Да мислим като предприемач

Екип от четирима професионалисти обсъжда нови идеи в модерна работна среда, с лаптоп и визуален план за развитие на проект – пример за предприемаческо мислене и сътрудничество.

Защо някои хора виждат възможности там, където други виждат само проблеми? Как успяват да започнат нещо ново, без да имат всички отговори или гаранция за успех?

Често свързваме тези способности с успешните предприемачи. Но предприемаческото мислене не е необходимо само на хората, които създават собствен бизнес.

То може да бъде полезно при професионална промяна, решаване на сложен проблем, разработване на нов проект или вземане на решение в несигурна ситуация.

Предприемаческият подход не означава да бъдем безразсъдни, да рискуваме всичко или да вярваме, че всяка идея непременно ще успее.

Той означава да използваме наличните ресурси, да проверяваме предположенията си и да се учим от резултатите, вместо да чакаме идеалните условия.

Какво представлява предприемаческото мислене?

Предприемаческото мислене е начин да откриваме възможности, да разработваме решения и да действаме в ситуации, в които бъдещето не може да бъде напълно предвидено.

То включва няколко важни способности:

  • Разпознаване на проблеми и възможности.
  • Търсене на нови решения.
  • Вземане на решения при непълна информация.
  • Оценяване на рисковете.
  • Учене от опита и обратната връзка.
  • Адаптиране към променящите се обстоятелства.

Това не е вродена способност, която притежават само определени хора.

Изследванията върху предприемаческото обучение показват, че знанията и част от уменията, свързани с предприемачеството, могат да се развиват чрез образование и практически опит.

Но няма един универсален модел на мислене, който гарантира предприемачески успех.

1. Започнете от това, което можете да контролирате

Когато планираме нов проект, обикновено започваме с крайната цел и се опитваме да определим най-добрия път към нея.

Но какво се случва, когато бъдещето е твърде несигурно, за да направим надеждна прогноза?

Професор Сара Сарасвати от Университета на Вирджиния разработва концепцията за ефектуация (effectuation) – подход към предприемаческите решения, при който човек започва от наличните средства и постепенно изгражда възможности.

Вместо първо да определим точния резултат, си задаваме три въпроса:

Кой съм аз? Какви са интересите, ценностите и способностите ми?

Какво знам? С какви знания и опит разполагам?

Кого познавам? Кои хора могат да допринесат с информация, експертиза или сътрудничество?

След това търсим какво можем да направим с тези ресурси.

Практически пример

Представете си психолог, който иска да разработи нова услуга за управление на стреса.

Вместо веднага да инвестира в цялостна платформа, той може първо да използва професионалния си опит, да разговаря с потенциални потребители и да предложи ограничена пилотна услуга.

Така идеята постепенно се оформя чрез реални взаимодействия.

Друг важен принцип на ефектуацията е приемливата загуба – предварително да определим колко време, средства и усилия можем да вложим, без да изложим на неприемлив риск финансовата си сигурност или други важни ангажименти.

Този подход не премахва риска, но го прави по-осъзнат.

2. Проверявайте идеите чрез малки експерименти

Една от честите грешки при разработването на нова идея е да инвестираме значителни ресурси, преди да сме проверили основните си предположения.

Може да сме убедени, че дадена услуга е необходима, че хората ще я използват или че определено решение ще работи.

Но убеждението не е доказателство.

Затова предприемаческото мислене включва готовност да проверяваме идеите си в реални условия.

Как изглежда един малък експеримент?

Представете си, че екип иска да създаде приложение за подобряване на концентрацията.

Вместо веднага да разработи цялото приложение, може да започне с няколко стъпки:

  1. Да разговаря с потенциални потребители и да установи какви затруднения изпитват.
  2. Да формулира конкретно предположение за потребностите им.
  3. Да създаде прост прототип.
  4. Да наблюдава как хората го използват.
  5. Да преработи идеята според получените резултати.

Този подход е близък до принципите на Lean Startup и минимално жизнеспособния продукт (MVP).

Важно е обаче да не бъркаме положителната обратна връзка с доказателство за реално търсене. Хората могат да харесват дадена идея, без да са готови да я използват или заплатят.

Затова добрият експеримент трябва да проверява конкретно предположение чрез подходящи наблюдения и измерими резултати.

Какво показва науката?

В изследване, публикувано в Management Science, Camuffo и съавтори установяват, че обучението на предприемачи да формулират хипотези и да ги проверяват систематично може да подобри качеството на предприемаческите решения.

По-голямо последващо изследване от 2024 г., включващо четири рандомизирани изпитвания със 759 фирми, също подкрепя ползите от научен подход към вземането на решения.

Това не означава, че експериментирането гарантира бизнес успех.

То показва, че системното проверяване на предположенията може да помогне за по-обосновани решения, включително кога дадена идея трябва да бъде променена или изоставена.

3. Учете чрез действие, а не само чрез планиране

Планирането е необходимо, но невинаги може да замести практическия опит.

Предприемаческото мислене се развива, когато имаме възможност да изпробваме идеи, да наблюдаваме резултатите и да коригираме действията си.

Това е близко до принципите на ученето чрез преживяване (experiential learning).

Например, ако искате да развиете лидерските си умения, можете да прочетете много книги за управление на екипи.

Но практическите умения се развиват и чрез реални ситуации – водене на срещи, делегиране, даване на обратна връзка и справяне с конфликти.

Същото важи за предприемачеството.

Можем да изучаваме бизнес модели и маркетингови стратегии, но прилагането им в реални условия ни предоставя информация, която трудно бихме получили само от теорията.

Важното не е просто да действаме, а да отделяме време да анализираме какво сме научили.

След всеки опит можем да си зададем три въпроса:

  • Какво очаквах да се случи?
  • Какво се случи в действителност?
  • Какво бих направил по различен начин следващия път?

Така дори неуспешният опит може да даде полезна информация.

Къде можем да използваме предприемаческото мислене?

Не е необходимо да създаваме компания, за да приложим тези принципи.

В професионалното развитие

Ако обмисляте промяна в кариерата, можете първо да проучите възможностите, да разговаряте с хора от желаната област или да преминете през кратко обучение.

Това ще ви помогне да вземете по-информирано решение, преди да направите голяма промяна.

В организациите

Служителите могат да използват предприемачески подход, когато предлагат подобрения в работните процеси, разработват нови услуги или търсят решения на повтарящи се проблеми.

За да бъде това възможно, организацията трябва да осигурява достатъчно автономност, ресурси и пространство за експериментиране.

В ежедневието

Дори личните промени могат да започнат с малък експеримент.

Например, вместо да променяте изцяло начина си на работа, можете да изпробвате нов метод за планиране в продължение на една седмица и да оцените резултата.

Не всяка ситуация изисква предприемачески подход. При решения, свързани с безопасност, здраве или значителни финансови рискове, е необходима по-задълбочена оценка и подходяща експертна подкрепа.

Как да развием предприемаческо мислене?

Започнете с един реален проблем, който бихте искали да решите.

Не е необходимо веднага да знаете окончателния отговор.

Определете какви ресурси имате, какво все още не знаете и коя е най-малката разумна стъпка, която можете да предприемете.

След това потърсете обратна връзка и оценете какво сте научили.

С времето подобен подход може да помогне да развием по-голяма увереност при работа с несигурност, без да пренебрегваме реалните рискове.

Заключение: предприемаческото мислене започва с действие

Предприемаческото мислене не означава да имаме всички отговори или непрекъснато да търсим нови възможности.

То е начин да подхождаме към несигурността с любопитство, разумна преценка и готовност за учене.

Когато започваме от наличните ресурси, проверяваме идеите си и използваме наученото, можем да вземаме по-информирани решения.

Не е необходимо да предвидим цялото бъдеще, за да предприемем първата стъпка.

Понякога най-полезното начало е да направим малък, добре обмислен експеримент и да позволим на резултатите да ни покажат следващата посока.


Научни източници

  1. Sarasvathy, S. D. (2001). Causation and effectuation: Toward a theoretical shift from economic inevitability to entrepreneurial contingency. Academy of Management Review, 26(2), 243–263. https://doi.org/10.5465/AMR.2001.4378020
  2. Read, S., & Sarasvathy, S. D. (2005). Knowing what to do and doing what you know: Effectuation as a form of entrepreneurial expertise. The Journal of Private Equity, 9(1), 45–62. https://doi.org/10.3905/jpe.2005.605370
  3. Martin, B. C., McNally, J. J., & Kay, M. J. (2013). Examining the formation of human capital in entrepreneurship: A meta-analysis of entrepreneurship education outcomes. Journal of Business Venturing, 28(2), 211–224. https://doi.org/10.1016/j.jbusvent.2012.03.002
  4. Camuffo, A., Cordova, A., Gambardella, A., & Spina, C. (2020). A scientific approach to entrepreneurial decision making: Evidence from a randomized control trial. Management Science, 66(2), 564–586. https://doi.org/10.1287/mnsc.2018.3249
  5. Camuffo, A., Gambardella, A., Messinese, D., Novelli, E., Paolucci, E., & Spina, C. (2024). A scientific approach to entrepreneurial decision-making: Large-scale replication and extension. Strategic Management Journal. https://doi.org/10.1002/smj.3580