Как да се справяме с неприятните емоции

Замислена жена седи до прозорец в уютна домашна обстановка и наблюдава дъжда навън – символ на емоционално осъзнаване и приемане на неприятните чувства.

Гняв, тревожност, тъга, разочарование, вина. Всички познаваме тези преживявания, но невинаги знаем какво да правим с тях.

Понякога се опитваме да ги пренебрегнем. Друг път се обвиняваме, че изобщо ги изпитваме. Казваме си „Не трябва да се чувствам така“ или „Трябва да се стегна“.

Но справянето с неприятните емоции не означава да ги премахнем или да се преструваме, че не съществуват.

То включва способността да разпознаваме чувствата си, да разбираме възможните им причини и да избираме как да реагираме.

Психологическите изследвания показват, че емоционалната регулация е важна част от психичното благополучие. Тя обаче не се свежда до една универсална техника, която работи при всички хора и във всички ситуации.

Защо изпитваме неприятни емоции?

Емоциите са естествени психологически и физиологични реакции, чрез които организмът отговаря на значими събития, преживявания и мисли.

Те могат да насочват вниманието ни, да влияят на решенията и да ни подготвят за действие.

Например:

  • Страхът може да ни помогне да разпознаем потенциална опасност.
  • Гневът може да сигнализира, че възприемаме определена ситуация като несправедлива.
  • Тъгата често е свързана със загуба или разочарование.
  • Вината може да ни подтикне да преосмислим постъпка, която противоречи на ценностите ни.

Това не означава, че всяка емоция отразява точно действителността.

Можем да се страхуваме от нещо, което не представлява реална заплаха, или да изпитваме вина, без да сме направили нещо нередно.

Емоциите предоставят информация, но не винаги дават пълна и обективна картина на ситуацията.

Затова е полезно да ги забелязваме, без автоматично да действаме според тях.

Защо потискането невинаги помага?

Когато изпитваме неприятна емоция, често се опитваме да я потиснем или избегнем.

Понякога това е подходящо. Например може да решим да не показваме гнева си по време на важна служебна среща.

Но има разлика между временното контролиране на емоционалното изразяване и постоянното избягване на собствените преживявания.

Изследванията върху емоционалната регулация показват, че различните стратегии имат различни последствия според ситуацията и начина, по който се използват.

Постоянното потискане може да затрудни общуването и да не намали самото неприятно преживяване.

От друга страна, приемането на емоциите е свързано с по-добри показатели за психологическо благополучие в някои изследвания.

Това не означава, че трябва да изразяваме всяка емоция без ограничения.

Целта е да намерим баланс между осъзнаването на чувствата и избора на подходящо поведение.

5 начина да се справяме с неприятните емоции

1. Назовете това, което изпитвате

Първата стъпка е да разпознаете емоцията.

Вместо общото „Чувствам се зле“, опитайте да бъдете по-конкретни:

„Ядосан съм, защото не се почувствах чут.“

„Тревожа се, защото не знам какво ще се случи.“

„Разочарован съм, защото очаквах различен резултат.“

Този подход се нарича емоционално назоваване (affect labelling).

Изследване на Lieberman и съавтори показва, че назоваването на емоционални преживявания е свързано с промени в активността на мозъчни области, участващи в обработката на емоционални стимули.

Това не означава, че назоваването винаги ще намали неприятното чувство, но може да помогне да го разберем по-добре.

2. Направете пауза, преди да реагирате

Силните емоции могат да ни подтикнат към прибързани действия.

Когато сме ядосани, може да кажем нещо обидно. Когато сме тревожни, може да избегнем важен разговор.

Кратката пауза създава възможност да изберем реакцията си.

Опитайте да се запитате:

  • Какво чувствам в момента?
  • Какво предизвика тази реакция?
  • Какъв отговор би бил най-полезен?

Например след неприятен разговор с колега можете да решите да обсъдите ситуацията по-късно, когато сте в състояние да говорите по-спокойно.

Паузата не е гаранция, че емоцията ще изчезне. Тя просто може да намали вероятността да действаме импулсивно.

3. Практикувайте осъзнато внимание

Осъзнатото внимание, известно като mindfulness, включва насочване на вниманието към настоящото преживяване с по-малко автоматично осъждане.

Можете да започнете с кратко упражнение.

Седнете удобно и обърнете внимание на дишането си, телесните усещания или звуците около вас.

Когато се появи неприятна мисъл или емоция, опитайте да я забележите, без веднага да я променяте.

Например:

„Забелязвам, че съм тревожен.“

„Усещам напрежение в раменете.“

„В момента ми е трудно да се отпусна.“

Целта не е да изключите мислите си или да постигнете пълно спокойствие.

Практиките за осъзнатост могат да бъдат полезни при определени затруднения, но не действат еднакво при всички хора.

Ако упражнението засилва дискомфорта, прекратете го и изберете друг подход.

4. Отнасяйте се към себе си с разбиране

Когато изпитваме тревожност, гняв или разочарование, понякога добавяме още един проблем – започваме да се обвиняваме за собствените си чувства.

„Защо реагирам толкова силно?“

„Другите се справят по-добре.“

„Не би трябвало да съм толкова чувствителен.“

Подобна самокритика може да увеличи психологическото напрежение.

Самосъстраданието означава да се отнасяме към собствените си затруднения с разбиране, без да отричаме отговорността си.

Можете да си кажете:

„Това е труден момент. Имам право да изпитвам неприятни чувства, но мога да избера как да реагирам.“

Изследванията на Neff и Germer показват, че структурирани интервенции за развиване на самосъстрадание могат да подобрят определени показатели за психологическо благополучие.

Самосъстраданието не означава да оправдаваме всяко свое действие. То означава да не превръщаме трудното преживяване в повод за допълнително самообвинение.

5. Споделете преживяването и потърсете подкрепа

Понякога разговорът с доверен човек помага да подредим мислите си и да разгледаме ситуацията от различна перспектива.

Не винаги се нуждаем от съвет.

Можем просто да кажем:

„Имам нужда да поговоря за нещо, което ме тревожи. Не очаквам веднага да намерим решение.“

Подкрепящите отношения могат да бъдат важен ресурс при справянето с неприятни емоции.

Ако обаче чувствате, че постоянно се връщате към едни и същи проблеми или не успявате да овладеете напрежението, психологическата консултация може да бъде полезна.

Психотерапията предоставя възможност да изследвате причините за преживяванията си и да развиете подходящи стратегии за справяне.

Приемането на емоциите означава ли примирение?

Не.

Да приемем дадена емоция не означава да се съгласим със ситуацията, която я е предизвикала.

Например може да признаете, че изпитвате гняв заради несправедливо отношение, и едновременно с това да предприемете действия за промяна.

Приемането се отнася до вътрешното преживяване, а не до отказа от действие.

Изследване на Ford и съавтори установява връзка между приемането на неприятните емоции и по-благоприятни показатели за психологическо здраве.

Тези резултати не означават, че приемането е най-добрата стратегия във всяка ситуация.

Понякога е необходимо да променим обстоятелствата, да поставим граници или да потърсим външна помощ.

Кога да потърсим професионална подкрепа?

Неприятните емоции са естествена част от живота.

Но ако тревожността, потиснатото настроение, раздразнителността или чувството за безнадеждност продължават и пречат на ежедневието, е подходящо да потърсите специалист.

Особено внимание заслужават продължителните нарушения на съня, социалното отдръпване и загубата на интерес към обичайните дейности.

Професионалната оценка може да помогне да се установи дали преживяванията са свързани с продължителен стрес, конкретна житейска ситуация или психично-здравно състояние, което изисква лечение.

Повече информация за възможностите за подкрепа можете да намерите в Somenso.

Заключение: емоциите са информация, а не инструкции

Не можем да избираме всяка емоция, която ще се появи, но можем постепенно да развиваме умения за справяне с нея.

Разпознаването на чувствата, кратката пауза, осъзнатото внимание, самосъстраданието и подкрепящите отношения могат да бъдат полезни стъпки.

Не е необходимо винаги да се чувстваме спокойни или щастливи.

Емоционалната зрялост не означава липса на неприятни чувства, а способността да ги разбираме и да реагираме по начин, който съответства на нашите потребности и ценности.


Научни източници

  1. Gross, J. J. (2015). Emotion regulation: Current status and future prospects. Psychological Inquiry, 26(1), 1–26. https://doi.org/10.1080/1047840X.2014.940781
  2. Webb, T. L., Miles, E., & Sheeran, P. (2012). Dealing with feeling: A meta-analysis of the effectiveness of strategies derived from the process model of emotion regulation. Psychological Bulletin, 138(4), 775–808. https://doi.org/10.1037/a0027600
  3. Lieberman, M. D., Eisenberger, N. I., Crockett, M. J., et al. (2007). Putting feelings into words: Affect labeling disrupts amygdala activity in response to affective stimuli. Psychological Science, 18(5), 421–428. https://doi.org/10.1111/j.1467-9280.2007.01916.x
  4. Ford, B. Q., Lam, P., John, O. P., & Mauss, I. B. (2018). The psychological health benefits of accepting negative emotions and thoughts: Laboratory, diary, and longitudinal evidence. Journal of Personality and Social Psychology, 115(6), 1075–1092. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28703602/
  5. Neff, K. D., & Germer, C. K. (2013). A pilot study and randomized controlled trial of the mindful self-compassion program. Journal of Clinical Psychology, 69(1), 28–44. https://doi.org/10.1002/jclp.21923

Източници