Разликата между условната и безусловна любов на родителите
Повечето родители вярват в условната любов и смятат, че тя е истинската.
Дали е така наистина? Дали децата трябва да „заслужат“ да бъдат обичани?
Трябва ли да се слагат ограничения в любовта към децата или да се дава свободно?
Нека разгледаме следната история:“ Аз бях едно хиперактивно и абсолютно непослушно дете. Моите родители ми се караха, периодично ми налагаха физически наказания, но това не помагаше и не променяше моето поведение. Родителите ми очакваха от мен послушание и безропотност, но аз не споделях техните очаквания. В един момент, майка ми започна да ме заплашва, че ако аз не си коригирам поведението, тя ще ме изпрати в интернат. Аз, разбира се, не взимах под внимание тази заплаха. Не взимах насериозно думите на майка си. Една вечер аз се заиграх с децата до късно в един съседен двор и закъснях много с прибирането в къщи. Много се притеснявах от реакцията на майка ми. Когато се прибрах, тя само ме погледна и ми каза: „Аз те предупредих!“
- Аз си мислех, че ми се е разминало. След два дни, майка ми ми събра багажа и ме заведе в някаква институция. Оказа се, че това е детски интернат. Тя ме остави там с думите, че не може повече да понася поведението ми и затова ме оставя там, за да си „помисля добре“.
- Аз прекарах една седмица в интерната. Имам ярък спомен от всеки един ден. С децата, които бяха настанени там, аз се разбирах, но отчетливо помня ужаса и паниката, които ме обзеха, когато майка ми си тръгна. Аз се почувствах абсолютно ненужна, самотна и изоставена. За мен това беше шок.
- Майка ми се появи след една седмица и ме попита, дали съм си направила изводите. Аз се разридах и започнах да я умолявам да ме прибере в къщи. През сълзи ѝ обещах, че отсега нататък ще бъда послушна и няма да я тревожа. Майка ми ми прости и заедно се прибрахме вкъщи. От този ден нататък, аз станах послушна, пасивна и много тъжна. Страхувах се да не разгневя или да не нараня майка си и тя да се откаже от мен. От тогава аз живея с усещането, че съм ненужна и изпитвам страх от изоставяне.
- Минаха години и аз разбрах, че майка ми не е възнамерявала да ме оставя в интерната, а се е била уговорила с нейна позната да го направи само за една седмица с възпитателна цел. Тя дори не си е представяла какъв отпечатък ще остави тази една седмица върху живота ми за в бъдеще….”
За детето любовта на родителите, особено любовта на майката означава много повече от любов. За детето това е въплъщение на целия му живот.
Чели ли сте книги за възпитанието на децата? В тях лайтмотивът е идеята за безусловната любов – любовта към детето без всякакви условия и уговорки. „Аз те обичам въпреки, а не заради.“
Постулат: "каквото и да направиш, аз все едно те обичам!" Това е формулата, която изгражда живота и базисното благополучие на човека
Когато детето се възпитава с условна любов, се използват следните похвати:
Аз ще те обичам, само, ако ти правиш това, което на мен ми харесва и аз го считам за правилно и полезно. Сигналът, който детето получава е, че само ако то следва желанията на родителите си, то ще заслужи тяхната любов и тогава то ще се възприема, като „добро дете“.
Ако детето има постъпки, които се осъждат от родителите и те демонстрират своята липса на любов, по този начин те го отхвърлят ,наказват и го слагат в графата „лошо дете“. Липсата на любов у родителите дава тревожни сигнали на детето и то започва да изпитва различни видове страхове.
Постепенно в детето започва да се формира модел на „правилно“ поведение, при което детето се самоопределя като „добро“и усеща любовта на родителите си като подкрепа и „неправилно“ поведение, в което детето се разпознава като „лошо“ и тогава неговите родители му демонстрират липса на любов.
До какво води условната любов на родителите?
Предимно до това, че в детето се формира базова преценка, а именно такъв, какъвто съм, аз не съм необходим на родителите си. Но ако се държа по начина по, който те очакват от мен, то тогава моите родители ще ме обичат.„Аз + изпълнение на определени условия“- в този случай моите родители ще ме обичат.„Аз – изпълнение на определени условия“- в този случай аз не съм достоен за тяхната любов, защото не съм отговорил на техните очаквания.
Как работи това?
Родителите искат да се гордеят с детето си, с неговото развитие и най-вече с високите оценки в училище. Понякога детето получава физическо наказание след като е получило слаба оценка в училище, или майката спира да комуникира с него след: „друго очаквахме с баща ти от теб“. Изводът, който детето си прави е: „мен ме обичат и ценят само, когато нося шестици в къщи“. Така се формира синдромът на отличника.
Любовта на родителите изгражда самооценката и характера на детето. Повечето родители вярват, че условната любов е правилният и необходим подход към децата, че това е истинската любов. Всъщност, това е „по-лесният“ начин за възпитание. Много по-лесно е да управляваш едно дете. Родителите се опитват да правят нещата за добро, а всъщност създават психологически травми на децата си, които им остават дори, когато вече са възрастни. И за да променят живота си на порастналите вече деца се налага да се избавят от множество модели, налагани им в детството.
По материали от чуждестранен сайт
превод от руски език: Мария Кирова
