//знания
повече знания
за стреса
Да разберем стреса:
Знаци, Симптоми, Причини и Ефекти
Всички се сблъскваме с различни трудности и предизвикателства и понякога напрежението от тях е трудно за преодоляване. Когато се чувстваме претоварени или несигурни как да отговорим на предявените към нас изисквания, изпитваме стрес. В малки дози стресът може да е нещо хубаво. Може да ни даде тласъкът, от който имаме нужда, за да се справим добре и да останем фокусирани и активни. Стресът е това, което ни кара да сме внимателни по време на презентация на работа и което ни стимулира да учим за изпита, когато бихме предпочели да гледаме телевизия. Но когато нещата станат прекалено трудни и изискванията на живота надхвърлят уменията ни за справяне, стресът се превръща в заплаха за физическото и емоционалното ни благополучие.
Отговорът на тялото

Стресовият отговор „борба или бягство“ представлява лавина от биологични промени, които ни подготвят за спешни действия. Когато се забележи опасност, малка зона в мозъка, наречена хипоталамус, задейства химична аларма. Хормоните на стреса се освобождават в кръвта, приготвяйки ни да бягаме или да се преборим със заплахата.
- Сърдечният ритъм и притокът на кръв към мускулите се увеличава, за да можем да бягаме по-бързо или да се бием по-ожесточено.
- Кръвоносните съдове под кожата се свиват, за да предотвратят кръвозагуба при нараняване;
- Зениците се свиват, за да виждаме по-добре;
- Нивото на кръвна захар се повишава, за да ни даде приток на енергия, който да съкрати времето за реакция.
- В същото време несъществените за непосредственото оцеляване процеси се потискат.
- Храносмилателните и репродуктивните процеси се забавят, хормоните на растежа се изключват и имунния отговор се намалява.
Биологичният стресов отговор е предназначен да ни пази и подкрепя. Той е помагал на предците ни да оцелеят в ситуациите на живот и смърт, с които често са се сблъсквали. Но в модерния свят, повечето стрес, който усещаме, е отговор по-скоро на психологически, отколкото на физически заплахи. Когато сме стресирани заради надвиснал краен срок, спор с приятел или купчина сметки, предупредителните камбанки зазвъняват. И също като пещерняка, срещнал саблезъб тигър, превключваме на автопилот.
Ако имате много отговорности и тревоги е възможно да сте в стрес през голяма част от времето – да влизате в критичен режим при всяко задръстване, обаждане от тъщата/свекървата или при вечерната новинарска емисия. Проблемът със стресовия отговор е, че колкото по-често се активира, толкова по-трудно се изключва. Вместо да се регулират до нормални нива, след като кризата премине, стресовите хормони, сърдечния ритъм и кръвното налягане остават повишени.
Освен това удължената или повтаряща се активация на стресовия отговор има сериозен ефект върху тялото. Продължителното излагане на стрес увеличава риска за всичко от сърдечни заболявания, затлъстяване и инфекции до тревожност, депресия и проблеми с паметта. Заради всеобхватните вреди върху организма, които причинява, е от голямо значение да се научим да се справяме със стреса по по-позитивен начин да намалим влиянието му върху ежедневието си.
Знаци и симптоми на стреса
За да уловите юздите на стреса, първо трябва да се научите да го разпознавате в себе си. Стресът оказва влияние върху ума, тялото и поведението по много начини – всички директно свързани с физиологичните промени при режим „борба или бягство“. Специфичните значи и симптоми на стреса варират между отделните хора. Някои хора могат да преживяват предимно физически симптоми като болка в кръста, стомашни проблеми и обриви. При други стресовите отговори са центрирани върху емоционални симптоми като плач или свръхчувствителност. При трета група могат да доминират проблеми в начините им на мислене и действие.
Следната таблица изброява някои от най-честите предупредителни сигнали и симптоми на стреса. Можете да я използвате, за да определите кои са симптомите, които типично преживявате, когато сте под стрес. Ако знаете своите „червени флагове“, можете да предприемете превантивни стъпки за справяне със стресиращата ситуацията преди тя или емоциите около нея да излязат от контрол.

Когнитивни симптоми
Проблеми с паметта; Нерешителност; Невъзможност за концентрация; Замъглено мислене; Лоша преценка; Виждане само на негативи; Тревожни или препускащи мисли;

Емоционални симптоми
Променливо настроение; Раздразнителност; Безпокойство; Лесно избухване; Нетърпеливост; Невъзможност за отпускане; Напрежение; Чувство за претовареност; Чувство за самота и изолация; Депресия или потиснатост;

Физически симптоми
Главоболия или болки в гърба; Напрежение или вдървеност в мускули; Диария или запек; Гадене, замаяност; Безсъние; Гръдни болки, ускорено сърцебиене; Загуба или рязко покачване на тегло; Обриви или екземи; Загуба на желание за секс; Чести настинки

Поведенчески симптоми
Повече или по-малко хранене; Повече или по-малко спане; Изолиране от околните; Отлагане, неглижиране на задължения; Използване на алкохол, цигари или наркотици за отпускане; Нервни навици (гризане на нокти и др.); Скърцане със зъби или стискане на челюст; Прекаляване с някаква дейност (тренировки, пазаруване); Свръхреагиране на неочаквани проблеми.
Причини за стрес (стресори)

- Смърт на партньора в живота
- Развод
- Раздяла
- Влизане в затвор
- Смърт на близък роднина
- Нараняване или заболяване
- Брак
- Освобождаване от работа
- Финансови проблеми
- Пенсиониране
Потенциалните причинители на хроничен стрес са многобройни и строго индивидуални. Дали възприемате определено събитие като специфично зависи от много фактори като лични характеристики, принципната Ви визия за живота, уменията Ви за решаване на проблеми и системата от подкрепа, с която разполагате. Нещо, което един човек възприема като стресиращо, може да не повлияе на друг или да му се отрази позитивно. Предизвикателствата и изискванията, които причиняват стрес често са наричани „стресори“. Обичайно мислим за стресорите като негативни – изтощителна работа или трудна връзка, но всъщност всичко, което изисква адаптация, може да е стресор. Това включва иначе позитивни събития като сключване на брак или повишение. Без значение дали едно събитие е „приятно“ или „неприятно“, когато изисква сериозна пренастройка, се активират уменията ни за справяне и ресурсите за адаптиране и резултатът е стрес.
Големи житейски промени
Големите житейски промени са стресори. Може да става въпрос за развод, дете, което напуска дома, планирана бременност или преместване в друг град – колкото по-драматична е промяната, толкова по-силно е напрежението. Също така колкото повече големи житейски промени се случват по едно и също време, толкова повече е стресът.
Ежедневни проблеми и изисквания
Колкото и стресиращи да са големите промени, все пак са относително редки. Не всеки ден човек се жени или ражда дете. А нещата като разправии със семейството, шофиране в натоварен трафик и финансови притеснения могат да са ежедневие. Именно заради честия им характер тези „дребни“ проблеми често ни влияят най-много. Подобни ежедневни причинители на стрес включват:
- Стресори от средата – Физическата среда, която ни заобикаля може да отключи стресов отговор. Такива примери са неуредените квартали, замърсяване, шумове (аларми, които не ви позволяват да заспите, лаещото куче на съседите) и неудобни условия за живот. При хората, които живеят на място с висока престъпност или в територия на военни действия, стресът може да е непрестанен.
- Семейни и отношенчески стресори – Проблемите с приятели, интимни партньори или семейни членове са често срещани стресори.Семейни неразбирателства, дисфункционални връзки, бунтуващи се тийнейджъри; грижа за болен роднина или дете със специални потребности – всички тези неща могат да изстрелят нивата на стрес до небето.
- Работни стресори – В нашето приоритизиращо кариерата общество, работата може да се превърне в постоянен източник на стрес. Работният стрес може да е причинен от неща като неудовлетвореност от работата, изключителна натовареност, недостатъчно заплащане, политиката в офиса, конфликти с висшестоящите или колегите.
- Социални стресори – Социалната ситуация също може да води до стрес. Например бедност, финансов натиск, дискриминация или тормоз, безработица, изолация или липса на подкрепа могат да имат сериозен ефект върху качеството на живот.
Вътрешни причини за стрес
Не всеки стрес е причинен от външен натиск и изисквания. Стресът може да бъде и автогенериран от вътрешни причини като
- Несигурност или тревоги
- Песимистични нагласи
- Перфекционизъм
- Самокритичност
- Ниско самочувствие
- Нереалистични очаквания
- Силен или потиснат гняв
- Липса на способност за самоутвърждаване
//Патентован продукт
Превенция на хроничния
стрес test my stress
Test my stress© e иновативен патентован продукт за скрининг на хроничния стрес, който използва субективен скрининг и биомаркери. Разработен е като проект за трансфер на знания между учени от БАН, Софийския университет и Somenso. Научен ръководител на проекта проф. дмн. Юлиана Йорданова – главен редактор на International Journal of Psychophysiology
Този проект е подкрепен от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. по програма “Бизнес развитие и иновации за МСП” в България.
Лабораторията за изкуствен интелект и CAD системи на София Тех Парк и Суперкомпютър Discoverer си партнират с тази иницатиива.