грижа и очаквам с нетърпение времето ни заедно.

Чувствам се комфортно, когато съм нежен с партньора си.

Мога да пазя тайни, да защитавам личния живот на партньора си и да спазвам граници.

Винаги копнея за нещо или някого, което смятам, че не мога да имам, и рядко се чувствам удовлетворена.

Понякога прекалявам с функциите си, с адаптацията си, с приспособяването си към другите или с извиненията си за неща, които не съм направил, в опит да стабилизирам връзката.

Прекалено много се фокусирам върху другите и съм склонен да се изгубя във взаимоотношенията.

Трудно ми е да казвам НЕ или да поставям реалистични граници.

Постоянно се колебая и анализирам и понякога ми се иска да бях казал нещо различно.

Когато давам повече, отколкото получавам, често изпитвам неприязън към това и тая обида. Често ми е трудно да приема любовта на партньора си, когато той я изразява.

Трудно ми е да бъда сам/а. Ако съм сам, се чувствам стресиран/а, изоставен/а, наранен/а и/или ядосан/а.

В същото време изпитвам дълбоко желание да бъда близък с партньора си, но и парализиращ страх да не загубя връзката си.

Искам да бъда близък с партньора си, но в същото време изпитвам гняв към него. След като очаквам с нетърпение пристигането на партньора си, накрая започвам да се карам.

Често съм склонен (склонна) да се "сливам" или да се изгубвам в партньора си и да чувствам това, което той чувства, или да искам това, което той/тя иска.

Когато достигна определено ниво на интимност с партньора си, понякога изпитвам необясним страх.

Когато се сблъсквам с проблеми, често се чувствам в безизходица и смятам, че те са неразрешими.

Имам преувеличена реакция на уплаха, когато другите се приближат неочаквано до мен.

Партньорът ми често коментира или се оплаква, че съм властен (властна).

Често очаквам най-лошото да се случи във връзката ми.

Сигурността често е недостъпна. Трудно ми е да се чувствам в безопасност с партньора си.

Трудно ми е да си спомням и да обсъждам чувствата, свързани с минали ситуации на привързаност. Прекъсвам връзката, дисоциирам се или се обърквам.

Заседнал съм в моделите "сближаване-отбягване" с партньора си, искам близост, но се страхувам от този, с когото искам да бъда близък.

Моите инстинктивни, активни реакции на самозащита често са недостъпни, когато е налице възможна опасност, като ме оставят да се чувствам обездвижен, откъснат или "изчезнал".

Тъй като лесно се обърквам или дезориентирам, особено когато съм стресиран/а, за партньора ми е важно да поддържа прости и ясни договорености.

Когато партньорът ми се прибере вкъщи или се приближи до мен, се чувствам необяснимо напрегнат/а - особено когато иска да се свърже с мен.

Установявам, че омаловажавам значението на близките взаимоотношения в живота си.

Настоявам за самостоятелност; трудно се обръщам към някого, когато имам нужда от помощ, и върша много от житейските задачи или хобитата си сам.

Понякога се чувствам по-добър, защото не се нуждая от другите, и бих искал другите да са по-самостоятелни.

Чувствам, че партньорът ми винаги е до мен, но често предпочитам да имам собствено пространство, освен ако не поискам близост.

Понякога предпочитам случаен секс вместо сериозна връзка.

Обикновено предпочитам взаимоотношения с вещи или животни, а не с хора.

Често намирам визуалния контакт за неудобен и особено труден за поддържане.

По-лесно ми е да обмислям нещата, отколкото да се изразявам емоционално.

Когато прекратя връзка, отначало може да изпитам възторг от раздялата, а след това да изпадна в депресия.