разбиране на реакциите на тялото и възвръщане на контрола
Учестен пулс, затруднено дишане, замайване и непреодолимо усещане, че предстои да се случи нещо страшно. Паник атаката може да бъде толкова интензивна, че човек да си помисли, че получава инфаркт или губи контрол над себе си.
Въпреки че преживяването може да бъде изключително плашещо, паник атаките подлежат на лечение, а разбирането на процесите, които протичат в тялото, е важна първа стъпка към справянето с тях.
Целта не е да се борим с паниката или да се принуждаваме да бъдем спокойни. По-важно е да разберем какво се случва, да се научим да реагираме по-ефективно и постепенно да намалим страха, свързан с тези преживявания.
Какво се случва по време на паник атака?
Паник атаката представлява внезапен епизод на интензивен страх или силен дискомфорт, придружен от физически и психологически симптоми.
Най-честите симптоми включват:
- Учестен пулс или сърцебиене.
- Задух или усещане за задушаване.
- Болка, стягане или дискомфорт в гърдите.
- Изпотяване, треперене или разтрисане.
- Замайване, гадене или изтръпване.
- Страх от смърт, припадък или загуба на контрол.
- Усещане за откъснатост от себе си или от заобикалящата среда.
По време на паник атака защитната система на организма се активира интензивно. Отделянето на адреналин и други физиологични промени подготвят тялото да реагира на възприета опасност, дори когато няма непосредствена външна заплаха.
Симптомите обикновено се усилват бързо и след това постепенно отшумяват. Преживяването обаче може да остави човек изтощен и притеснен от възможността за нов пристъп.
Важно: Някои симптоми на паник атака се припокриват с тези на сериозни медицински състояния. Ако преживявате подобен епизод за първи път или симптомите са нови и необичайни, потърсете медицинска оценка. Силната болка в гърдите, значителното затруднение в дишането или загубата на съзнание могат да изискват спешна медицинска помощ.
Защо възникват паник атаките?
Паник атаките нямат една универсална причина.
Те могат да бъдат свързани с продължителен стрес, тревожност, трудни житейски преживявания, биологична предразположеност или повишена чувствителност към телесните усещания. Понякога възникват и без ясно установим отключващ фактор.
Важна роля има начинът, по който интерпретираме сигналите на тялото си.
Например ускореният пулс може да предизвика мисълта:
„Нещо не е наред със сърцето ми.“
Тази интерпретация усилва страха, което води до допълнително активиране на стресовата реакция. Сърцебиенето се засилва, а усещането започва да изглежда още по-заплашително.
Така може да възникне повтарящ се цикъл:
Телесно усещане → Катастрофична интерпретация → Повишена тревожност → По-силни телесни симптоми.
Разбирането на този механизъм е в основата на редица психологически подходи за лечение на паническото разстройство.
Означава ли паник атаката, че нещо не е наред с нас?
Не. Преживяването на паник атаки не означава, че човек е слаб, незрял, неспособен или не може да се справя с ежедневието.
Паник атаките могат да се появят при хора от различни възрасти и с различен житейски опит.
Те не са доказателство за личностен недостатък, нито непременно означават, че човек има неразрешен емоционален конфликт.
Стресовите преживявания могат да допринасят за появата им, но невинаги е възможно или необходимо да бъде установена една конкретна причина.
По-важно е да разберем симптомите, да разпознаем факторите, които могат да ги поддържат, и да намерим подходящ начин за справяне.
Какво можем да направим по време на паник атака?
Ако вече сте преминали медицинска оценка и разпознавате епизода като сходен с предишни паник атаки, следните стратегии могат да бъдат полезни.
1. Разпознайте какво се случва
Опитайте се да назовете преживяването, без автоматично да интерпретирате всяко телесно усещане като катастрофа.
Можете да си кажете:
„Това е плашещо, но разпознавам тези усещания. Мога да им позволя постепенно да се променят, без да реагирам на всяко от тях.“
Това не означава да пренебрегвате нови или обезпокоителни симптоми.
2. Дишайте бавно и естествено
Паниката може да предизвика ускорено дишане, което от своя страна да допринесе за замайване и изтръпване.
Опитайте постепенно да забавите дишането, без да се насилвате да поемате необичайно дълбоки вдишвания.
Ако ви е комфортно, можете да направите издишването малко по-продължително от вдишването.
Целта не е да контролирате всяко вдишване, а да избегнете допълнителното увеличаване на физическото напрежение.
3. Насочете вниманието си към настоящия момент
Техниките за заземяване могат да помогнат да пренасочите вниманието си от тревожните мисли към непосредствената среда.
Опитайте да забележите:
- Предметите и цветовете около вас.
- Звуците в заобикалящата среда.
- Усещането за контакт между стъпалата и пода.
- Текстурата на предмет, който държите.
Ако фокусирането върху тялото или дишането засилва дискомфорта ви, изберете друг подход.
4. Не се опитвайте да контролирате всяко усещане
Постоянното измерване на пулса, наблюдаването на дишането или опитите да премахнете всеки симптом понякога могат да засилят тревожността.
Когато разпознавате познати симптоми на паника и няма признаци за медицинска спешност, можете постепенно да се упражнявате да позволявате на усещанията да се появяват и отшумяват, без непрекъснато да се опитвате да ги потискате.
Това умение често се развива по-лесно с професионална подкрепа.
5. Потърсете подкрепа
Ако ви помага, помолете човек, на когото имате доверие, да остане близо до вас.
Не е необходимо той да решава проблема. Спокойното присъствие, подкрепата и възможността да поговорите могат да бъдат достатъчни.
Кога паник атаките се превръщат в паническо разстройство?
Една паник атака не означава непременно наличие на паническо разстройство.
Паническото разстройство се характеризира с повтарящи се, неочаквани паник атаки, придружени от продължителна тревога за появата на нов пристъп или от промени в поведението, насочени към предотвратяването му.
Например човек може да започне да избягва градски транспорт, търговски центрове, социални ситуации или самостоятелни пътувания, защото се страхува от нова паник атака.
С течение на времето подобно избягване може значително да ограничи ежедневието.
Ако паник атаките се повтарят или започват да влияят върху работата, отношенията и ежедневните ви дейности, е препоръчително да потърсите професионална оценка.
Може ли психологическата терапия да помогне?
Да. Паническото разстройство подлежи на ефективно лечение.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е един от най-добре научно подкрепените психологически подходи при паническо разстройство.
Тя помага на човек да разбере връзката между телесните усещания, мислите, емоциите и поведението.
Терапията може да включва разпознаване на катастрофичните интерпретации, намаляване на избягващото поведение и постепенно привикване към плашещите усещания или ситуации чрез професионално водени упражнения за експозиция.
В някои случаи медикаментозното лечение също може да бъде подходящо в зависимост от индивидуалните потребности и медицинската оценка.
Изборът на лечение трябва да бъде направен съвместно с квалифициран здравен специалист.
Не е необходимо да се справяте сами с паниката
Паник атаките могат да създадат усещането, че собственото ви тяло работи срещу вас. Но симптомите не са признак на лична слабост.
Разбирането на начина, по който функционира защитната система на организма, може да помогне за намаляване на объркването и страха.
Не е необходимо да се принуждавате да приемате паниката или да търсите скрит смисъл зад всеки пристъп.
Най-важната стъпка е постепенно да спрете да възприемате всяко телесно усещане като непосредствена катастрофа и да развиете по-информиран и спокоен начин на реагиране.
Ако паник атаките се повтарят или влияят върху качеството ви на живот, професионалната психологическа подкрепа може да ви помогне да разберете симптомите и да възстановите увереността си в ежедневието.
Научни източници
- Clark, D. M. (1986). A cognitive approach to panic. Behaviour Research and Therapy, 24(4), 461–470. https://doi.org/10.1016/0005-7967(86)90011-2
- Craske, M. G., & Stein, M. B. (2016). Anxiety. The Lancet, 388(10063), 3048–3059. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(16)30381-6
- Pompoli, A., Furukawa, T. A., Efthimiou, O., Imai, H., Tajika, A., & Salanti, G. (2018). Dismantling cognitive-behaviour therapy for panic disorder: A systematic review and component network meta-analysis. Psychological Medicine, 48(12), 1945–1953. https://doi.org/10.1017/S0033291717003919
- Meuret, A. E., Wilhelm, F. H., Ritz, T., & Roth, W. T. (2008). Feedback of end-tidal pCO2 as a therapeutic approach for panic disorder. Journal of Psychiatric Research, 42(7), 560–568. https://doi.org/10.1016/j.jpsychires.2007.06.005
- Meuret, A. E., Wilhelm, F. H., Ritz, T., & Roth, W. T. (2003). Breathing training for treating panic disorder: Useful intervention or impediment? Behavior Modification, 27(5), 731–754. https://doi.org/10.1177/0145445503256324
Безплатни психологически тестове онлайн
Панически атаки – продължителност и причини
Overthinking противоотрова: Практически съвети за справяне с прекомерното мислене
