Съвременното разбиране за сънищата

Жена сънува по време на сън – визуализация на мозъчната активност, сънищата, паметта и емоционалните преживявания.

Всяка нощ мозъкът ни може да създава цели светове, докато спим. Срещаме хора, които отдавна не сме виждали, преживяваме странни ситуации и понякога изпитваме емоции, които остават с нас дълго след събуждането. Но защо сънуваме? Имат ли сънищата скрит смисъл, или са просто резултат от мозъчната активност по време на сън?

Представете си, че се събуждате след необикновен сън. Били сте на място, което никога не сте посещавали, разговаряли сте с човек от миналото си или сте преживели ситуация, която изглежда напълно реална.

Няколко минути по-късно споменът започва да избледнява. Остават само отделни образи или усещане, което трудно можете да обясните.

Понякога сънищата са приятни и вдъхновяващи. Друг път са тревожни, объркващи или дори плашещи.

Защо мозъкът ни създава тези преживявания?

Хората се опитват да отговорят на този въпрос от хилядолетия. В различни култури сънищата са били възприемани като послания, предсказания или отражение на вътрешния ни свят.

Днес те се изучават чрез невронаука, психология и медицина на съня.

И въпреки значителния научен напредък един от най-интересните въпроси остава отворен: дали сънищата изпълняват определена функция, или са преживяване, което възниква в резултат на други процеси в спящия мозък?

Какво се случва в мозъка, когато сънуваме?

Сънят не е състояние, в което мозъкът просто изключва.

Докато спим, различни мозъчни системи продължават да бъдат активни. Променят се моделите на невронната активност, обработва се информация и протичат процеси, свързани с паметта, ученето и физиологичното възстановяване.

Сънят преминава през няколко фази, които обикновено се разделят на REM и не-REM сън.

REM идва от английското Rapid Eye Movement – бързи движения на очите.

По време на тази фаза мозъчната активност в някои отношения прилича на активността в будно състояние, а повечето скелетни мускули са временно потиснати.

Именно REM сънят често се свързва с най-ярките и емоционално наситени сънища.

Но тук науката прави важно уточнение.

Ние не сънуваме само по време на REM съня.

Изследванията показват, че съновидения могат да се появяват и през не-REM фазите.

През 2017 г. международен екип, ръководен от Франческа Сиклари, публикува изследване в списание Nature Neuroscience, което установява връзка между сънуването и специфични модели на мозъчна активност в задните корови области.

Резултатите показват, че докладваното преживяване на сън е свързано с определени промени в мозъчната активност независимо дали човек се намира в REM или не-REM фаза.

Това откритие променя по-старото разбиране, че сънищата са характерни единствено за REM съня.

Защо някои сънища изглеждат толкова реални?

Понякога сънуваме нещо толкова убедително, че след събуждането са ни необходими няколко секунди, за да осъзнаем, че не се е случило действително.

Причината е, че по време на сънуването мозъкът може да активира системи, участващи във възприятието, паметта и емоционалните преживявания.

Някои мозъчни области, свързани с емоциите, могат да бъдат силно активни, докато други системи, участващи в критичната оценка и когнитивния контрол, функционират по различен начин в сравнение с будното състояние.

Това може да допринесе за особената логика на сънищата.

В тях приемаме за напълно нормално да се намираме на две места едновременно, да разговаряме с човек, който не е сред живите, или внезапно да се озовем в непозната среда.

Докато сънуваме, тези ситуации невинаги ни изглеждат странни.

Едва след събуждането започваме да откриваме противоречията.

Защо забравяме сънищата си?

Вероятно ви се е случвало да се събудите с ясен спомен за сън, а след няколко минути почти напълно да го забравите.

Това е обичайно явление.

Способността ни да си спомним съня зависи от различни фактори, включително момента на събуждане, характеристиките на съня, вниманието и индивидуалните особености на паметта.

Изследователите разграничават самото преживяване на съня от способността да го възпроизведем след събуждане.

Това разграничение е важно.

Когато сутрин не помним сънищата си, не можем автоматично да заключим, че не сме сънували.

Възможно е преживяването просто да не е било запазено като достъпен спомен.

Как да запомняме повече от сънищата си?

Ако темата ви интересува, можете да опитате да водите дневник на сънищата.

Оставете тетрадка до леглото и непосредствено след събуждане запишете:

  • Образите или местата, които си спомняте.
  • Хората, които са присъствали.
  • Основните събития.
  • Емоциите, които сте изпитвали.
  • Усещането, с което сте се събудили.

Не е необходимо да описвате всичко подробно.

Понякога няколко думи са достатъчни, за да запазите основния спомен.

Дневникът може да ви помогне да забележите повтарящи се теми или преживявания, но сам по себе си не представлява метод за диагностика или научно доказано разчитане на скрити послания.

Защо сънуваме? Основните научни хипотези

Въпреки десетилетията изследвания няма едно общоприето обяснение за функцията на сънуването.

Съществуват няколко научни хипотези, които разглеждат сънищата от различни гледни точки.

Сънищата и обработката на спомените

Една от хипотезите предполага, че сънищата са свързани с процесите, чрез които мозъкът обработва и организира информацията от ежедневието.

По време на сън протичат механизми, важни за консолидирането на паметта – процеса, чрез който новата информация се укрепва и интегрира с вече съществуващите знания.

Понякога в сънищата се появяват хора, места или събития от изминалите дни.

Друг път отделни спомени се комбинират в необичайни ситуации.

Но трябва да разграничим два въпроса.

Научно установено е, че сънят участва в процесите на паметта.

По-трудно е да се докаже, че самото преживяване на сънуването е необходимо за тези процеси.

Сънищата и емоционалната обработка

Друга хипотеза разглежда сънищата като възможна част от процесите, свързани с емоционалната регулация.

Например след напрегнат ден можем да сънуваме ситуация, в която отново изпитваме страх, гняв или несигурност.

Това не означава непременно, че сънят има скрито послание.

Възможно е той да отразява преживявания, които са били емоционално значими за нас.

Проучване, публикувано през 2024 г. в Scientific Reports, изследва връзката между сънуването и обработката на емоционални спомени.

Резултатите подкрепят възможността сънуването да участва в определени процеси на емоционална памет, но не доказват, че всеки сън изпълнява такава функция.

Сънищата като симулация на ситуации

Според теорията за симулация на заплахите, свързвана с изследователя Анти Ревонсуо, сънищата могат да предоставят своеобразна среда за пресъздаване на опасни или трудни ситуации.

Например човек може да сънува, че бяга, изгубил се е или се опитва да се справи със заплаха.

Теорията предполага, че подобни преживявания биха могли да имат адаптивно значение.

Но това остава хипотеза, а не доказано универсално предназначение на сънищата.

Някои сънища включват заплахи, докато други са приятни, неутрални или нямат очевиден сюжет.

А възможно ли е сънищата да нямат отделна функция?

Да.

Според други научни модели сънищата могат да бъдат съпътстващо преживяване, което възниква в резултат на мозъчната активност по време на сън.

В този случай не е необходимо всеки сън да изпълнява специфична биологична задача.

Възможно е различните теории да обясняват отделни аспекти на сънуването, без нито една от тях да описва напълно явлението.

Точно това прави изучаването на сънищата толкова интересно.

Имат ли сънищата скрито значение?

Много хора търсят значение на сънищата си.

Какво означава да сънуваш, че падаш?

Защо сънуваш човек от миналото?

Какво означава да закъсняваш за изпит или да бъдеш преследван?

В популярните съновници често можем да намерим категорични отговори.

Но съвременната наука не разполага с надежден универсален речник, който да свързва определени образи с едно и също психологическо значение при всички хора.

Един и същ образ може да има напълно различни лични асоциации.

Например сън за море може да бъде свързан с приятни спомени за почивка при един човек, а при друг – с неприятно преживяване или страх от вода.

Затова автоматичното тълкуване на символи не е надежден психологически метод.

Това обаче не означава, че сънищата не могат да бъдат повод за лична рефлексия.

Ако определен сън ви е впечатлил, можете да се запитате:

  • Какво почувствах по време на съня?
  • Кое преживяване остана най-ярко след събуждането?
  • Напомня ли ми това на нещо, което се случва в живота ми?
  • Има ли лична асоциация, която свързвам с тези образи?

Подобни въпроси могат да бъдат полезни за самоопознаване.

Но отговорите не представляват диагноза и не доказват наличието на скрити желания, потиснати спомени или бъдещи събития.

Защо сънуваме работа, училище или трудни отношения?

Понякога сънищата включват теми, които ни занимават и през деня.

Може да сънуваме важна работна среща, конфликт с близък човек или изпит, за който не сме подготвени.

Това е в съответствие с т.нар. хипотеза за непрекъснатостта между будния живот и сънищата.

Според нея съдържанието на сънищата може да отразява част от ежедневните ни преживявания, интереси и емоционални теми.

Но връзката не е непременно буквална.

Например човек, който преживява професионална несигурност, може да сънува, че се е изгубил на непознато място.

Това не означава, че сънят задължително символизира работната ситуация.

По-скоро можем да разглеждаме подобни асоциации като възможност за размисъл, без да ги приемаме за категорично обяснение.

Ако определена тема се появява многократно в сънищата и ви тревожи, може да бъде полезно да обърнете внимание и на преживяванията си през деня.

Защо имаме кошмари?

Кошмарите са неприятни сънища, които обикновено включват силни отрицателни емоции и могат да доведат до събуждане.

Най-често ги свързваме със страх, но те могат да бъдат съпроводени и с тревожност, тъга, гняв или чувство за безпомощност.

Кошмарите могат да се появят при различни обстоятелства.

Сред факторите, които могат да имат значение, са:

  • Повишен психологически стрес.
  • Травматични преживявания.
  • Нарушения на съня.
  • Определени лекарства.
  • Някои психични или неврологични състояния.

Единичният кошмар обикновено не е признак за заболяване.

Но когато кошмарите се повтарят често, нарушават съня или причиняват значително страдание, може да е необходима професионална оценка.

Може ли кошмарите да бъдат лекувани?

Да.

Един от препоръчваните подходи при повтарящи се кошмари е терапията с репетиция на образи, известна като Imagery Rehearsal Therapy (IRT).

При този метод човек работи върху промяна на тревожния сюжет и упражнява нова, по-малко заплашителна версия на съня в будно състояние.

Американската академия по медицина на съня препоръчва този подход при кошмарно разстройство и кошмари, свързани с посттравматично стресово разстройство.

Терапията обаче не е подходяща за самостоятелно прилагане във всеки случай.

При тежки или свързани с травма кошмари е важно да се потърси квалифициран специалист.

Какво представлява осъзнатото сънуване?

Понякога по време на сън човек осъзнава, че сънува.

Това явление се нарича осъзнато сънуване или lucid dreaming.

Например може да се намирате в необичайна ситуация и внезапно да си кажете:

„Това не е реално. Аз сънувам.“

При някои хора осъзнаването е съпроводено с възможност да повлияят върху определени елементи от съня.

Но осъзнатото сънуване не означава непременно пълен контрол върху преживяването.

През 2021 г. международен изследователски екип публикува в списание Current Biology експеримент, при който участници в осъзнат REM сън успяват в определени случаи да отговарят на въпроси, задавани от изследователите, чрез предварително договорени движения на очите или лицевите мускули.

Това е интересно доказателство, че при специфични условия е възможна ограничена двупосочна комуникация с човек, който сънува.

Но резултатите не означават, че можем свободно да общуваме с всеки спящ човек или надеждно да контролираме сънищата си.

Съществуват различни техники за опит за предизвикване на осъзнато сънуване, но те не работят еднакво при всички хора.

Ако подобни практики нарушават съня или увеличават тревожността, по-добре е да бъдат прекратени.

Могат ли сънищата да ни помогнат да разберем себе си?

Сънищата могат да бъдат интересна отправна точка за размисъл върху собствените ни преживявания.

Но е важно да правим разлика между личното значение, което им придаваме, и научно установените факти.

Например ако сънуваме конфликт с близък човек, можем да се замислим дали отношенията ни с него ни тревожат.

Това е възможност за саморефлексия.

Но самият сън не доказва, че между нас съществува скрит проблем.

По същия начин тревожният сън не означава непременно, че ще се случи нещо лошо.

Сънищата не са надежден инструмент за предсказване на бъдещето.

Не могат и самостоятелно да служат за диагностициране на психологически състояния.

Тяхното изследване може да ни даде информация за начина, по който мозъкът създава съзнателни преживявания по време на сън, но не и универсална формула за разчитане на личния ни живот.

Кога сънищата изискват професионално внимание?

Повечето сънища, включително странните или неприятните, не изискват специална намеса.

Но е препоръчително да потърсите лекар или специалист по психично здраве, ако:

  • Кошмарите се повтарят често и нарушават съня ви.
  • Започвате да избягвате заспиването поради страх от кошмари.
  • Сънищата са свързани с травматично преживяване и ви причиняват значително страдание.
  • Събуждате се силно тревожни и това влияе върху ежедневието ви.
  • По време на сън извършвате резки движения, удряте или ритате, сякаш физически разигравате съня си.

Последното може да бъде признак на нарушение на поведението по време на REM сън или друго състояние, което изисква медицинска оценка.

Не е необходимо сами да разгадавате значението на сънищата си, за да потърсите помощ.

Сънищата остават една от големите загадки на мозъка

Всяка нощ мозъкът ни може да създава преживявания, които изглеждат напълно реални, въпреки че не се случват във външния свят.

Сънищата могат да бъдат красиви, плашещи, странни или напълно обикновени.

Те понякога включват спомени и емоции от ежедневието, но невинаги имат очевидна връзка с будния ни живот.

Съвременната наука знае много повече за мозъчната активност по време на сънуване, отколкото преди няколко десетилетия.

Все още обаче няма окончателен отговор защо сънуваме и дали всички сънища изпълняват определена функция.

Може би най-интересното в сънищата не е дали крият тайно послание, а как мозъкът успява да създава толкова сложни преживявания, докато сме откъснати от външния свят.

Именно затова сънищата продължават да бъдат важна тема за невронауката, психологията и изследванията на човешкото съзнание.

Научни източници

  1. Siclari, F., et al. (2017). The Neural Correlates of Dreaming. Nature Neuroscience, 20, 872–878. https://doi.org/10.1038/nn.4545
  2. Siclari, F., et al. (2018). Dreaming in NREM Sleep: A High-Density EEG Study of Slow Waves and Spindles. Journal of Neuroscience, 38(43), 9175–9185. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30201768/
  3. Scarpelli, S., et al. (2019). The Functional Role of Dreaming in Emotional Processes. Frontiers in Psychology, 10, 459. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6428732/
  4. Konkoly, K. R., et al. (2021). Real-Time Dialogue Between Experimenters and Dreamers During REM Sleep. Current Biology, 31(7), 1417–1427.e6. https://doi.org/10.1016/j.cub.2021.01.026
  5. Morgenthaler, T. I., et al. (2018). Position Paper for the Treatment of Nightmare Disorder in Adults: An American Academy of Sleep Medicine Position Paper. Journal of Clinical Sleep Medicine, 14(6), 1041–1055. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29852917/
  6. Rosenzweig, I., et al. (2024). Dreaming Conundrum. Journal of Sleep Research. https://doi.org/10.1111/jsr.14338
  7. National Institutes of Health (NIH). Mapping the Brain During Sleep Yields New Insights on Dreaming and Consciousness. https://www.nccih.nih.gov/research/research-results/mapping-the-brain-during-sleep-yields-new-insights-on-dreaming-and-consciousness