• Home
  • Brain Heart Body Basics
Brain Heart Body Basics

5

+

спечелени награди

1

+

интелектуална собственост

// Brain Heart Body Basics

Цялостен Скрининг

на хроничния стрес

ВРЪЗКА ЕМОЦИЯ-МОЗЪК-СЪРЦЕ-ТЯЛО И ХРОНИЧНИЯ СТРЕС

Този пакет разкрива сложното взаимодействие между тялото, мозъка, ендокринните жлези и синтезираните цитокини в човешката система. Той хвърля светлина върху разнообразните ефекти и реакции, показвайки как хроничният стрес може значително да повлияе на качеството на живота, като ни вкара в нездравословна връзка със заобикалящата среда.

Ранното откриване на ефектите на стреса върху отговора на тялото ни е от решаваща важност за превенция и интервенция на начина на живот. 

Сложната взаимовръзка между тялото, мозъка, жлезите с вътрешна секреция и синтезираните цитокини в човешкото тяло е многослойна и сложна система, която регулира различни физиологични функции. Мозъкът, често наричан команден център, комуникира с ендокринните жлези чрез химически пратеници, наречени хормони. Тези хормони играят решаваща роля в регулирането на метаболизма, растежа и развитието, настроението и реакцията на организма към стреса. Освен това цитокините, които са малки протеини, участващи в клетъчната сигнализация, играят ключова роля в имунния отговор и възпалението. Деликатният баланс и комуникацията между тези компоненти са от съществено значение за поддържането на хомеостазата и цялостното здраве. Когато тази сложна система се наруши, това може да доведе до широк спектър от здравословни проблеми, което подчертава значението на разбирането и поддържането на естествените регулаторни механизми на организма чрез правилно управление на стреса.

В този пакет след завършване на скрининга ще получите обстоен доклад за поведенческото Ви здраве, базиран на:

  • психосоматичното разбиране за качеството на живот и възрастовите кризи.
  • работата на мозъка, свързана с неврокогнитивна оценка на работната (оперативна) памет и способността за преработка на конфликтна информация.
  • оценка на биомаркер – сърдечна честота,
  • оценка на биомаркер – хормонален дисбаланс
  • оценка на биомаркер – възпалителни фактори

Този доклад ще Ви помогне повече да разберете себе си и най-вече ще даде информация за собствените Ви подозрения относно качеството Ви на живот и саморазрушителното поведение. Ще съпостави на субективното- обективно обяснение на състоянието под формата на био-маркери.

Наблюдавайки регулярно отражението на хроничния стрес и съпътстващото поведение върху работата на мозъка и отражението му върху цялостния организъм, Вие ще можете да предприемете действия за промяна преди процеса да е станал необратим и да се е проявил във формата на заболяване.

С цел превенция може да планирате преминаването на теста на всеки 2 години.

Получените резултати може да споделите с Вашия психолог/психиатър или лекуващ лекар с цел поставянето на интегрирана диагноза и/или по-добра насоченост на терапията.

В случай на диагностициран далтонизъм (цветна слепота) или епилепсия, моля, имайте предвид, че този цялостен скрининг не е подходящ за Вас. Съветваме Ви да се свържете с нашия екип за алтернативни препоръки.

ПОДХОДЯЩ ЗА ХРОНИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ И ИЗМЕРВАНЕ НА РАБОТНИЯ СТРЕС

Често ли обикаляте коридорите на медицинските заведения в напразни опити да получите диагноза? Трудно ли се справяте с лечението или изобщо пренебрегвате здравното си състояние и приемате да не се чувствате в кондиция? Сложната взаимовръзка между емоциите, мозъка, сърцето и тялото се усложнява допълнително от всепроникващото влияние на продължителния стрес. Това сливане на променливи фактори може да бъде едновременно объркващо и постоянно променящо се, което води до безброй физиологични и психологични реакции.

Физиологичните последици от стреса върху сърдечносъдовата система, диабета, автоимунните разстройства и онкологичните заболявания са обект на задълбочени изследвания. По същество сегашното разбиране сочи съществуването на оста мозък-сърце-бъбреци, чиято първостепенна роля се състои в регулирането на кръвното налягане и баланса на течностите. Това се случва чрез координиране на функциите на тези жизненоважни органи посредством хормонални и нервни механизми, особено на вегетативната нервна система. Всъщност вегетативната нервна система представлява ключова нервна пътека, която се активира от стреса. При обстоятелства, които обикновено се свързват с хроничен стрес, като голямо депресивно разстройство, симпатиковата нервна система може да остане постоянно активирана, без обичайното противодействие от страна на парасимпатиковата нервна система. Вследствие на това имунната система може да се стимулира, което води до повишени нива на провъзпалителни цитокини. Такива възпалителни състояния често се наблюдават при хора с депресия. Развиващата се концепция е, че динамичните нарушения на физиологичните и молекулярните пътища по време на стрес или негативни емоции играят важна роля в определянето на резултатите от лечение на хронични заболявания. Освен това някои подгрупи пациенти могат да бъдат особено уязвими към тези ефекти. Тези пациенти включват хора с ранно възникнал инфаркт на миокарда, хора с придобит диабет, хора с автоимунни или онкологични заболявания и хора, изложени на неблагоприятна психосоциална среда. Като цяло, последните проучвания показват, че цялостното изследване на психиката и тялото е от решаващо значение за разбирането на произхода и последиците от хроничния стрес и възприемане на подход за превенция и комплексно лечение.

Проучване, публикувано през 2023г в International Journal of Oncology, разкрива, че стресът влияе върху множество анти- и про-ракови компоненти на имунната система, включително върху устойчивостта на гостоприемника към метастази, задържането на тумора и/или потискането на имунната система. Чрез повишаване на нивата на катехоламините хроничният психологически стрес може да увеличи устойчивостта на раковите клетки. Като цяло стресът е свързан с развитието и честотата на раковите заболявания, като психологическите стресори играят решаваща роля.

Оценка за въздействието на хроничния стрес върху нашето качество на живот, използвана от Brain- Heart – Body Basics, служи като надежден, мултидисциплинарен и мултиситемен подход, създаден за да предложи задълбочени данни относно личното Ви възприятие за психичното здраве, съответните неврологични операции и отговорът на Вашето сърце, ендокринологична и имунна система на податливостта на действие на хроничния стрес.

Процесът на скрининг започва с поредица от внимателно разработени въпроси, които задълбочават различни аспекти на психичното благополучие, описани в пакета Brain Zero Point.

Преминава през неврокогнитивна оценка на работната (оперативна) памет и завършва с оценка на преработка на конфликтна информация в пакета Brain Basics.

Продължава чрез с целодневен скрининг с едноканално ЕКГ устройство, описан в пакета Brain Hеart Basics, предоставяне на космена проба за хормонално изследване на стероидни хормони и завършва в лабораторията на Synevo за кръвен тест, противовъзпалителен фактор.

След попълване на въпросника за скрининг и въвеждане на резултатите от неврокогнитивните тестове, сърдечния, хормонален и кръвен скрининг от нашия оператор, Brain Heart Body Basics използва алгоритми и техники за обработка на данни, за да анализира данните. По този начин се получават детайлни доклади, които показват както силните страни, така и областите за подобрение на въздействието на стреса върху усещането за качество на живот и хроничното въздействие на стреса в различни ситуации.

//Патентован продукт

Превенция на хроничния

стрес test my stress

Test my stress© e иновативен патентован продукт за скрининг на хроничния стрес, който използва субективен скрининг и биомаркери. Разработен е като проект за трансфер на знания между учени от БАН, Софийския университет и Somenso. Научен ръководител на проекта проф. дмн. Юлиана Йорданова – главен редактор на International Journal of Psychophysiology

Този проект е подкрепен от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. по програма “Бизнес развитие и иновации за МСП” в България. 

Лабораторията за изкуствен интелект и CAD системи на София Тех Парк и Суперкомпютър Discoverer си партнират с тази иницатива.

Създаването и разпространението на този скрининг е резултат от цялостно проучване, проведено през 2022 г., в което участват 107 доброволци. Всеки участник е подложен на задълбочена оценка, включваща субективна оценка, неврокогнитивна оценка, 24-часов ЕКГ скрининг с помощта на мобилно устройство, хормонален скрининг с помощта на проба от коса, кръвни изследвания и 64-канална (ЕЕГ) електроенцефалографи с ЕКГ електроди.

Данните, събрани от скрининга, бяха щателно анализирани и използвани за усъвършенстване на процеса на скрининг, което доведе до изключване на електроенцефалографията, което е отразено в окончателния алгоритъм за оценка. Освен това бяха попълнени въпросници за оценка на субективното възприятие на доброволците за цялостното им качество на живот. Тези въпросници бяха преведени от английски език и подложени на статистически анализ, за да се гарантира точността на превода за всички 107 участници. За създадената иновация е регистриран полезен модел BG/P/2023/113722/19.06.23 , и е подадена заявка за патент. Предстои публикуване на научни статии.

Важността на скрининга за превенция на хронични заболявания -Brain Heart Body Basics

Използването на скринингов инструмент за оценка на хроничния стрес може да предложи множество ползи за хората, които се стремят да разберат и управляват своето качество на живот, като това им гарантира здравословно остаряване. Едно от основните предимства е възможността за получаване на ценна информация за състоянието на менталното здраве по удобен и поверителен начин. Попълвайки инструмент за скрининг, лицата могат да направят самооценка на своите проблеми, свързани с психичното здраве, да идентифицират потенциални области за подобрение и да проследят напредъка си във времето.  

Освен това инструментът за скрининг може да послужи като метод за ранно откриване на различни състояния на нарушено здраве, което дава възможност на лицата да потърсят навременна намеса и подкрепа. Ранното идентифициране на проблемите с когнитивните капани на собствената  психика може да доведе до по-ефективни резултати от терапията и да предотврати изострянето на симптомите.

Освен това инструментът за скрининг може да даде възможност на хората да провеждат информирани разговори с доставчиците на здравни услуги относно техните проблеми. Като предоставят изчерпателни данни за своя психичноздравен статус, лицата могат да си сътрудничат със специалисти за разработване на персонализирани планове за лечение, съобразени с техните специфични нужди.

Като цяло ползите от използването на скринингов инструмент за оценка на психичното здраве са многобройни, включително повишено самосъзнание, ранно откриване на проблеми и подобрена комуникация с доставчиците на здравни услуги, което в крайна сметка насърчава цялостното благосъстояние и устойчивостта на психичното здраве.

 

Други доказателства за субективното възприятие на стреса

Макар разбирането, че стресът има отрицателни последици да е широко разпространено, мнозина не са наясно с пълната му степен на вреда. Хормоните на стреса могат да предизвикат сериозни смущения в организма, които потенциално да доведат до различни здравословни проблеми – сърдечносъдови заболявания; инсулт; проблеми с паметта, мозъчна мъгла и влошаване на когнитивните способности; синдром на хроничната умора; проблем с холестерола; увеличаване на теглото; отслабена имунна система; стомашно-чревни проблеми; косопад и проблеми с кожата; проблеми със съня; депресия и тревожност.

Изследванията свързват хроничния стрес с повишен риск от сърдечни заболявания. Това се дължи на вредното въздействие на повишените хормони на стреса върху кръвното налягане и сърдечния ритъм. Постоянното присъствие на кортизол, хормон на стреса, също може да увреди артериите и да повиши натрупването на плаки.

Освен това хроничният стрес може да доведе до изключително тежко здравословно състояние – инсулт. Когато сме подложени на стрес, тялото ни свива кръвоносните съдове, за да пести енергия. За съжаление това може да доведе до натрупване на плака в артериите, което в крайна сметка води до запушване и възможност за инсулт.

Излагането на прекомерни нива на хормоните на стреса може да отслаби имунната система, което прави хората по-податливи на заболявания като настинки, вируси и инфекции. Хормоните на стреса са и невротрансмитери, отговорни за междуклетъчната комуникация, което може да наруши комуникацията на имунните ни клетки и да доведе до неправилно разпределение на ресурсите, предназначени да ни поддържат здрави.

Друга последица от продължителния стрес е възможността за нарушаване на паметта и влошаване на когнитивните способности. Това се дължи на отделянето на кортизол по време на стрес, който може да увреди мозъчните клетки. С течение на времето това може да доведе до сериозни усложнения като загуба на паметта и влошаване на когнитивните способности.

Синдромът на хроничната умора се характеризира с тежко изтощение, което не се облекчава от почивката. Освен това при хората с този синдром често се наблюдават и други съпътстващи симптоми, включително трудности с концентрацията и паметта. Въпреки че точната причина за този синдром остава неизвестна, се смята, че хроничният стрес може да играе важна роля.

Теорията за оста “черва-мозък” предполага връзка между микроорганизмите, живеещи в червата, и функционирането на мозъка. Смята се, че тази връзка се улеснява от взаимодействието на нервната система, хормоните и имунната система. Следователно хроничният стрес може да предизвика различни стомашно-чревни проблеми чрез нарушаване на работата на тези системи. Например, постоянният стрес може да предизвика възпаление в червата, което да доведе до симптоми като коремна болка, подуване на корема и диария. Освен това хроничният стрес може да наруши равновесието на чревната микрофлора, като допълнително влоши вече съществуващи стомашно-чревни разстройства.

Краткосрочно стресът може да доведе до намаляване на желанието за храна у хората. Това е резултат от вродения отговор на организма “борба или бягство”. Прекомерното производство на кортизол може да действа като стимулатор на апетита и да подтикне хората да консумират по-големи порции. Той може също така да предизвика желание за определени храни, като например сладки, мазни и солени, които обикновено са нездравословни. В комбинация с факта, че постоянният стрес може да доведе до безсъние, това се превръща във формула за увеличаване на теглото.

Хроничният стрес може да доведе и до проблеми с косата и кожата. Това е така, защото кортизолът и други хормони, произвеждани в отговор на стреса, могат да попречат на производството на колаген и кератин. Колагенът е белтък, който помага на кожата да изглежда млада и еластична, а кератинът е белтък, който помага на косата ни да бъде здрава и силна. Когато тези белтъци са намалени, това може да доведе до суха, чуплива коса и кожа, по-податлива на бръчки, акне и други проблеми.

Един от най-често срещаните странични ефекти на хроничния стрес е безсънието. Когато сме подложени на стрес, тялото ни е в състояние на повишена готовност, което може да затрудни отпускането и заспиването. Освен това кортизолът и другите хормони на стреса могат да попречат на съня, като ни карат да се будим често. Това може да доведе до умора през деня, което още повече засилва нивата на стрес. Това се превръща в цикъл, от който е трудно да се излезе.

Също така хроничният стрес се е превърнал в ключов фактор, допринасящ за развитието и изострянето на две често срещани психични разстройства: депресия и тревожност. Тези разстройства често се проявяват заедно – до две трети от хората с депресия страдат и от тревожност, и обратното. Макар че точните причини за тези разстройства остават неизвестни, се смята, че в тях има комбинация от генетични, биологични, психологични и екологични фактори. По-специално се смята, че стресът играе значителна роля в появата и влошаването на тези състояния. Това е така, защото стресът може да промени обработката на серотонин в мозъка – химично вещество, отговорно за регулиране на настроението. Той може също така да наруши работата на други жизненоважни системи в организма, като ендокринната и имунната система, което допълнително допринася за чувството на тревожност и депресия.

Научна литература – Brain Heart Body Basics

Kroenke K (2014) Instruction Manual – Instructions for Patient Health Questionnaire (PHQ) and GAD-7 Measures (accessed 6 June 2017).

Kroenke K, Spitzer RL, Williams JBW, Löwe B (2010) The Patient Health Questionnaire Somatic, Anxiety, and Depressive Symptom Scales: a systematic review. General Hospital Psychiatry; 32: 345-59.

Spitzer RL, Williams JBW, Kroenke K, Hornyak R, McMurray J, Patient Health Questionnaire Obstetrics-Gynecology Study Group (2000) Validity and utility of the PRIME-MD Patient Health Questionnaire in assessment of 3000 obstetric-gynecologic patients: The PRIME-MD Patient Health Questionnaire Obstetrics-Gynecology Study. American Journal of Obstetrics and Gynecology; 183(3): 759-69.

Cátia Reis, Miguel Tecedeiro, Pollyana Pellegrino, Teresa Paiva and João P. Marôco (2021). Psychometric Properties of the Oldenburg Burnout Inventory in a Portuguese Sample of Aircraft Maintenance Technicians. Front. Psychol., doi doi: 10.3389/fpsyg.2021.725099

Halbesleben, J. R. B., and Demerouti, E. (2005). The construct validity of an alternative measure of burnout: investigating the English translation of the Oldenburg burnout inventory. Work Stress. 19, 208–220. doi: 10.1080/02678370500340728

Noone, Peter. (2017). The Holmes–Rahe Stress Inventory. Occupational Medicine. 67. 10.1093/occmed/kqx099.

Brantley PJ, Waggoner CD, Jones GN, Rappaport NB. A Daily Stress Inventory: development, reliability, and validity. J Behav Med. 1987 Feb;10(1):61-74. doi: 10.1007/BF00845128. PMID: 3586002.

Jorgensen, T. D., Pornprasertmanit, S., Schoemann, A. M., and Rosseel, Y. (2021). semTools: Useful tools for structural equation modeling. R package version 0.5–4. Available at: https://CRAN.R-project.org/package=semTools (Accessed June 11, 2021).

Coulacoglou, Carina & Saklofske, Don. (2017). Executive Function, Theory of Mind, and Adaptive Behavior. 10.1016/B978-0-12-802219-1.00005-5.

Kane MJ, Conway ARA, Miura TK, Colflesh GJH. Working memory, attention control, and the N-back task: a question of construct validity. J Exp Psychol Learn Mem Cogn. 2007 May;33(3):615-622. doi: 10.1037/0278-7393.33.3.615. PMID: 17470009.

Ben-Haim MS, Williams P, Howard Z, Mama Y, Eidels A, Algom D. The Emotional Stroop Task: Assessing Cognitive Performance under Exposure to Emotional Content. J Vis Exp. 2016 Jun 29;(112):53720. doi: 10.3791/53720. PMID: 27405091; PMCID: PMC4993290.

Mckenna FP, Sharma D. Intrusive Cognitions – an Investigation of the Emotional Stroop Task. J.Exp.Psychol.Learn. 1995;21(6):1595–1607.

Peavy GM, Salmon DP, Jacobson MW, Hervey A, Gamst AC, Wolfson T, Patterson TL, Goldman S, Mills PJ, Khandrika S, Galasko D. Effects of chronic stress on memory decline in cognitively normal and mildly impaired older adults. Am J Psychiatry. 2009 Dec;166(12):1384-91. doi: 10.1176/appi.ajp.2009.09040461. Epub 2009 Sep 15. PMID: 19755573; PMCID: PMC2864084.

an Kraaij AWJ, Schiavone G, Lutin E, Claes S, Van Hoof C. Relationship Between Chronic Stress and Heart Rate Over Time Modulated by Gender in a Cohort of Office Workers: Cross-Sectional Study Using Wearable Technologies. J Med Internet Res. 2020 Sep 9;22(9):e18253. doi: 10.2196/18253. PMID: 32902392; PMCID: PMC7511872.

Lampert R. ECG signatures of psychological stress. J Electrocardiol. 2015 Nov-Dec;48(6):1000-5. doi: 10.1016/j.jelectrocard.2015.08.005. Epub 2015 Aug 18. PMID: 26364755; PMCID: PMC4624516.

Prieto I, Villarejo AB, Segarra AB, Banegas I, Wangensteen R, Martinez-Cañamero M, de Gasparo M, Vives F, Ramírez-Sánchez M. Brain, heart and kidney correlate for the control of blood pressure and water balance: role of angiotensinases. Neuroendocrinology. 2014;100(2-3):198-208. doi: 10.1159/000368835. Epub 2015 Jan 6. Erratum in: Neuroendocrinology. 2016;103(6):826. PMID: 25323445.

Chrousos GP. Stress and disorders of the stress system. Nat Rev Endocrinol. 2009 Jul;5(7):374-81. doi: 10.1038/nrendo.2009.106. Epub 2009 Jun 2. PMID: 19488073.

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube