Brain Basics

5

+

спечелени награди

1

+

интелектуална собственост

// Brain Basics

Остовен Скрининг

на хроничния стрес

Отражението на хроничния стрес върху субективното ми усещане за здраве и обективно измерване на работата на мозъка

Сливането на субективния скрининг и обективните неврокогнитивни тестове създава важна връзка, насочваща вниманието към ефектите на стреса върху способностите Ви за запаметяване.

Brain Basics използва надежден и изчерпателен инструмент за оценка на влиянието на хроничния стрес върху качеството на живота. Този инструмент предоставя ценни данни за субективното възприятие за психичното здраве и съответните неврологични функции.

В случай на диагностициран далтонизъм (цветна слепота) или епилепсия, моля, имайте предвид, че този скрининг не е подходящ за Вас. Съветваме Ви да се свържете с нашия екип за алтернативни препоръки.

ПОДХОДЯЩ ЗА ХРОНИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ И ИЗМЕРВАНЕ НА РАБОТНИЯ СТРЕС

В този пакет след завършване на скрининга ще получите обстоен доклад за менталното Ви здраве, базиран на:

  • психосоматичното разбиране за качеството на живот и възрастовите кризи.
  • работата на мозъка, свързана с неврокогнитивна оценка на работната (оперативна) памет и способността за преработка на конфликтна информация.

Този доклад ще Ви помогне повече да разберете себе си и най-вече ще даде информация за собствените Ви подозрения относно качеството Ви на живот и саморазрушителното поведение и ще добави обективно обяснение на това състояние.

Наблюдавайки регулярно отражението на хроничния стрес и съпътстващото поведение върху работата на мозъка, Вие ще можете да предприемете действия за промяна преди процеса да е станал необратим и да се е проявил във формата на заболяване.

 С цел превенция може да планирате преминаването на теста на всеки 2 години.

Получените резултати може да споделите с Вашия психолог/психиатър или лекуващ лекар с цел поставянето на интегрирана диагноза и/или по-добра насоченост на терапията.

Сливането на субективния скрининг и обективните неврокогнитивни тестове създава важна връзка, насочваща вниманието към ефектите на стреса върху способностите ни за запаметяване. В публикация в списание Neurology изследователите установяват, че хората с високи нива на стрес могат да се сблъскат с увреждане на паметта и свиване на мозъка още на 50-годишна възраст.

Оценка за въздействието на хроничния стрес върху нашето качество на живот, използвана от Brain Basics, служи като надежден и всеобхватен инструмент, създаден, за да предложи проницателни данни относно личното ни възприятие на психичното здраве и съответните неврологични операции.

Процесът на скрининг започва с поредица от внимателно разработени въпроси, които задълбочават различни аспекти на психичното благополучие, описани в пакета Brain Zero Point

Преминава през неврокогнитивна оценка на работната (оперативна) памет и завършва с оценка на преработка на конфликтна информация.

 Неврокогнитивната оценка на работната памет е базирана на N-back (2-back) task (под формата на игра) и оценява количеството информационни единици, които могат да бъдат активно поддържани в мозъка едновременно, без те да се самоунищожават или припокриват.

Неврокогнитивната оценка за способността за преработка на конфликтна информация е базирана на Stroop task – контрол на интерференцията (под формата на игра) и оценява способността за преработка на симултанно присъстваща конфликтна информация; тази способност зависи ключово от системата за когнитивен контрол               

Инструментът за скрининг е проектиран така, че да бъде лесен за употреба и достъпен, като гарантира, че хората могат лесно да се ориентират в процеса и да предоставят точни отговори.

След като въпросникът за скрининг бъде попълнен, и резултатите от неврокогнитивните тестове бъдат въведени от наш оператор, данните се анализират с помощта на сложни алгоритми и техники за обработка на данни. Това позволява на Brain Basics да генерира проницателни доклади, които подчертават силните страни и областите за подобрение в профила на отражението на стреса върху субективното усещане за качество на живот и обективната работа на мозъка при свързани ситуации.

//Патентован продукт

Превенция на хроничния

стрес test my stress

Test my stress© e иновативен патентован продукт за скрининг на хроничния стрес, който използва субективен скрининг и биомаркери. Разработен е като проект за трансфер на знания между учени от БАН, Софийския университет и Somenso. Научен ръководител на проекта проф. дмн. Юлиана Йорданова – главен редактор на International Journal of Psychophysiology

Този проект е подкрепен от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. по програма “Бизнес развитие и иновации за МСП” в България. 

Лабораторията за изкуствен интелект и CAD системи на София Тех Парк и Суперкомпютър Discoverer си партнират с тази иницатива.

Създаването и разпространението на този скрининг е резултат от цялостно проучване, проведено през 2022 г., в което участват 107 доброволци. Всеки участник е подложен на задълбочена оценка, включваща субективна оценка, неврокогнитивна оценка, 24-часов ЕКГ скрининг с помощта на мобилно устройство, хормонален скрининг с помощта на проба от коса, кръвни изследвания и 64-канална (ЕЕГ) електроенцефалографи с ЕКГ електроди.

Данните, събрани от скрининга, бяха щателно анализирани и използвани за усъвършенстване на процеса на скрининг, което доведе до изключване на електроенцефалографията, което е отразено в окончателния алгоритъм за оценка. Освен това бяха попълнени въпросници за оценка на субективното възприятие на доброволците за цялостното им качество на живот. Тези въпросници бяха преведени от английски език и подложени на статистически анализ, за да се гарантира точността на превода за всички 107 участници. За създадената иновация е регистриран полезен модел BG/P/2023/113722/19.06.23 , и е подадена заявка за патент. Предстои публикуване на научни статии.

Важността на скрининга за превенция на хронични заболявания -Brain Basics

Използването на скринингов инструмент за оценка на хроничния стрес може да предложи множество ползи за хората, които се стремят да разберат и управляват своето качество на живот, като това им гарантира здравословно остаряване. Едно от основните предимства е възможността за получаване на ценна информация за състоянието на менталното здраве по удобен и поверителен начин. Попълвайки инструмент за скрининг, лицата могат да направят самооценка на своите проблеми, свързани с психичното здраве, да идентифицират потенциални области за подобрение и да проследят напредъка си във времето.  

Освен това инструментът за скрининг може да послужи като метод за ранно откриване на различни състояния на нарушено здраве, което дава възможност на лицата да потърсят навременна намеса и подкрепа. Ранното идентифициране на проблемите с когнитивните капани на собствената  психика може да доведе до по-ефективни резултати от терапията и да предотврати изострянето на симптомите.

Освен това инструментът за скрининг може да даде възможност на хората да провеждат информирани разговори с доставчиците на здравни услуги относно техните проблеми. Като предоставят изчерпателни данни за своя психичноздравен статус, лицата могат да си сътрудничат със специалисти за разработване на персонализирани планове за лечение, съобразени с техните специфични нужди.

Като цяло ползите от използването на скринингов инструмент за оценка на психичното здраве са многобройни, включително повишено самосъзнание, ранно откриване на проблеми и подобрена комуникация с доставчиците на здравни услуги, което в крайна сметка насърчава цялостното благосъстояние и устойчивостта на психичното здраве.

 

Други доказателства за субективното възприятие на стреса

Когато сте стресирани, тялото Ви произвежда по-високи нива на хормона кортизол. Този хормон помага, когато трябва бързо да реагирате на стреса. Но повишените нива на кортизол с течение на времето могат да изтощят частта от мозъка, която отговаря за краткосрочната памет.

 

Според едно проучване на Университета на Айова тези ефекти започват да се проявяват около 65-годишна възраст. Проучването установява, че плъховете с високи нива на кортизол за продължителен период от време губят паметта си. По-възрастните плъхове с по-ниски нива на кортизол обаче се справят като по-младите плъхове. Връзките между невроните в челния дял на мозъка намаляват и изчезват след продължително излагане на високи нива на кортизол, което води до загуба на паметта.

Друго проучване, публикувано в списание Neurology, изследва нивата на кортизол при повече от 4000 възрастни хора. Хората с най-високи нива на кортизол се представят по-зле на тестовете за памет и имат по-малък обем на мозъка като цяло.

Причината за това не е напълно изяснена, но многобройни изследвания са стигнали до същото заключение: Стресът е вреден за паметта.

Повече за неврокогнитивния скрининг

Задачата n-back е задача с непрекъснато изпълнение, която обикновено се използва като оценка в психологията и когнитивната неврология за измерване на част от работната памет и капацитета на работната памет[1]. n-back е въведена от Уейн Кирхнер през 1958 г.

На участника се представя поредица от стимули, а задачата се състои в това да посочи кога текущият стимул съвпада с този от n на брой стъпки по-рано в поредицата. Коефициентът на натоварване n може да се регулира, за да се направи задачата по-трудна или по-лесна.

За да поясним, визуалният n-back тест е подобен на класическата игра на паметта “Концентрация”. Вместо различни предмети, които се намират на фиксирано място на игралната дъска, обаче има само един предмет, който се появява на различни места на игралната дъска по време на всеки ход. “1-back” означава, че трябва да запомните позицията на елемента с един ход назад. “2-back” означава, че трябва да запомните позицията на елемента два хода назад и т.н. Задачата n-back улавя активната част на работната памет. Когато n е равно или по-голямо от 2, не е достатъчно просто да се запази в ума изображението на наскоро представените елементи; работната памет също трябва да се използва непрекъснато, за да се следи с какво трябва да се сравнява текущият стимул. За да се справи с тази задача, участникът трябва едновременно да поддържа и да манипулира информацията в работната памет.

Ефектът на Струп е използван за създаване на психологически тест (тест на Струп), който се използва широко в клиничната практика. Ефектът е кръстен на Джон Ридли Струп, който за първи път публикува изследванията си на английски език през 1935 г. Същият ефект е бил описван от други учени в Германия през 1929 г. Оригиналната статия, публикувана от Джон Ридли Струп, е една от най-цитираните статии в историята на експерименталната психология. Съществуват повече от 700 статии в научната литература, свързани с ефекта на Струп. Струп прави експерименти с няколко варианта на един и същи тест, всеки от които работи с един от три различни вида стимули: имена на цветове, изписани с черно мастило; имена на цветове, изписани в мастило, различно от посочения цвят; цветни квадрати. В първия експеримент се изисква участниците да прочетат написаните имена на цветове, независимо от цвета на мастилото. Например те трябва да прочетат „лилаво“, независимо в какъв цвят е оцветена думата. Вторият експеримент се състои от две части. Първо от участниците се изисква да назоват цвета на квадрата, който виждат. След това им се показват думи, подобно на първия експеримент. Тогава те трябва да назоват цвета на мастилото на буквите, независимо от написаната дума. Например ако думата „лилаво“ е написана с червен шрифт, те трябва да кажат „червено“, а не „лилаво“. В третия експеримент се комбинират задачите и стимулите, използвани в първия и втория експеримент.

За разлика от сегашното приложение на теста, което разчита на сложни схеми за създаване на психологическа оценка, Струп използва само три основни резултата. Струп отбеляза, че на участниците във втория експеримент им отнема значително повече време да назоват цветовете на думите, отколкото им е необходимо да назоват цветовете на квадратите. Това забавяне не се наблюдава в първия експеримент. Ефектът се обяснява с автоматизацията на четенето, при което умът автоматично определя семантичното значение на думата – например когато човек прочете думата „червено“, си мисли за цвета „червен“. След това той трябва да отдели време да провери дали мастилото е в същия цвят – процес, който не е автоматизиран.

Научна литература – Brain Basics:

Kroenke K (2014) Instruction Manual – Instructions for Patient Health Questionnaire (PHQ) and GAD-7 Measures (accessed 6 June 2017).

Kroenke K, Spitzer RL, Williams JBW, Löwe B (2010) The Patient Health Questionnaire Somatic, Anxiety, and Depressive Symptom Scales: a systematic review. General Hospital Psychiatry; 32: 345-59.

Spitzer RL, Williams JBW, Kroenke K, Hornyak R, McMurray J, Patient Health Questionnaire Obstetrics-Gynecology Study Group (2000) Validity and utility of the PRIME-MD Patient Health Questionnaire in assessment of 3000 obstetric-gynecologic patients: The PRIME-MD Patient Health Questionnaire Obstetrics-Gynecology Study. American Journal of Obstetrics and Gynecology; 183(3): 759-69.

Cátia Reis, Miguel Tecedeiro, Pollyana Pellegrino, Teresa Paiva and João P. Marôco (2021). Psychometric Properties of the Oldenburg Burnout Inventory in a Portuguese Sample of Aircraft Maintenance Technicians. Front. Psychol., doi doi: 10.3389/fpsyg.2021.725099

Halbesleben, J. R. B., and Demerouti, E. (2005). The construct validity of an alternative measure of burnout: investigating the English translation of the Oldenburg burnout inventory. Work Stress. 19, 208–220. doi: 10.1080/02678370500340728

Noone, Peter. (2017). The Holmes–Rahe Stress Inventory. Occupational Medicine. 67. 10.1093/occmed/kqx099.

Brantley PJ, Waggoner CD, Jones GN, Rappaport NB. A Daily Stress Inventory: development, reliability, and validity. J Behav Med. 1987 Feb;10(1):61-74. doi: 10.1007/BF00845128. PMID: 3586002.

Jorgensen, T. D., Pornprasertmanit, S., Schoemann, A. M., and Rosseel, Y. (2021). semTools: Useful tools for structural equation modeling. R package version 0.5–4. Available at: https://CRAN.R-project.org/package=semTools (Accessed June 11, 2021).

Coulacoglou, Carina & Saklofske, Don. (2017). Executive Function, Theory of Mind, and Adaptive Behavior. 10.1016/B978-0-12-802219-1.00005-5.

Kane MJ, Conway ARA, Miura TK, Colflesh GJH. Working memory, attention control, and the N-back task: a question of construct validity. J Exp Psychol Learn Mem Cogn. 2007 May;33(3):615-622. doi: 10.1037/0278-7393.33.3.615. PMID: 17470009.

Ben-Haim MS, Williams P, Howard Z, Mama Y, Eidels A, Algom D. The Emotional Stroop Task: Assessing Cognitive Performance under Exposure to Emotional Content. J Vis Exp. 2016 Jun 29;(112):53720. doi: 10.3791/53720. PMID: 27405091; PMCID: PMC4993290.

Mckenna FP, Sharma D. Intrusive Cognitions – an Investigation of the Emotional Stroop Task. J.Exp.Psychol.Learn. 1995;21(6):1595–1607.

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube