Сърцето ви започва да бие силно, дишането се затруднява, ръцете изтръпват и внезапно ви обзема усещането, че нещо ужасно ще се случи. Може да си помислите, че получавате инфаркт, че ще припаднете или че губите контрол. Така често изглежда паническата атака – едно от най-интензивните преживявания на страх, които човек може да изпита.
Паническите атаки могат да се появят неочаквано, дори когато няма очевидна опасност. Те са съпроводени с изразени физически симптоми, които понякога са толкова силни, че човек търси спешна медицинска помощ.
Макар преживяването да е изключително плашещо, самата паническа реакция обикновено отшумява. Важно е обаче да знаем, че сходни симптоми могат да се появят и при медицински състояния, които изискват лечение.
Какво всъщност се случва в организма по време на паническа атака? Защо понякога пристъпите се повтарят и как можем да прекъснем цикъла на страха?
Какво представлява паническата атака?
Паническата атака е внезапен епизод на силен страх или интензивен дискомфорт, който достига своя максимум в рамките на няколко минути.
Тя е свързана с активиране на системите, които подготвят организма да реагира при заплаха.
Когато мозъкът възприеме опасност, симпатиковата нервна система повишава своята активност. Ускоряват се сърдечният ритъм и дишането, мускулите се напрягат, а вниманието се насочва към потенциалната заплаха.
Това е част от естествената реакция „бий се или бягай“, която има защитна функция.
При паническата атака обаче тази реакция може да се активира без реална непосредствена опасност или да бъде непропорционална на ситуацията.
В резултат човек усеща силни телесни промени, които могат да бъдат възприети като знак за сериозно заболяване или загуба на контрол.
Колко продължава паническата атака?
Един от най-честите въпроси е колко време може да продължи паническата атака.
Повечето панически атаки продължават между 5 и 20 минути, като най-силните симптоми обикновено се развиват в рамките на първите няколко минути.
При някои хора пристъпът е по-кратък, а при други продължава по-дълго. Възможно е след отшумяването на най-интензивните симптоми да останат напрежение, умора, треперене или страх от повторна атака.
Понякога човек има усещането, че паниката продължава с часове. Това може да се дължи на последователни пристъпи, продължаваща тревожност или остатъчни физически усещания.
Важно е да разграничим самата паническа атака от тревожността, която може да продължи значително по-дълго.
Честотата на пристъпите също е различна. Някои хора преживяват една-единствена паническа атака през живота си, докато при други те се повтарят.
Една паническа атака не означава непременно, че човек има паническо разстройство.
Какви са симптомите на паническата атака?
Паническите атаки могат да предизвикат разнообразни физически и психологически симптоми.
Най-често се наблюдават:
- Силно или ускорено сърцебиене.
- Усещане за недостиг на въздух.
- Стягане или дискомфорт в гърдите.
- Замайване, нестабилност или усещане за припадък.
- Треперене и изпотяване.
- Студени тръпки или внезапни горещи вълни.
- Изтръпване на ръцете, краката или лицето.
- Гадене или стомашен дискомфорт.
- Усещане, че заобикалящата среда е нереална.
- Чувство за откъснатост от собственото тяло.
- Страх от смърт, загуба на контрол или „полудяване“.
Не е необходимо всички симптоми да присъстват едновременно.
При някои хора преобладават сърцебиенето и затрудненото дишане. При други най-силно изразени са замайването, изтръпването или усещането за нереалност.
Тъй като симптомите могат да наподобяват инфаркт, сърдечна аритмия, астматичен пристъп или друго заболяване, особено при първи епизод е необходима медицинска преценка.
При нова или силна болка в гърдите, тежък задух, припадък, внезапна слабост или други тревожни симптоми трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ на телефон 112.
Не бива автоматично да приемаме, че всички подобни оплаквания се дължат на тревожност.
Защо се появяват паническите атаки?
Няма една-единствена причина за появата на паническите атаки.
Съвременните изследвания показват, че те могат да възникнат вследствие на взаимодействието между биологични, психологически и средови фактори.
Генетична предразположеност
Паническото разстройство се среща по-често при хора, които имат близки роднини със сходни затруднения.
Това предполага участие на наследствени фактори, но генетичната предразположеност не означава, че човек непременно ще развие панически атаки.
Чувствителност към телесните усещания
Някои хора са по-чувствителни към промени в сърдечния ритъм, дишането или равновесието.
Например ускореният пулс след физическо усилие може да бъде възприет като признак за опасност.
Когато обичайни телесни усещания се тълкуват като катастрофални, страхът може да се засили и да отключи паническа реакция.
Този механизъм е важен в когнитивните модели на паническото разстройство.
Продължителен стрес
Хроничният стрес може да повиши общото ниво на физиологична възбуда и да затрудни възстановяването на организма.
Когато човек продължително време живее под напрежение, нарушенията на съня, умората и постоянното усещане за тревога могат да повишат уязвимостта към панически реакции.
Стресът обаче не е задължителна причина за паническите атаки и не обяснява всички случаи.
Значими житейски събития
Загуба на близък човек, раздяла, професионални промени, заболяване или продължителни семейни конфликти могат да увеличат психологическото натоварване.
Дори положителни житейски събития, като раждане на дете или започване на нова работа, понякога са съпроводени със значителни промени и напрежение.
Предишни неблагоприятни преживявания
При някои хора историята на травматични преживявания или продължителна несигурност може да бъде свързана с по-висока тревожност.
Това не означава, че всяка паническа атака е резултат от детска травма или че задължително съществува скрит психологически конфликт.
Медицински състояния и вещества
Симптоми, наподобяващи паническа атака, могат да бъдат свързани с нарушения на сърдечния ритъм, заболявания на щитовидната жлеза, дихателни проблеми, ефекти на лекарства или употреба на стимулиращи вещества.
Кофеинът, никотинът и определени психоактивни вещества могат да засилят тревожността и телесните симптоми при чувствителни хора.
Затова професионалната оценка трябва да отчита както психологическите, така и медицинските фактори.
Как възниква порочният кръг на паниката?
Един от най-добре изследваните механизми при паническите атаки е така нареченият страх от страха.
Представете си следната ситуация.
Пътувате в метрото и внезапно усещате, че сърцето ви започва да бие по-бързо.
Първоначално промяната може да е свързана с умора, напрежение или напълно обичайна физиологична реакция.
Но вниманието ви веднага се насочва към сърцебиенето.
Появява се мисълта: „Нещо не е наред. Може би получавам инфаркт.“
Тази мисъл повишава тревожността.
Организмът реагира с още по-голяма физиологична възбуда. Сърцето започва да бие по-силно, дишането се променя, появява се замайване.
Тези усещания изглеждат като потвърждение, че наистина се случва нещо опасно.
Страхът се засилва и цикълът продължава.
Схематично този процес може да бъде представен така:
Телесно усещане → катастрофално тълкуване → страх → повишена физиологична възбуда → по-силни телесни усещания → още по-силен страх.
Това е един от механизмите, чрез които паническата атака може да се развие и усили.
Важно е да знаем, че този модел не обяснява всяка паническа атака и не означава, че човек съзнателно причинява симптомите си.
Защо се появява страх от следваща паническа атака?
След първия пристъп много хора започват да се притесняват, че той може да се повтори.
Постепенно вниманието им се насочва към всяка промяна в тялото.
Проверяват пулса си, следят дишането си, наблюдават дали не се появява замайване.
Понякога започват да избягват местата, на които са преживели паника.
Например човек, получил пристъп в супермаркет, може да започне да пазарува само когато има малко хора.
Друг може да избягва обществения транспорт, пътуванията или оставането сам вкъщи.
В краткосрочен план избягването носи облекчение.
Но в дългосрочен план то може да поддържа убеждението, че определени ситуации са опасни и че човек не би могъл да се справи с тях.
Това постепенно ограничава ежедневието.
Кога говорим за паническо разстройство?
Паническата атака е отделен епизод на силен страх. Паническото разстройство е клинично състояние, при което се наблюдават повтарящи се неочаквани панически атаки, придружени от продължителна тревога или промяна в поведението.
Според диагностичните критерии след поне една от атаките трябва да има период от един месец или повече, през който човек изпитва постоянна загриженост за нови пристъпи или последствията от тях, и/или значително променя поведението си във връзка с атаките.
Диагнозата изисква и изключване на други възможни причини за симптомите.
Паническото разстройство може да бъде съпроводено с агорафобия – силен страх или тревожност в ситуации, от които човек смята, че ще бъде трудно да избяга или да получи помощ.
Двете състояния обаче не са едно и също и могат да съществуват независимо.
Повече за проявите на тревожността можете да прочетете в страницата на Somenso „Тревожност и паник атаки: симптоми и какво помага“.
Как да реагираме по време на паническа атака?
Когато паниката започне, най-силното желание често е симптомите да спрат незабавно.
Но непрекъснатите опити да контролираме всяко телесно усещане понякога усилват тревожността.
Ако вече сте преминали медицинска оценка и разпознавате типичната за вас паническа реакция, следните подходи могат да бъдат полезни.
1. Разпознайте какво се случва
Опитайте да назовете преживяването:
„Това прилича на паническа атака. Изпитвам силен страх и телесна възбуда. Тези усещания ще се променят и постепенно ще отслабнат.“
Назоваването на преживяването може да помогне да се намали катастрофалното му тълкуване.
Важно е обаче да не използвате подобно обяснение, за да пренебрегнете нови, необичайни или тежки симптоми, които изискват медицинска помощ.
2. Насочете вниманието към дишането
По време на паника дишането често става ускорено или повърхностно.
Това може да допринесе за замайване, изтръпване и чувство за недостиг на въздух.
Опитайте да забавите дишането постепенно, без да поемате прекомерно дълбоки вдишвания.
Можете спокойно да вдишвате през носа и да издишвате малко по-продължително, ако това ви е комфортно.
Не е необходимо да достигате определен брой секунди.
Целта е дишането да стане по-равномерно, а не да го контролирате насила.
Не използвайте хартиена торбичка за дишане, тъй като това може да бъде опасно при някои медицински състояния.
3. Върнете вниманието към заобикалящата среда
Когато сме фокусирани изцяло върху телесните симптоми, страхът може да се усили.
Може да опитате кратко упражнение за ориентиране в настоящия момент.
Огледайте се и назовете няколко предмета, които виждате.
Обърнете внимание на звуците около вас, на контакта на стъпалата с пода или на предмет, който държите в ръка.
Подобни упражнения могат да помогнат на някои хора да намалят интензивността на преживяването.
4. Не се опитвайте да премахнете всяко усещане
Паническата атака е неприятна, но непрекъснатата борба със симптомите може да поддържа вниманието върху тях.
Вместо постоянно да проверявате дали сърцебиенето вече е спряло, опитайте да позволите на телесните усещания постепенно да отшумят.
Това не означава да се примирите с проблема, а да промените начина, по който реагирате на вече разпознатата паническа реакция.
5. Избягвайте прибързани решения
По време на пристъп страхът може да ви подтикне незабавно да напуснете мястото или да прекратите дадена дейност.
Ако средата е безопасна и симптомите са характерни за вече оценявани панически атаки, опитайте да не превръщате бягството в единствения начин за справяне.
При необходимост седнете на безопасно място и потърсете подкрепа от човек, на когото имате доверие.
Постепенното преодоляване на избягването е важна част от специализираната терапия, но е добре да се извършва по структуриран план.
Какво помага за намаляване на повторните панически атаки?
Справянето с паническите атаки не се изчерпва с овладяването на отделния пристъп.
Важно е да разберем какво поддържа тревожността и да работим върху факторите, които увеличават уязвимостта към нови епизоди.
Поддържайте редовен сън
Недостатъчният сън може да повиши емоционалната реактивност и чувствителността към стрес.
Стремете се към постоянен режим и достатъчно време за възстановяване.
Ограничете стимулантите
Ако забелязвате, че кофеинът или никотинът засилват сърцебиенето и тревожността, обсъдете с медицински специалист подходящото им ограничаване.
Поддържайте физическа активност
Редовното движение може да подпомогне регулирането на стреса, съня и общото психично здраве.
При хора, които се страхуват от ускорен пулс, физическата активност понякога може да помогне за възстановяване на увереността в нормалните телесни реакции.
Специализираните упражнения за постепенно привикване към телесните усещания обаче е най-добре да се провеждат под ръководството на терапевт.
Разпознавайте източниците на напрежение
Обърнете внимание на периодите, в които тревожността се засилва.
Възможно е да има връзка с работното натоварване, липсата на почивка, продължителни конфликти или значими житейски промени.
Понякога е необходимо не само да развием стратегии за справяне, но и да променим условията, които поддържат напрежението.
Не оставайте сами с проблема
Разговорите с близки хора могат да бъдат важен източник на подкрепа.
Но когато паническите атаки започнат да ограничават ежедневието, професионалната психологическа помощ може да бъде решаваща за възстановяването.
Как се лекува паническото разстройство?
Паническото разстройство е лечимо състояние.
Един от най-добре изследваните подходи е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ).
Тя помага на човека да разбере връзката между телесните усещания, мислите, емоциите и поведението.
В рамките на терапията могат да се използват техники за работа с катастрофалните тълкувания, постепенно излагане на избягвани ситуации и интероцептивна експозиция – контролирана работа със специфични телесни усещания, които предизвикват страх.
Целта не е човек никога повече да не изпитва тревожност.
Целта е да намалее страхът от самите симптоми и постепенно да се възстанови свободата на действие.
При определени случаи може да се препоръча медикаментозно лечение, най-често с антидепресанти от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI).
Изборът на лечение зависи от тежестта на симптомите, индивидуалното състояние и предпочитанията на пациента и трябва да бъде направен съвместно с квалифициран специалист.
Съвременните клинични препоръки разглеждат когнитивно-поведенческата терапия и подходящата фармакотерапия като основни ефективни методи за лечение.
Може ли човек напълно да се възстанови?
Много хора постигат значително подобрение и могат отново да водят пълноценен живот без постоянно ограничаване от страха.
При някои симптомите отшумяват за продължителен период. При други могат да се появяват отново, особено в периоди на повишен стрес.
Важното е, че с подходяща подкрепа човек може да се научи да разбира симптомите си, да намалява избягващото поведение и да се справя по-ефективно с тревожността.
Колкото по-рано се потърси подходяща помощ, толкова по-голяма е възможността да се предотврати задълбочаването на ограниченията в ежедневието.
Паническата атака не определя живота ви
Една от най-трудните последици от паническите атаки не е самият пристъп, а страхът, че той ще се повтори.
Постепенно този страх може да започне да определя къде ходим, как пътуваме, с кого се срещаме и какви решения вземаме.
Но паническите атаки не означават, че човек е слаб, че губи разсъдъка си или че няма възможност за промяна.
Те са преживявания, свързани със сложни механизми на тревожност и физиологична възбуда, които могат да бъдат разбрани и повлияни.
Първата стъпка е да не се страхуваме да потърсим обяснение и помощ. Следващата е постепенно да възстановим увереността, че можем да живеем пълноценно, без страхът от нова атака да определя ежедневието ни.
Научни източници
- National Institute of Mental Health (NIMH). Panic Disorder: What You Need to Know. https://www.nimh.nih.gov/health/publications/panic-disorder-when-fear-overwhelms
- National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Generalised Anxiety Disorder and Panic Disorder in Adults: Management. Clinical Guideline CG113. https://www.nice.org.uk/guidance/cg113
- National Health Service (NHS). Panic Disorder. https://www.nhs.uk/mental-health/conditions/panic-disorder/
- Clark, D. M. (1986). A Cognitive Approach to Panic. Behaviour Research and Therapy, 24(4), 461–470. https://doi.org/10.1016/0005-7967(86)90011-2
- Craske, M. G., & Barlow, D. H. (2007). Mastery of Your Anxiety and Panic: Therapist Guide. Oxford University Press.
- American Psychiatric Association. (2022). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition, Text Revision (DSM-5-TR). American Psychiatric Association Publishing. https://doi.org/10.1176/appi.books.9780890425787
- Association for Behavioral and Cognitive Therapies (ABCT). Panic Disorder – Fact Sheet. https://www.abct.org/fact-sheets/panic-disorder/
