Психологическото консултиране е междуличностна процедура за оказване на помощ . То започва с изследване и идентифициране на процесите на мислене, чувстване и поведение, които по един или друг начин вредят на личността на търсещия подкрепа или пък имат нужда от усъвършенстване. Клиентът определя и декларира пред консултанта, кои са непродуктивните му видове поведение и решава върху кои може да работи. Консултантът помага на клиента да формулира целите си, при което включването на позитивни чувства и начин на мислене е в състояние да доведе до изграждане на самоусъвършенстващ се тип поведение – съвсем ново поведение в репертоара на клиента. Психологът помага на клиента да идентифицира основната вътрешна логика, на която се подчинява саморазрушителното в мислите, чувствата и действията му. След това помага на клиента да достигне до самопознание, като заедно изследват защо себеосакатяващото поведение упорства, както и на каква психологическа поддържаща система то разчита. Клиентът е единствената важна личност в двойката клиент – психолог консултант. Всичко което се прави, е фокусирано върху клиента. Ако клиентът не работи на психологическо ниво, не е в състояние да израства. Всъщност той се опитва да се учи, а ученето е дейност насочена към самия него. Когато усвояването на нови начини на мислене, чувстване и поведение е в проблемна за личността сфера, тогава психологическото консултиране може да се окаже изключително болезнено. За това много клиенти се противопоставят или го избягват. Доколкото крайната цел на психологическата консултация е положителната промяна именно в поведението на клиента, понятието „поведение”има нужда от доуточняване, за да придобие реален житейски смисъл. Целта е промяна в мисловното, емоционалното и физическото поведение. Във всеки конкретен случай, във всеки епизод от живота на клиента мисловното, емоционалното и физическото поведение могат подробно да се доуточняват. Ако психологът е с по-малко умения или компетентност от клиента в даден поведенчески аспект, психологическата консултация ще бъде непродуктивна, дори вредна за клиента. Психологът не се захваща и не насърчава дейност извън сферата му на компетентност и надвишаваща способността му да осигури смислена помощ. Хората сами променят поведението си и с помоща на определени вътрешни стимули, и с помощта на променливи външни фактори от действителността. Поведението се учи и се поражда въпреки факта, че компонентите на самия процес не винаги могат да бъдат идентифицирани и разбрани. Ако психологът припише резултатите на някаква магия , божествена намеса или мистериозна съдба, то той не е готов да консултира защото той сам е изгубен в тъмнината.