Прокрастинация: защо отлагаме и как да спрем?

Замислена жена седи пред лаптоп, с телефон и списък с неизпълнени задачи на бюрото – илюстрация на прокрастинацията и отлагането.

Случвало ли ви се е да имате важна задача, но вместо да я започнете, изведнъж да решите, че трябва да подредите бюрото, да проверите пощата си или да почистите кухнята?

Знаете какво трябва да направите. Знаете и че отлагането вероятно ще ви създаде проблеми. Въпреки това намирате причина да се заемете с нещо друго.

Това поведение се нарича прокрастинация (отлагане) и е много по-разпространено, отколкото предполагаме.

Често го обясняваме с мързел или липса на дисциплина. Психологическите изследвания обаче показват, че отлагането е свързано с мотивацията, саморегулацията и начина, по който се справяме с неприятните емоции.

Какво представлява прокрастинацията?

Прокрастинацията е доброволното отлагане на планирана дейност, въпреки че очакваме забавянето да има неблагоприятни последствия.

Тя се различава от съзнателното решение да си починем или да дадем приоритет на по-важна задача.

Например, ако отложите подготовката на презентация, защото имате спешен ангажимент, това не означава непременно прокрастинация.

Но ако избягвате презентацията, защото се тревожите, че няма да се справите достатъчно добре, и вместо това прекарвате часове в несъществени дейности, вече може да става дума за отлагане.

Повечето хора го правят понякога.

Проблем възниква, когато поведението се повтаря и започва да влияе върху работата, ученето, отношенията или психичното благополучие.

Защо прокрастинацията не е просто мързел?

Мързелът обикновено се свързва с нежелание за полагане на усилия.

При прокрастинацията човек често има желание да изпълни задачата, но изпитва затруднение да започне или да продължи.

Това разграничение е важно.

Психолозите Фушия Сироа и Тимъти Пичил разглеждат прокрастинацията като поведение, свързано с краткосрочното регулиране на настроението.

Когато дадена задача предизвиква тревожност, скука, несигурност или страх от провал, избягването ѝ може временно да намали неприятното усещане.

Това краткотрайно облекчение прави отлагането привлекателно.

Но задачата не изчезва. С наближаването на крайния срок напрежението често се увеличава.

Така може да се създаде повтарящ се цикъл:

Неприятна задача → Дискомфорт → Отлагане → Временно облекчение → Повече напрежение.

Това не е единственото обяснение за прокрастинацията, но помага да разберем защо самообвинението рядко е достатъчно, за да променим поведението си.

Кои са най-честите причини за отлагане?

Страх от провал и перфекционизъм

Понякога отлагаме, защото поставяме прекалено високи изисквания към себе си.

Мисълта „Трябва да го направя перфектно“ може да направи започването толкова трудно, че предпочитаме изобщо да не опитваме.

Перфекционизмът обаче не е универсална причина за прокрастинация и не всички негови прояви са свързани с отлагане.

Неясни или прекалено големи задачи

„Трябва да подготвя проекта“ звучи много по-трудно от „Трябва да напиша първите три точки от плана“.

Когато не знаем откъде да започнем, задачата може да изглежда непосилна.

Липса на интерес и непосредствена награда

Задачите, които са скучни или чиито резултати ще видим едва след месеци, често са по-трудни за започване.

Изследванията показват, че близостта на наградата и неприятните характеристики на задачата са важни фактори при отлагането.

Умора и претоварване

Недостатъчният сън, продължителният стрес и прекомерното натоварване могат да затруднят вниманието, планирането и саморегулацията.

Понякога проблемът не е липсата на мотивация, а недостатъчните ресурси за справяне.

7 практически начина да преодолеем отлагането

Няма универсална техника, която да работи при всички хора и задачи. Следващите подходи могат да помогнат да направим започването по-лесно.

1. Разделете задачата на малки стъпки

Вместо „Трябва да завърша доклада“, определете първото конкретно действие.

Например:

„Ще отворя документа и ще запиша три основни идеи.“

Малката и ясна задача изисква по-малко предварително планиране.

2. Започнете само за пет минути

Не си поставяйте за цел да завършите всичко.

Опитайте да работите пет минути, без да очаквате непременно да продължите.

Това е практическа стратегия за намаляване на трудността при започване, а не гарантиран психологически метод.

Понякога след първите минути задачата изглежда по-управляема.

3. Определете кога и къде ще работите

Общото намерение „Утре ще започна“ често не е достатъчно.

По-полезен може да бъде конкретен план:

„Утре в 10:00 часа ще седна на бюрото и ще работя 20 минути по презентацията.“

Подобни планове се наричат намерения за изпълнение (implementation intentions).

Метаанализ на Gollwitzer и Sheeran установява, че плановете от типа „ако – тогава“ могат да подпомогнат превръщането на намеренията в действия.

4. Намалете разсейващите фактори

Подгответе необходимите материали, изключете ненужните известия и ограничете прекъсванията.

Не е необходимо да създавате идеална работна среда.

Достатъчно е да премахнете няколко пречки, които улесняват избягването на задачата.

5. Назовете чувството, което ви кара да отлагате

Попитайте се:

„Защо не искам да започна точно тази задача?“

Може би се страхувате от критика, не сте сигурни в способностите си или се чувствате претоварени.

Вместо да се обвинявате, опитайте:

„Тревожа се, че няма да се справя добре. Мога обаче да започна с една малка стъпка.“

Не е необходимо неприятното чувство да изчезне напълно, преди да действате.

6. Проверете дали очакванията са реалистични

Понякога отлагането е свързано с прекомерен обем работа, неясни инструкции или липса на необходимите ресурси.

В такива случаи решението не е непременно по-голяма дисциплина.

Може да е по-полезно да уточните задачата, да поискате помощ, да промените приоритетите или да договорите реалистичен срок.

7. Съобразете работата с възможностите си за концентрация

Ако сте най-съсредоточени сутрин, планирайте по-трудните задачи тогава, когато е възможно.

Ако сте уморени, кратката почивка може да е по-полезна от опита да се принудите да работите.

Целта е да създадете условия, които подпомагат действието, а не да изисквате от себе си постоянна продуктивност.

Кога отлагането се превръща в проблем?

Прокрастинацията заслужава повече внимание, когато води до системно пропускане на срокове, силна тревожност, проблеми със съня или значителни затруднения в ежедневието.

Тя може да се появява заедно с тревожност, депресивни симптоми, трудности с вниманието или други състояния, но сама по себе си не доказва наличие на психично разстройство.

Изследвания на когнитивно-поведенчески интервенции показват обещаващи резултати при хора със значителни затруднения с отлагането.

Например рандомизирано проучване на Rozental и съавтори от 2018 г. установява подобрение след групова и интернет-базирана когнитивно-поведенческа терапия при студенти с тежка прокрастинация.

Резултатите не означават, че един подход е подходящ за всички, но показват, че устойчивите модели на отлагане могат да бъдат предмет на психологическа работа.

Ако прокрастинацията сериозно затруднява живота ви, професионалната консултация може да помогне да разберете причините и да развиете по-подходящи стратегии за справяне.

Заключение: започнете, без да чакате идеалния момент

Прокрастинацията невинаги е въпрос на липса на желание или дисциплина.

Често тя е свързана с неприятните емоции, които определена задача предизвиква, с трудности в планирането или с прекомерно натоварване.

Затова преодоляването ѝ не започва непременно с повече самокритика.

По-полезно е да разберем какво ни кара да избягваме задачата и да направим първата реалистична стъпка.

Не е необходимо да се чувствате напълно уверени, мотивирани или подготвени, за да започнете.

Понякога пет минути работа са достатъчни, за да промените посоката на деня.


Научни източници

  1. Steel, P. (2007). The nature of procrastination: A meta-analytic and theoretical review of quintessential self-regulatory failure. Psychological Bulletin, 133(1), 65–94. https://doi.org/10.1037/0033-2909.133.1.65
  2. Sirois, F. M., & Pychyl, T. A. (2013). Procrastination and the priority of short-term mood regulation: Consequences for future self. Social and Personality Psychology Compass, 7(2), 115–127. https://doi.org/10.1111/spc3.12011
  3. Gollwitzer, P. M., & Sheeran, P. (2006). Implementation intentions and goal achievement: A meta-analysis of effects and processes. Advances in Experimental Social Psychology, 38, 69–119. https://doi.org/10.1016/S0065-2601(06)38002-1
  4. Rozental, A., Forsström, D., Lindner, P., et al. (2018). Treating procrastination using cognitive behavior therapy: A pragmatic randomized controlled trial comparing treatment delivered via the Internet or in groups. Behavior Therapy, 49(2), 180–197. https://doi.org/10.1016/j.beth.2017.08.002

Източници

  • Rozental, A. et al. (2018). Targeting Procrastination Using Psychological Treatments: A Systematic Review and Meta-Analysis.
  • Sirois, F. (2023). Procrastination and Stress: A Conceptual Review of Why Context Matters.
  • University of Münster Procrastination Outpatient Clinic. Procrastination