Изследователите отделят три основни групи фактори, които способстват появата на синдрома на професионалното изгаряне и това са: личностен, ролеви и организационен.

Фройденбергер описва човекът склонен към професионални изгаряне като: съчувстващ, хуманен, мек, идеалист, ориентиран към хората и взаимоотношенията, и едновременно с това неустойчив, интровертен, фанатичен до известна степен, пламенен и солидарен. Максер допълва към този списък, специално за ръководителите, авторитарния стил на ръководство и ниската степен на емпатия. 

Установена е и пряка връзка между ролевата неопределеност и бърнаут. Работата в ситуации, в които отговорностите не са добре разпределени и в същото време резултатът зависи от множество и съвместими усилия, е основна предпоставка за развитието на синдрома. Почти е невъзможно да се върши добра работа, ако очакванията не са ясни или ако твоите разбирания за същността на работата, рязко се разминават с тези на началника, от когото зависи оценката, на твоето трудово представяне. Най – лошият вариант е когато нито началника, нито подчинения осъзнават същността на проблема. Тогава ръководителят отчита липсата на прогрес като некомпетентност, а подчиненият приема оценката като неадекватна и нечестна. Резултатът от това разминаване е невъзможността да се работи заедно и да се напредва в професионалното развитие и ефективността.

Друга предпоставка за „изгарянето” е наличието на ролеви конфликт. Това е ситуация в която, човек се стреми да се справи с конфронтиращи се отговорности. В такива случаи той се обезсърчава и чувства че всъщност работи срещу себе си. Колкото по-дълго продължава конфликта толкова по-невъзможно му се струва да намери баланса. Резултатът в повечето случаи е изтощение и чувство на безпомощност, които маркират пътя към бърнаут.

По подобен начин стоят нещата и когато се увеличи значително натоварването в работата. Много често причина за професионалното изпепеляване са погрешни очаквания и нереално оценени възможности. Такъв е случаят когато ръководителят не може да прецени, какво количество работа да възложи на своите подчинени. Така постепенно се получава натрупване на работа, а справянето с нея е невъзможно. И ако служителят не намери смелост да потърси помощ и се заеме с непосилната задача, тогава изгарянето е неизбежна последица. Има много длъжности, които отдавна са загубили всякаква прилика с длъжностната характеристика, на която отговарят и затова не е за учудване фактът, че нито ръководителите, нито изпълнителите са в състояние да дадат адекватно описание на задълженията на съответната длъжност.

Към организационните фактори, които създават условия за появата на синдрома са дестабилизираща организационна среда, в която властват стреса и напрежението, неблагоприятен психологически климат, многочасова работа и конфликти както на ниво началник- подчинен, така и между колеги. За отелния човек такива са: непосилното работно натоварване, неадекватно заплащане, липса на социална подкрепа и на морално признание, невъзможност да участва при вземането на важни решения, постоянен страх от възможни санкции или изпълнението на еднообразна, монотонна и безперспективна дейност.

Маслач обобщава шест фактора, които, в една или друга степен, винаги стоят в основата на „ професионалното изпепеляване”. Това са:

• Работно натоварване
• Контрол
• Възнаграждението
• Справедливо отношение
• Общество
• Ценност

Според редица изследователи водещи фактори при възникване на „ бърнаут” синдрома, са преди всичко условията на труд. Тези фактори могат да се разделят на общи и специфични за дадена професия.

към ФАКТОРИ обуславящи появата на бърнаут