Случвало ли ви се е да забравите защо сте влезли в стаята, къде сте оставили телефона си или името на човек, когото познавате? Подобни моменти са често срещани и обикновено не означават заболяване. Но с напредването на възрастта въпросът как да запазим паметта и способността си да мислим ясно придобива все по-голямо значение.
Превенцията на деменцията започва много преди появата на първите симптоми. И макар да няма сигурен начин да предотвратим заболяването, съвременната наука показва, че част от рисковите фактори могат да бъдат повлияни.
Добрата новина е, че много от действията, които подкрепят здравето на мозъка, са същите, които помагат на сърцето, кръвоносните съдове и психичното ни благополучие.
Какво представлява деменцията?
Деменцията не е едно заболяване, а общ термин за група симптоми, които възникват вследствие на различни заболявания или увреждания на мозъка.
Тя може да засегне паметта, вниманието, езика, ориентацията, способността за планиране и вземане на решения. С напредването на състоянието тези промени започват да затрудняват самостоятелното справяне с ежедневните дейности.
Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция, но съществуват и други форми, включително съдова деменция, деменция с телца на Леви и фронтотемпорална деменция.
Важно е да знаем, че деменцията не е нормална или неизбежна част от стареенето. Възрастта е най-силният рисков фактор, но много хора запазват добри когнитивни способности и в напреднала възраст.
Можем ли действително да намалим риска от деменция?
През 2024 г. международната комисия на The Lancet публикува мащабен научен обзор, в който идентифицира 14 потенциално изменяеми рискови фактора за деменция.
Според изчисленията на изследователите приблизително 45% от случаите на деменция в световен мащаб биха могли теоретично да бъдат предотвратени или отложени, ако тези рискови фактори бъдат елиминирани.
Това е оценка на популационно ниво, основана на научни модели, а не обещание за индивидуална защита. Освен това не всички рискови фактори могат да бъдат напълно премахнати.
Сред тях са:
- Високо кръвно налягане
- Повишен LDL холестерол
- Диабет
- Тютюнопушене
- Прекомерна употреба на алкохол
- Недостатъчна физическа активност
- Затлъстяване в средна възраст
- Нелекувана загуба на слуха
- Нелекувани зрителни нарушения
- Депресия
- Социална изолация
- По-ниско образователно ниво
- Травматични мозъчни увреждания
- Замърсяване на въздуха
През юли 2026 г. Световната здравна организация (СЗО) публикува обновени насоки за намаляване на риска от когнитивен спад и деменция. Те потвърждават значението на здравословните навици, контрола на хроничните заболявания и активното участие в социални и познавателни дейности.
Основното послание е ясно: грижата за мозъчното здраве има значение през целия живот.
Кои промени в паметта заслужават внимание?
Понякога забравянето е резултат от умора, разсеяност или прекомерно натоварване. Не всяко затруднение с паметта е признак на деменция.
По-важно е да обърнем внимание на промените, които се повтарят, постепенно се задълбочават и започват да пречат на ежедневието.
Ранни признаци, които не бива да пренебрегваме
Такива промени могат да включват:
- Често забравяне на наскоро проведени разговори или събития.
- Повтаряне на едни и същи въпроси.
- Затруднения при изпълнение на познати задачи.
- Объркване относно време, място или последователност на събитията.
- Трудности при намиране на думи или проследяване на разговор.
- Промени в преценката, планирането или управлението на ежедневни задължения.
- Загубване на познати места.
Тези симптоми не означават автоматично деменция. Подобни затруднения могат да възникнат и при депресия, нарушения на съня, странични ефекти от лекарства, дефицит на витамин B12, заболявания на щитовидната жлеза и други състояния.
Затова е важно да се потърси медицинска оценка, вместо промените да се обясняват единствено с възрастта.
Важно: Внезапното объркване, особено ако е придружено от нарушение на говора, слабост в крайник, изкривяване на лицето или рязка промяна в поведението, изисква незабавна медицинска оценка.
Какво можем да направим, за да намалим риска от деменция?
1. Движете се редовно – мозъкът също има нужда от активност
Физическата активност е една от най-добре подкрепените препоръки за поддържане на когнитивното и сърдечносъдовото здраве.
Движението подпомага кръвообращението, метаболитното здраве и регулирането на кръвното налягане. Редовната физическа активност може да намали риска от когнитивен спад, макар че ефектът върху предотвратяването на конкретни форми на деменция не е еднакво добре установен.
СЗО препоръчва за повечето възрастни поне 150–300 минути умерена аеробна активност седмично или съответната комбинация с по-интензивно натоварване.
Това не означава непременно посещения във фитнес зала.
Подходящи занимания са бързото ходене, плуването, танците, колоезденето и градинарството.
Практически съвет: Ако водите заседнал начин на живот, започнете с 10–15 минути ходене дневно и постепенно увеличавайте продължителността според възможностите си.
2. Грижете се за сърцето, за да предпазвате и мозъка
Мозъкът зависи от непрекъснатото снабдяване с кислород и хранителни вещества чрез кръвоносната система.
Продължително повишеното кръвно налягане, диабетът и нарушенията в липидния профил могат да увредят кръвоносните съдове и са свързани с по-висок риск от когнитивни нарушения.
Особено важно е контролирането на тези фактори още в средна възраст.
Редовните профилактични прегледи позволяват навременно откриване и лечение на:
- Артериална хипертония
- Диабет и нарушения в кръвната захар
- Повишен LDL холестерол
- Наднормено тегло и затлъстяване
Лечението трябва да бъде съобразено с индивидуалния сърдечносъдов риск и медицинските препоръки.
Не е необходимо човек да има оплаквания от паметта, за да започне да се грижи за тези показатели.
3. Откажете тютюнопушенето и ограничете алкохола
Тютюнопушенето уврежда кръвоносните съдове и увеличава риска от редица заболявания, включително състояния, които могат да засегнат когнитивното функциониране.
Отказването от цигарите е полезно във всяка възраст.
Прекомерната употреба на алкохол също е свързана с повишен риск от когнитивни нарушения и мозъчни увреждания.
Няма основание човек да започва да употребява алкохол с цел защита на мозъка. Ако консумира алкохол, намаляването на количеството е разумна стъпка за общото здраве.
При зависимост или затруднения с отказването от тютюнопушене и алкохол може да се потърси професионална подкрепа.
4. Не пренебрегвайте слуха и зрението
Слухът и зрението не са просто сетива, чрез които възприемаме света. Те са важни за общуването, ориентацията и активното участие в ежедневието.
Нелекуваната загуба на слуха е един от факторите, свързани с повишен риск от деменция.
Проучването ACHIEVE, публикувано през 2023 г., изследва ефекта от слухова интервенция върху когнитивния спад при възрастни хора. В общата изследвана група не е установен значим ефект върху основния показател, но при участниците с по-висок риск от когнитивен спад се наблюдава полза.
Това не доказва, че слуховите апарати предотвратяват деменция, но подкрепя необходимостта слуховите нарушения да бъдат навременно оценявани и коригирани.
Зрителните проблеми също заслужават внимание. В доклада на The Lancet от 2024 г. нелекуваната загуба на зрение е включена сред потенциално изменяемите рискови фактори.
Практически съвет: Не отлагайте преглед, ако забелязвате, че по-трудно чувате разговори, увеличавате постоянно звука на телевизора или изпитвате затруднения при четене и ориентация.
5. Хранете се разнообразно и балансирано
Храненето влияе върху сърдечносъдовото и метаболитното здраве, които от своя страна са важни за мозъчната функция.
Средиземноморският модел на хранене, включващ зеленчуци, плодове, бобови растения, пълнозърнести продукти, ядки, зехтин и риба, е свързан в редица наблюдателни изследвания с по-добро когнитивно здраве.
Това обаче не означава, че конкретна диета гарантира защита от деменция.
По-важен е цялостният хранителен модел, отколкото една отделна „суперхрана“.
Съществуват и много хранителни добавки, рекламирани като средства за подобряване на паметта. Научните доказателства обаче не подкрепят рутинния прием на витамини B и E, омега-3 добавки или мултивитамини специално за превенция на деменцията при хора без установени дефицити.
Ако има медицински установен дефицит, лечението му е отделен въпрос и трябва да бъде обсъдено със специалист.
6. Поддържайте мозъка активен чрез учене и нови преживявания
Мозъкът запазва способността си да се адаптира и променя през целия живот. Това свойство се нарича невропластичност.
Когато учим нови умения и участваме в разнообразни познавателни дейности, ангажираме различни мозъчни системи.
Можем да поддържаме когнитивната си активност чрез:
- Изучаване на чужд език.
- Усвояване на музикален инструмент.
- Четене и обсъждане на книги.
- Решаване на задачи и логически проблеми.
- Изучаване на нова технология.
- Участие в творчески или образователни занимания.
Новите препоръки на СЗО от 2026 г. допускат когнитивни тренировки и стимулиращи дейности като възможни подходи за намаляване на риска от когнитивен спад.
Важно е обаче да се прави разграничение между подобряване на уменията в конкретна задача и доказана превенция на деменцията.
Специализираните приложения и упражнения за „тренировка на мозъка“ не могат да обещаят, че ще предотвратят заболяването.
Най-полезният подход е да избирате занимания, които са интересни, разнообразни и могат да се превърнат в устойчива част от ежедневието.
7. Поддържайте социалните си контакти
Човешкото общуване е важна част от психичното и когнитивното здраве.
Социалната изолация е свързана с повишен риск от деменция, въпреки че връзката е сложна. В някои случаи ранните когнитивни промени сами могат да доведат до отдръпване от социалния живот.
Разговорите, споделените занимания и участието в общност ангажират паметта, вниманието, емоционалната регулация и комуникацията.
Не е необходимо да имате голям социален кръг. По-важно е да поддържате смислени отношения и възможности за общуване.
Среща с приятел, семейна вечеря, участие в доброволческа инициатива или общо хоби могат да бъдат естествен начин за поддържане на социалната активност.
8. Обърнете внимание на депресията, стреса и съня
Психичното здраве е неразделна част от мозъчното здраве.
Депресията е сред факторите, свързани с повишен риск от деменция. Връзката обаче е двупосочна и не може да се обясни с един механизъм. Депресивните симптоми могат да бъдат рисков фактор, но понякога са и ранна проява на развиващо се невродегенеративно заболяване.
Продължителният стрес също може да затрудни концентрацията, вниманието и запаметяването. Това не означава, че хроничният стрес сам по себе си непременно причинява деменция.
Нарушенията на съня могат допълнително да влошат ежедневното когнитивно функциониране. При продължително безсъние, силна дневна сънливост или съмнение за сънна апнея е подходяща медицинска оценка.
Практически съвет: Ако забелязвате, че паметта ви се влошава в периоди на силно натоварване, обърнете внимание и на съня, настроението, тревожността и възстановяването.
Не приемайте автоматично, че затрудненията са признак на деменция, но и не ги пренебрегвайте, ако продължават или се задълбочават.
9. Намалявайте рисковете от травми и замърсяване на въздуха
Превенцията на деменцията не зависи единствено от личните навици.
Травматичните мозъчни увреждания и продължителното излагане на замърсен въздух също са сред факторите, свързани с повишен риск.
Използването на предпазни средства при спорт и колоездене, предотвратяването на падания и спазването на правилата за безопасност могат да намалят риска от травми.
Ограничаването на излагането на силно замърсен въздух, когато е възможно, е допълнителна разумна стъпка.
Тук обаче е важно да се подчертае, че много рискове изискват и обществени решения – по-чиста градска среда, достъпна здравна профилактика и безопасни условия на живот и труд.
Кога трябва да започне превенцията?
Една от най-важните промени в съвременното разбиране за деменцията е, че превенцията не започва на 65 или 70 години.
Рисковите и защитните фактори действат през различни периоди от живота.
В млада възраст
Образованието, физическата активност, предпазването от травми и изграждането на здравословни навици създават основа за добро здраве през следващите десетилетия.
В средна възраст
Особено значение придобиват контролът на кръвното налягане, LDL холестерола, диабета, телесното тегло, физическата активност и отказването от тютюнопушене.
В напреднала възраст
Продължават да бъдат важни движението, социалните контакти, корекцията на слухови и зрителни нарушения, управлението на хроничните заболявания и когнитивната активност.
Няма възраст, след която грижата за мозъчното здраве да губи смисъл.
Дори когато не е възможно да се повлияе пряко върху риска от деменция, много от тези действия подобряват качеството на живот, самостоятелността и ежедневното функциониране.
Пет малки стъпки, с които можете да започнете още днес
Не е необходимо да променяте целия си начин на живот наведнъж.
Започнете с няколко реалистични действия:
- Разходете се поне 15 минути. Ако състоянието ви позволява, постепенно увеличавайте движението.
- Планирайте профилактичен преглед. Особено ако отдавна не сте проверявали кръвното налягане, кръвната захар или холестерола си.
- Свържете се с близък човек. Един смислен разговор е добра причина да отделите време за социален контакт.
- Научете нещо ново. Изберете малка задача или умение, което събужда любопитството ви.
- Обърнете внимание на съня и психичното си състояние. Ако умората, тревожността или затрудненията с концентрацията продължават, потърсете професионална оценка.
Малките, устойчиви промени често са по-реалистични от амбициозните планове, които изоставяме след няколко дни.
Заключение: грижата за мозъка започва днес
Не можем да контролираме възрастта си или всички биологични процеси, свързани с развитието на деменция.
Но можем да се грижим за факторите, върху които имаме влияние.
Редовното движение, доброто сърдечносъдово здраве, разнообразното хранене, качествените социални контакти, познавателната активност и навременната медицинска помощ са част от цялостния подход към мозъчното здраве.
Не съществува един-единствен навик, който да ни предпази от деменция. Най-голям смисъл има съчетаването на различни мерки през целия живот.
Превенцията не е гаранция, че няма да се разболеем. Тя е възможност да намалим част от рисковете и да подкрепим здравето и самостоятелността си възможно най-дълго.
И ако се питате кога е най-подходящото време да започнете, отговорът е прост: сега.
Научни източници
- World Health Organization. (2026). Risk reduction of cognitive decline and dementia: WHO guidelines, second edition. WHO. Официални насоки.
- Livingston, G., Huntley, J., Liu, K. Y., et al. (2024). Dementia prevention, intervention, and care: 2024 report of the Lancet standing Commission. The Lancet, 404, 572–628. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(24)01296-0.
- Lin, F. R., Pike, J. R., Albert, M. S., et al. (2023). Hearing intervention versus health education control to reduce cognitive decline in older adults with hearing loss in the USA (ACHIEVE): a multicentre, randomised controlled trial. The Lancet, 402(10404), 786–797. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(23)01406-X.
- World Health Organization. (2026). New WHO guidelines: up to 45% of dementia risk could be prevented or delayed. Официална публикация от 15 юли 2026 г..
