Моята история: Моят опит с депресията

Бивша баскетболистка, седнала тихо в спортна зала, размишлява върху емоционалното изчерпване и личния си опит с депресията.

От Теодора Ангелова | Лична история за депресията, изтощението и това как се научих да разбирам едно невидимо заболяване

Преди вярвах, че с решителност и дисциплина мога да преодолея почти всичко. Като професионална баскетболистка бях се научила да разширявам границите си, да преодолявам изтощението и да продължавам напред, когато нещата ставаха трудни. Но депресията беше нещо различно. Тя ми отне нещо, на което винаги съм разчитала – способността ми да намирам сили да продължавам напред.

Казвам се Теодора Ангелова и познавам депресията много по-добре, отколкото някога съм искала.

Паническите пристъпи също са били част от живота ми. Знам какво е да вярваш, че губиш контрол над ума си или че може би умираш. Знам какво означава да загубиш чувството си за цел, да спреш да се наслаждаваш на нещата, които някога си обичала, и да се обвиняваш за всичко, което изглежда, че върви накриво.

Знам също какво е чувството на изчерпване.

Преди да вляза в корпоративния свят, бях професионална баскетболистка. Играех за отбори в България и Испания и бях член на българския национален отбор по баскетбол.

Знам какво е да стоиш в препълнена спортна зала, докато хората скандират името ти и очакват от теб да поведеш отбора си към победа.

Знам тежестта на отговорността, натиска на очакванията и дисциплината, необходима за постигане на високи резултати.

Но нищо не ме беше подготвило за преживяването на депресията.

Депресията не дойде изведнъж

Когато погледна назад, осъзнавам, че депресията не се появи внезапно в живота ми.

Тя се разви постепенно.

Преживях труден период, изпълнен с объркване, болезнени емоции и значителни промени.

С действията си бях наранил човек, който ми беше много скъп, и ми беше почти невъзможно да спра да се обвинявам.

Непрекъснато се връщах към случилото се, поставях под въпрос решенията си и се осъждах.

Колкото повече се обвинявах, толкова по-зле се чувствах.

И колкото по-зле се чувствах, толкова повече причини сякаш намирах да се обвинявам.

Беше изтощителен цикъл.

Тогава не разбирах напълно какво се случва.

Знаех, че се боря, но не можех да видя колко дълбоко емоционалното ми състояние започваше да засяга останалата част от живота ми.

В крайна сметка неща, които някога ми се струваха напълно обикновени, станаха изключително трудни.

Когато ставането от леглото се превръща в предизвикателство

Хората често свързват депресията с тъга.

Но едно от най-трудните неща в моя опит не беше просто да се чувствам тъжна.

Беше пълната загуба на енергия.

Ставането от леглото сутрин се превърна в предизвикателство.

Да отида до банята и да си измия зъбите изискваше усилие.

Приготвянето на закуска, пазаруването или прекарването на обикновен работен ден понякога ми се струваха непосилни.

Имах късмета да работя от дома, защото дори излизането от къщи беше станало трудно.

Имаше дни, в които едва ли можех да си представя, че ще имам достатъчно енергия да отида до супермаркета.

Понякога се чувствах без дъх и физически изтощена след дейности, които преди никога не са ми създавали проблеми.

Това ми беше особено трудно да разбера.

Бях прекарала години, тренирайки по два пъти на ден. Знаех какво е физическото изтощение. Знаех какво означава да подлагам тялото си на изтощителни упражнения.

Но това беше нещо друго.

Като спортистка бях изпитвала изтощение. Депресията ме накара да разбера съвсем различен вид изтощение.
Това не беше умората, която следва след тежка тренировка.

Беше дълбока липса на енергия, която сякаш беше налице още преди да съм започнала да правя каквото и да било.

И това ме караше да се чувствам все по-безпомощна.

Най-трудното беше да загубя нещата, които обичах

Спортът винаги е бил важна част от моята идентичност.

Това не беше просто нещо, което правех, за да поддържам здравето си.

Той ми даваше структура, цел, вълнение и чувство за постижение.

Тенисът, в частност, винаги ми е носил огромно удоволствие.

Обичах да съм на корта.

Обичах движението, концентрацията и усещането, че съм напълно погълната от играта.

Но по време на депресията дори тенисът се превърна в нещо, от което се страхувах.

Мисълта да си сменя дрехите, да си опаковам чантата, да пътувам до корта и да общувам с други хора ми се струваше непоносима.

Знаех, че тенисът е нещо, което обикновено ми доставяше удоволствие.

Спомнях си колко удоволствие ми беше носил.

Но вече не можех да изпитам това удоволствие.

Вместо това цялата тази дейност ми се струваше като още едно изискване към енергията, която просто нямах.

Това беше един от най-страшните аспекти на депресията за мен.

Не ставаше въпрос само за това, че не исках да правя неща. Бях престанала да изпитвам радостта, която някога придаваше смисъл на тези неща.
Спомнях си как се наслаждавах на живота.

Просто вече не успявах да изпитам това удоволствие.

Бавно светът ми се смаляваше

Теди, авторката на историята
С изчерпването на енергията ми започнах да се оттеглям от хората около мен.

Престанах да спортувам.

Престанах да общувам с приятели.

Дори среща с член на семейството можеше да изисква огромно усилие.

Понякога най-трудното не беше самата среща, а всичко, което я предшестваше.

Подготовката. Излизането от къщи. Разговорите. Опитът да изглеждам заинтересована. Опитът да се държа като човека, когото всички помнеха.

Не исках да обяснявам какво се случва, защото едва успявах да го обясня дори на себе си.

А да се преструвам, че съм добре, беше изтощително.

Затова се оттеглих.

Прекарвах все повече време сама.

Исках да лежа на дивана и да спя, защото сънят понякога ми позволяваше да избягам от емоциите, с които не можех да се справя, докато бях будна.

Но дори сънят не винаги беше спокоен.

Имаше моменти, в които се събуждах внезапно, плачеща и претоварена.

Постепенно светът ми се смаляваше.

Дейностите изчезнаха. Социалните контакти изчезнаха. Нещата, които някога бяха придавали цвят и смисъл на живота ми, изглеждаха все по-далечни.

Усещах се така, сякаш имаше само депресията и мен.

Невидимото бреме на вината

Депресията не просто затрудняваше ежедневните ми дейности.

Тя промени и начина, по който се оценявах.

Чувствах се виновна за това, което се беше случило в живота ми.

След това започнах да се чувствам виновна за неспособността си да функционирам нормално.

Винях себе си, че не бях достатъчно продуктивна.

Че не правех упражнения.

За това, че избягвах хората.

За това, че се мъчех с задачи, с които другите сякаш се справяха без да се замислят.

И тъй като винаги съм се смятала за дисциплиниран човек, тази загуба на функционалност ми беше особено трудна за приемане.

Непрекъснато се сравнявах с човека, който бях преди.

Професионалната спортистка.

Жената, която можеше да тренира два пъти на ден.

Човекът, който можеше да се справя с натиска и да отговаря на очакванията.

Не можех да разбера защо сега ми беше толкова трудно да направя нещо толкова просто като да приготвя закуска.

Вместо да призная колко много страдах, често възприемах трудностите си като лични провали.

Това правеше преживяването още по-болезнено.

Не се борех само с депресията.

А и постоянно се борех със себе си.

Защо съветите, които звучат просто, могат да изглеждат невъзможни

Когато някой се бори с трудности, хората естествено искат да помогнат.

Те може да предложат да излезеш навън, да спортуваш, да се срещнеш с приятели, да си намериш ново хоби или да се фокусираш върху положителните неща.

Тези препоръки често са с добри намерения.

И някои от тях наистина могат да подпомогнат психичното здраве.

Но когато преживявах депресия, имаше болезнена разлика между това да знам какво би могло да помогне и това да съм в състояние да го направя.

Знаех, че физическата активност може да е полезна.

Знаех, че изолирането ми не подобряваше положението ми.

Знаех, че наличието на рутина може да улесни ежедневието ми.

Но знанието не ми даваше автоматично енергията да действам.

Дори и най-малката дейност можеше да ми се стори непосилна.

А когато не успявах да следвам плановете си, разочарованието се превръщаше в още една причина да се критикувам.

Това е нещо, което бих искала повече хора да разберат.

Когато човек с депресия не може да направи нещо, което изглежда просто, това не означава непременно, че не иска да опита.
Понякога самите симптоми правят тази дейност изключително трудна.

Депресията промени разбирането ми за силата

През по-голямата част от живота си свързвах силата с упоритостта.

Спортът ме беше научил да не се отказвам.

Да работя по-усилено.

Да бъда дисциплинирана.

Да преодолявам дискомфорта.

Тези уроци ми помогнаха в много ситуации.

Но депресията ме накара да поставя под въпрос идеята, че всеки проблем може да бъде решен чрез по-големи усилия.

Не можех просто да реша да се почувствам по-добре.

Не можех да се принудя да се наслаждавам отново на тениса.

Не можех да преодолея изтощението, като го третирах като поредната изтощителна тренировка.

За човек, свикнал да бъде активен и способен, приемането на тези ограничения беше изключително трудно.

Но опитът ми ме научи, че проблемите с психичното здраве не винаги могат да се решават по същия начин като обикновените предизвикателства.

Депресията не е изпитание за характера.

А борбата с нея не заличава силните страни, постиженията или способностите, които човек е имал, преди да се разболее.

Няма универсална формула за възстановяване

Когато страдаш, естествено искаш проблемът да изчезне.

Искаш утре да се събудиш и отново да се почувстваш себе си.

И аз исках същото.

Търсех обяснения и начини да подобря нещата.

Но не открих нито едно решение, което да може да накара депресията да изчезне за една нощ.

Това, което разбрах, е, че възстановяването не може да се сведе до едно правило или една универсална стратегия.

Хората преживяват депресията по различен начин.

Обстоятелствата им са различни.

Симптомите, нуждите и наличните им ресурси са различни.

Стратегия, която помага на един човек, може да не е достатъчна за друг.

Това не означава, че възстановяването е невъзможно.

Означава, че подходящата грижа трябва да отчита индивидуалните особености.

Често мисля за депресията по същия начин, по който бихме мислили за сериозна физическа травма.

Ако си счупиш крака, не очакваш той да зарасне просто защото си решен да ходиш.

Потърсвате медицинска помощ. Давате ѝ време. Следвате лечение, подходящо за вашето състояние.

Депресията също заслужава професионално внимание, индивидуализирана грижа и време.

Няма нищо срамно в това да се нуждаете от помощ за заболяване, което засяга начина, по който мислите, чувствате и функционирате.

Какво искам другите да разберат за депресията

Ако има нещо, което бих искал хората да си вземат от историята ми, то е, че депресията може да засегне всеки.

Не е задължително да има значение колко дисциплиниран сте.

Колко успешен сте бил.

Колко физически силен сте.

Или колко способен изглеждате в очите на другите.

Аз бях професионален спортист.

Знаех как да работя упорито и да се представям добре под натиск.

И все пак депресията правеше обикновените дейности да ми се струват по-трудни от някои от най-физически изтощителните преживявания в живота ми.

И може би най-болезнената част беше, че продължавах да се обвинявам за това.

Надявам се, че споделянето на този опит ще помогне на другите да разберат колко дълбоко депресията може да засегне ежедневното функциониране.

Надявам се също така това да насърчи хората, които се разпознават в тази история, да вземат страданието си на сериозно.

Не е нужно да чакате, докато животът ви стане напълно неуправляем, преди да потърсите подкрепа.

Не е нужно да доказвате, че сте се старали достатъчно.

И не е нужно да измервате стойността си според това колко продуктивни, активни или успешни сте, докато се борите.

Депресията може да ви отнеме енергията, мотивацията и способността да изпитвате удоволствие.

Но тези симптоми не определят кои сте.

Научих, че депресията не е нещо, от което трябва да очакваме хората да се преборят само със сила и решителност. Точно като физическото заболяване, тя заслужава разбиране, подходящо лечение и времето, необходимо за възстановяване.


От Somenso: Разбиране на преживяването, което стои зад депресията

Историята на Теодора Ангелова подчертава няколко важни характеристики на депресията, които често се разбират погрешно.

Депресията не е просто продължителна тъга или липса на мотивация.

Тя може да засегне емоционалното преживяване, мисленето, съня, апетита, физическата енергия, концентрацията и ежедневното функциониране.

Един от основните ѝ симптоми е анедонията – намалена способност да изпитва интерес или удоволствие от дейности, които преди са били приятни.

Това помага да се обясни защо някой може да престане да се наслаждава на спорта, хобитата, социалните взаимодействия или други значими дейности, дори когато си спомня колко много ги е ценял някога.

Защо депресията може да предизвика толкова силна изтощеност?

Умората и намалената енергия са чести симптоми на депресията.

Те могат да се проявят заедно с нарушения на съня, намалена мотивация, затруднения при концентрацията и промени във физическата активност.

Въпреки това, продължителната изтощеност и задухът могат да имат и медицински причини, които не са свързани с депресията.

Клиничната оценка е важна, особено когато физическите симптоми са значителни, нови или се влошават.

Защо самообвиняването затруднява преодоляването на депресията?

Прекомерното чувство за вина и чувството за безполезност са признати симптоми на депресията.

Самокритичното мислене също може да допринесе за психологическия дистрес и да затрудни конструктивното реагиране на неуспехите.

Изследванията сочат, че интервенциите, насочени към самокритиката и развиването на самосъстрадание, могат да бъдат полезни за някои хора.

Това не означава, че добротата към себе си е заместител на лечението на депресията.

Означава, че намаляването на суровите самооценки може да бъде полезна част от по-широк терапевтичен подход.

Какви лечения са налични?

Основаните на научни доказателства варианти за лечение на депресията включват психологически терапии, като когнитивно-поведенческа терапия и поведенческа активация, както и медикаментозно лечение, когато това е клинично целесъобразно.

Поведенческата активация може да помогне на хората постепенно да се върнат към значими дейности, но тя се различава от простото даване на указания на някого да прави упражнения или да следва строга ежедневна рутина.

Лечението трябва да бъде съобразено със симптомите, обстоятелствата, предпочитанията и клиничните нужди на пациента.

Ако забележите продължително потиснато настроение, загуба на интерес, изтощение, безнадеждност или затруднения във функционирането у себе си или у близък човек, подходяща първа стъпка е да потърсите професионална оценка.

Научете повече за психологическите консултации и психотерапията в Somenso.


Научни източници

  1. Световна здравна организация. (2026). Депресивно разстройство (депресия). Общ преглед на депресивните симптоми, факторите, допринасящи за тях, и лечението.
    https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/depression
  2. Национален институт за психично здраве. Депресия. Информация за симптомите, рисковите фактори, диагностиката и лечението, основано на научни доказателства.
    https://www.nimh.nih.gov/health/publications/depression
  3. Национален институт за здраве и качество на грижите. (2022). Депресия при възрастни: Лечение и управление. Насоки на NICE NG222. Клинични насоки, обхващащи психологически терапии, поведенческа активация, медикаментозно лечение и индивидуализирана грижа.
    https://www.nice.org.uk/guidance/ng222
  4. Ефективността на терапията, фокусирана върху състраданието, при клинични популации: Систематичен преглед и метаанализ. (2023). Изследване, проучващо ефектите на терапията, фокусирана върху състраданието, върху самокритиката и психологическите симптоми.
    https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36649790/
  5. Ефективност на интервенциите, свързани със самосъстраданието, за намаляване на самокритиката: систематичен преглед и метаанализ. (2021). Данни за психологически интервенции, насочени към самокритичното мислене.
    https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33749936/

Тази статия се основава на личния разказ на Теодора Ангелова, бивша професионална баскетболистка и член на българския национален отбор по баскетбол. Оригиналният разказ е бил разширен и преработен от редакцията с цел по-голяма яснота. Научните обяснения и информацията за лечението са предоставени отделно от Somenso. Теодора пише също така за спорта, личностното развитие и психологическите предизвикателства в своя блог ТениСтраст.