Продължителността на атаката е чисто индивидуално усещане и може да бъде от няколко минути до няколко часа (средно 15-30 минути). Честотата на вегетативните кризи варират от 2-3 на ден до 1 път на месец. Една група от хора, страдащи от панически атаки, описва тяхната проява като спонтанна. Друга група от страдащи я описват като ситуационна криза, която се появява в потенциално “опасни” ситуации за индивида. Отключващите механизми на паника включват: пътуване в обществен транспорт, попадане в оживени места или затворено пространство, говорене пред публика, летене и др.. Като правило пристъпите на паника не се ограничават само до една паническа атака. След първия епизод на паника,  болезнените усещания се депозират в подсъзнанието на човека, което поражда страх от “чакане” на повторение на атаката, което от своя страна провокира нови атаки. Новото повторение на паник атаката при сходни условия обуславя образуването на хронично паническо разстройство, което води до образуването на поведение избягване (умишлено ограничение на престой човек в местата и ситуациите, в които потенциално могат да имат болезнени симптоми на паника). В крайна сметка, постоянна интензивна тревожност се развива в тревожно-фобийно разстройство, към което често се свързва реактивната депресия.