Синдромът на професионално изчерпване -burnout.
Англосаксонският термин burnout буквално означава изгарям и е зает от механиката обозначава крайното изтощение на горивната смес на двигателя с вътрешно горене, което води до прегряване и експлозия. В психологията понятието на професионалното прегаряне е въведено за пръв път през 1974 година от Фройденбергер в книгата му „ Бърнаут: високата цена на високите постижения”. Тя е резултат на наблюденията на изследователя върху доброволци в клиника за лечение на наркомани. Той забелязва, че колкото по- обезкуражителни са резултатите от техния труд, толкова повече те се стараят, само и само, за да засилят чувството си на безпомощност, в резултат на което, стават депресивни и емоционално изчерпани, нервни и раздразнителни, цинични и подозрителни към хората с които работят.
По - пълно определение на явлението дава социалната психоложка Кристине Маслач, която описва този синдром, като състояние на пълно физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадеждност и развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора. Съпровожда се с цинизъм, социална изолация и силно намалена работоспособност.
Това психологическо явление изпепелява не способностите на хората, а техния дух. Знанията и уменията си остават, но се загубва движещата сила, мотивацията, която е пулса на професионалния стремеж. Запитани как се чувстват, хората в състояние на бърнаут говорят предимно с метафорите за пустота и празнота. Те се чувстват безкрайно изтощени, апатични, отиват с нежелание на работа и често влизат в конфликти с колеги.
Burnout не бива да се разглежда като еднократно случващо се събитие, а по-скоро като процес на натрупване на стреса. Човек ту влиза, ту излиза от това състояние". Често до прегаряне достигат хора, които наистина обичат работата си, но от претоварване постепенно започват да гледат на нея с неудовлетвореност и песимизъм, за да достигнат до пълна изолация и липса на интерес.
Професионалното изгаряне е специфична форма на негативни последици от преживения стрес на работното място. То е свързано с професионалната активност и засяга предимно професиите, в които основната често от дейността представлява работата с хора. Поради широката му разпространеност и сериозни негативни последствия, както за индивидите, така и за организациите бърнаутът е предмет на интензивни изследвания.
Професионалното изгаряне се състои от 3 сравнително независими компонента:
• чувство за емоционално изчерпване (изхабяване),
• чувство за липса на постижения в професионалната дейност
• деперсонализация на другите (отнасяне с другите сякаш те не са личности, а представляват неодушевени предмети).
Професионалното изгаряне възниква при продължително преживяване на кумулативен стрес, протича като цялостен процес и може да предизвика появата на по-остри и тежки психични разстройства като депресия, обсесивно-компулсивни разстройства и т.н. въпреки че то има значим общ дял симпотми с описания по-горе негативен афект, психичното изгаряне представлява специфично разстройство по силата на специфичния контекст, в който възниква и също следва да се измерва и контролира отделно от негативния афект.
към АСПЕКТИ на феномена бърнаут
