Развитието на бърнаут синдрома, почти винаги е предшествано от период на повишена активност, когато човек е напълно погълнат от работата си, игнорирайки своите лични нужди и концентрирайки целия си умствен и физически потенциал за изпълнението на поставената му задача. Така в определен момент се появява основният аспект на синдрома, а именно чувството на изтощение. При изчерпване на емоционалните и физически ресурси, работещите чувстват, че не са в състояние да дадат нищо повече от себе си и се чувстват безкрайно уморени, като умората не отминава след нощния сън. След определен период на отдих, това чувство намалява и в зависимост от индивидуалните характеристики, човек може отново да е напълно работоспособен. Важно е да се отбележи, че при своевременна и адекватна намеса, бърнаут синдрома е обратим на всеки един етап, стига да бъдат разпознати синдромите и да се овладеят техниките за справяне.

Вторият аспект е свързан с  развитието  на отрицателни, цинични нагласи и чувства по отношение на клиенти, пациенти, ученици. Започва период на личностно отстраняване и неангажираност, като защитен механизъм срещу емоционалния стрес. В крайните му проявления този аспект се изразява в абсолютна апатия към професионалната дейност, която вече не е в състояние на възбуди интереса, на доскоро вглъбения в нея професионалист. Присъствието на клиент или пациент има силата на присъствие на неодушевен предмет и се възприема повече като натрапник и дразнител, отколкото като човек, нуждаещ се от помощ.

Третият аспект на синдрома е тенденцията за отрицателна себеоценка. Страдащите се чувстват нещастни и недоволни от себе си, неудовлетворени от професионалните си умения и реализация.Те не виждат път за професионално израстване  и постепенно губят вяра в способностите си. Последствията от това състояние могат да бъдат много сериозни, както за самите засегнати и обкръжаващите ги, така и за организацията в която работят.

 

към СТАДИИ на синдрома бърнаут