Стратегии за изграждане на увереност

Уверена жена представя идеи пред колеги по време на работна среща – развитие на самоувереност, лични способности и професионална увереност.

Съмнявате ли се в собствените си способности, дори когато имате необходимите знания и опит? Избягвате ли нови предизвикателства от страх, че няма да се справите? Увереността не е вродено качество, което някои хора притежават, а други не. Тя може да се развива постепенно – чрез опит, реалистична преценка и отношение към себе си, което позволява да се учим от грешките.

Предстои ви важна среща. Подготвили сте се добре, но точно преди началото започвате да се съмнявате.

„Ами ако кажа нещо неподходящо?“

„Ако не знам отговора на някой въпрос?“

„Може би останалите са по-компетентни от мен.“

Подобни мисли са познати на много хора, включително на професионалисти с дългогодишен опит.

Понякога се съмняваме в способностите си, когато започваме нова работа, поемаме повече отговорности или трябва да защитим мнението си.

Самото съмнение не е проблем. То може да ни помогне да оценим рисковете и да се подготвим.

Но когато започне постоянно да определя решенията ни, може да ни попречи да използваме способностите, които вече имаме.

Добрата новина е, че увереността не изисква да премахнем всяко съмнение. По-важно е да се научим да действаме, дори когато резултатът не е напълно сигурен.

Какво всъщност означава да бъдем уверени?

Често свързваме увереността с хора, които говорят спокойно пред публика, вземат бързи решения или изглеждат сигурни в себе си.

Но външното поведение невинаги отразява вътрешното усещане.

Човек може да изглежда уверен и въпреки това да изпитва силно напрежение.

Друг може да бъде тих и сдържан, но да има реалистична и стабилна преценка за собствените си способности.

В психологията е полезно да разграничаваме три близки понятия.

Самоувереност – общото усещане, че можем да се справим с определени ситуации или предизвикателства.

Самооценка – начинът, по който оценяваме собствената си стойност и отношение към себе си.

Самоефективност – убеждението, че можем да организираме и изпълним действията, необходими за постигането на конкретна цел.

Понятието самоефективност е разработено от психолога Албърт Бандура.

Според неговата теория убежденията ни за собствените способности влияят върху това какви задачи избираме, колко усилия влагаме и как реагираме на трудностите.

Например може да имате висока самоефективност при решаването на професионални проблеми, но ниска увереност, когато говорите пред голяма аудитория.

Това не е противоречие.

Увереността не е задължително еднаква във всички области на живота.

Защо увереността е важна?

Когато вярваме, че имаме възможност да се справим с определена задача, е по-вероятно да предприемем действие.

Може да кандидатстваме за нова позиция, да споделим идея или да опитаме нещо, което досега сме избягвали.

Увереността може също да ни помогне да продължим след неуспех, защото не възприемаме всяка грешка като окончателно доказателство за неспособност.

Но тя не гарантира успех.

Човек може да бъде много уверен и въпреки това да не разполага с необходимите знания или ресурси.

Затова здравословната увереност трябва да се основава на реалистична оценка.

Тя включва способността да разпознаваме както силните си страни, така и областите, в които имаме нужда от развитие.

Целта не е да вярваме, че можем всичко.

Целта е да разбираме какво можем в момента и как бихме могли да развием останалото.

Защо понякога губим увереност в себе си?

Липсата на увереност рядко има една-единствена причина.

Тя може да бъде свързана с предишен опит, критични отношения, социални сравнения, нереалистични очаквания или продължителен стрес.

Например човек, който многократно е получавал критика, без да му се обяснява какво може да подобри, може постепенно да започне да се съмнява в компетентността си.

Друг може да се справя добре, но постоянно да сравнява своите резултати с най-успешните хора около себе си.

В подобни ситуации вниманието се насочва предимно към недостатъците и пропуските.

Появява се усещането, че каквото и да направим, никога не е достатъчно.

Понякога ниската увереност е свързана и с тревожност, депресивни симптоми или преживяна травма.

Затова е важно да не разглеждаме всички затруднения като въпрос на недостатъчна мотивация.

Пет стратегии за изграждане на увереност

1. Погрижете се за основните си потребности

Когато сме изтощени, недоспали или под продължително напрежение, често ни е по-трудно да се концентрираме, да регулираме емоциите си и да оценяваме ситуациите спокойно.

В подобни моменти дори познати задачи могат да изглеждат по-трудни.

Например след няколко нощи с недостатъчен сън може да започнете да се съмнявате в способността си да проведете среща, с която обикновено се справяте без затруднения.

Това не означава, че компетентността ви внезапно е намаляла.

Възможно е временно да разполагате с по-малко ресурси за справяне.

Затова грижата за физическото и психичното здраве е важна основа.

Опитайте да поддържате сравнително постоянен режим на сън, редовно хранене, подходяща физическа активност и достатъчно възможности за почивка.

Не е необходимо да променяте всички навици едновременно.

Можете да започнете с една реалистична стъпка – например кратка разходка през деня или по-ясна граница между работното време и почивката.

Грижата за себе си не създава автоматично увереност, но може да осигури по-добри условия да използваме способностите си.

2. Развивайте самосъстрадание вместо постоянна самокритика

Представете си, че ваш близък приятел е допуснал грешка.

Вероятно няма да му кажете:

„Ти си пълен провал. Нищо не можеш да направиш правилно.“

Но понякога точно така разговаряме със себе си.

Вътрешният ни диалог може да бъде много по-критичен от отношението, което проявяваме към другите.

Самосъстраданието означава да се отнасяме към собствените си трудности с разбиране, без да отричаме реалността или личната си отговорност.

Например вместо:

„Провалих презентацията. Не ставам за тази работа.“

Можем да кажем:

„Презентацията не се получи така, както исках. Нека видя какво мога да подобря следващия път.“

Разликата не е в това, че пренебрегваме грешката.

Разликата е, че я разглеждаме като конкретно събитие, а не като доказателство за собствената си стойност.

Изследванията върху самосъстраданието показват, че интервенциите, насочени към развиването му, могат да намалят самокритиката и определени симптоми на психологически дистрес.

Това не означава, че самосъстраданието е универсално решение за всички затруднения.

Но може да бъде полезен начин да създадем по-подкрепящо отношение към себе си.

3. Проверявайте вътрешния си диалог

Мисли като „Няма да се справя“, „Не съм достатъчно добър“ или „Всички ще ме оценяват“ могат да изглеждат убедителни.

Но мисълта не е непременно факт.

В когнитивно-поведенческата терапия се използват техники, които помагат да разпознаваме автоматичните мисли и да изследваме доколко те отразяват действителната ситуация.

Например:

Ситуация: Предстои ви интервю за работа.

Автоматична мисъл: „Сигурно няма да ме одобрят.“

Емоция: Тревожност и несигурност.

По-балансирана интерпретация: „Не знам какъв ще бъде резултатът, но имам необходимия опит и мога да се подготвя.“

Това не е опит да се убедите, че всичко непременно ще завърши успешно.

По-скоро ви помага да разграничите реалните факти от предварителните предположения.

Можете да си зададете четири въпроса:

  • Какви доказателства подкрепят тази мисъл?
  • Има ли информация, която пренебрегвам?
  • Как бих оценил ситуацията, ако се случваше на близък човек?
  • Какво мога да направя, независимо от несигурния резултат?

Понякога отговорът ще бъде, че действително се нуждаете от повече подготовка.

Друг път ще установите, че се оценявате много по-строго, отколкото фактите предполагат.

Увереността не изисква постоянно позитивно мислене. Тя изисква по-реалистично отношение към себе си и собствените възможности.

4. Предприемайте малки действия, преди да се почувствате напълно готови

Един от най-важните изводи от теорията за самоефективността е, че увереността се развива чрез реален опит.

Бандура определя личните преживявания на успешно справяне като особено важен източник на самоефективност.

Когато изпълним задача, която преди ни е изглеждала трудна, получаваме информация, че сме способни да се справяме.

Това обаче не означава, че трябва веднага да поемем най-голямото предизвикателство.

Много по-полезно е да започнем с малки и постижими стъпки.

Например ако ви е трудно да говорите пред публика, можете постепенно да увеличавате предизвикателството.

Първо задайте въпрос по време на работна среща.

След това представете кратко мнение пред няколко колеги.

По-късно можете да направите кратка презентация пред малка група.

Така придобивате реален опит, който може постепенно да промени убежденията ви за собствените способности.

Същият принцип може да бъде приложен и в други ситуации.

Ако се притеснявате да кандидатствате за нова работа, започнете с актуализиране на автобиографията.

Ако ви е трудно да поставяте граници, опитайте първо в ситуация с по-малък емоционален залог.

Ако искате да развиете ново умение, разделете обучението на конкретни етапи.

Целта е да натрупвате опит, а не да доказвате, че можете да се справяте безупречно.

5. Отбелязвайте напредъка, а не само крайния резултат

Много хора оценяват себе си единствено според това дали са постигнали крайната цел.

Ако са получили повишение, се чувстват успешни.

Ако не са, заключават, че не са достатъчно добри.

Но подобен начин на мислене пренебрегва важна част от процеса – усилията, развитието на умения и придобития опит.

Например може да не получите работата, за която сте кандидатствали, но да сте провели интервю, въпреки че преди сте избягвали подобни ситуации.

Може да не сте направили идеална презентация, но да сте успели да изложите позицията си по-ясно от предишния път.

Това са реални стъпки в развитието.

Опитайте в края на седмицата да си зададете три въпроса:

Какво направих, въпреки че се притеснявах?

Какво научих от този опит?

Коя ще бъде следващата малка стъпка?

Можете да записвате отговорите в кратък дневник.

Целта не е постоянно да измервате постиженията си.

Тя е да забелязвате информацията за собственото си развитие, която иначе може да остане на заден план.

Какво да правим, когато увереността ни зависи от мнението на другите?

Понякога усещането ни за собствена стойност зависи силно от външното одобрение.

Чувстваме се добре, когато получаваме похвали, но една критична забележка може да ни накара да се съмняваме в цялостната си компетентност.

Това е особено често в среди, в които резултатите непрекъснато се сравняват и оценяват.

Обратната връзка е важна, защото ни помага да се развиваме.

Но не всяка оценка е обективна, пълна или еднакво полезна.

Затова е добре да правим разлика между конкретната обратна връзка за определено поведение и цялостната оценка на собствената ни стойност.

Например:

„Тази презентация се нуждае от по-ясна структура“ е информация за конкретна задача.

Това не означава: „Аз съм некомпетентен човек.“

Колкото по-добре се научаваме да разграничаваме тези две равнища, толкова по-лесно можем да използваме критиката конструктивно.

Увереността означава ли да не изпитваме страх?

Не.

Увереността и страхът могат да съществуват едновременно.

Можете да бъдете добре подготвени за важна среща и въпреки това да изпитвате притеснение.

Можете да вярвате в способностите си и едновременно с това да осъзнавате, че резултатът е несигурен.

Същественото е как реагирате на страха.

Ако всеки път избягвате ситуациите, които ви притесняват, може да ограничите възможностите си да придобиете нов опит.

Ако постепенно предприемате подходящи действия, можете да научите, че тревожността невинаги е пречка да се справите.

Това е един от принципите, използвани и в когнитивно-поведенческите подходи при определени тревожни състояния.

Важно е обаче предизвикателствата да бъдат реалистични и съобразени с вашата ситуация.

Не всяко избягване е проблем. Понякога отказът от определена ситуация е разумна форма на самозащита.

Как да изградим увереност в професионална среда?

Професионалната увереност често се развива чрез комбинация от компетентност, опит, обратна връзка и подкрепяща работна среда.

Тя не е единствено индивидуална характеристика.

Например служител, който непрекъснато получава противоречиви инструкции или е публично критикуван, може постепенно да започне да се съмнява в себе си.

От друга страна, ясните очаквания, възможностите за обучение и конструктивната обратна връзка могат да подкрепят развитието на самоефективността.

Това означава, че ръководителите също имат важна роля.

Добрият мениджър не е необходимо постоянно да уверява хората, че са отлични.

По-полезно е да им предоставя конкретна информация за това какво правят добре, какво могат да подобрят и каква подкрепа е необходима.

Увереността се развива по-устойчиво, когато е свързана с реални способности и възможности за учене.

Кратко упражнение: една стъпка към повече увереност

Изберете ситуация, която напоследък избягвате поради съмнение в собствените си способности.

Например да изразите мнение на среща, да започнете нов курс или да кандидатствате за позиция.

Запишете следното:

1. Какво искам да направя?

Например: „Искам да представя свое предложение пред екипа.“

2. Какво ме притеснява?

„Страхувам се, че идеята няма да бъде приета.“

3. Какви способности вече имам?

„Познавам проблема и съм подготвил аргументи.“

4. Каква малка стъпка мога да предприема?

„Ще подготвя три основни аргумента и ще ги представя на следващата среща.“

5. Как ще оценя резултата?

Не само според това дали предложението е прието, но и според това дали съм успял да изложа позицията си и какво съм научил.

Това упражнение може да помогне да преминете от общото съмнение към конкретно действие.

Кога е полезно да потърсим психологическа подкрепа?

Съмненията в собствените способности са нормална част от живота.

Но когато станат постоянни и започнат да ограничават професионалните, социалните или личните ни възможности, може да бъде полезно да потърсим специалист.

Обърнете се към психолог или друг квалифициран специалист по психично здраве, ако:

  • Постоянно избягвате ситуации поради страх от провал.
  • Изпитвате силна тревожност при социални или професионални взаимодействия.
  • Самокритиката значително влияе върху настроението ви.
  • Чувствате се недостойни независимо от реалните си постижения.
  • Продължително време изпитвате потиснато настроение или други психологически затруднения.

Когнитивно-поведенческата терапия и други психологически подходи могат да помогнат за разпознаване на негативните убеждения, промяна на избягващото поведение и изграждане на по-реалистична самооценка.

Увереността се изгражда, а не се доказва

Не е необходимо да бъдем най-добрите във всичко, за да се чувстваме уверени.

Не е необходимо да знаем всички отговори, да не допускаме грешки или винаги да получаваме одобрение.

По-здравословната увереност се изгражда, когато разбираме собствените си способности, приемаме ограниченията си и сме готови постепенно да се развиваме.

Понякога тя започва с подготовка.

Друг път – с малка стъпка, която предприемаме въпреки притеснението.

А понякога – с решението да не оценяваме цялата си стойност според един неуспех.

Да бъдем уверени не означава да вярваме, че никога няма да се провалим. Означава да знаем, че можем да се учим, да се адаптираме и да продължим напред.

Научни източници

  1. Bandura, A. (1977). Self-Efficacy: Toward a Unifying Theory of Behavioral Change. Psychological Review, 84(2), 191–215. https://doi.org/10.1037/0033-295X.84.2.191
  2. Bandura, A. (1997). Self-Efficacy: The Exercise of Control. W. H. Freeman.
  3. Ferrari, M., et al. (2019). Self-Compassion Interventions and Psychosocial Outcomes: A Meta-Analysis of RCTs. Mindfulness. https://doi.org/10.1007/s12671-019-01134-6
  4. Effects of Self-Compassion Interventions on Reducing Depressive Symptoms, Anxiety, and Stress: A Meta-Analysis. (2023). Mindfulness. https://doi.org/10.1007/s12671-023-02148-x
  5. Compassion-Focused Therapies for Self-Esteem: A Systematic Review and Meta-Analysis. (2021). https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33215861/
  6. National Health Service (NHS). Raising Low Self-Esteem. https://www.nhs.uk/mental-health/self-help/tips-and-support/raise-low-self-esteem/
  7. NHS inform. Self-Esteem Self-Help Guide. https://www.nhsinform.scot/illnesses-and-conditions/mental-health/mental-health-self-help-guides/self-esteem-self-help-guide/
  8. National Health Service (NHS). Online Self-Help CBT Techniques. https://www.nhs.uk/every-mind-matters/mental-wellbeing-tips/self-help-cbt-techniques/