Всеки родител иска детето му да бъде щастливо, уверено и успешно. Но какво всъщност означава успехът в детството? Добри оценки, победи в състезания, много приятели или способността да се справя с трудностите?
Истината е, че успехът не се измерва само с постижения. Той включва умението да изграждаме отношения, да разпознаваме и регулираме емоциите си, да вземаме решения и да продължаваме напред след разочарования.
Децата не развиват тези способности само чрез съветите, които получават. Те се учат преди всичко чрез ежедневните отношения с възрастните, чрез личния опит и чрез възможността постепенно да стават по-самостоятелни.
Една от най-важните задачи на родителя не е да премахва всички препятствия пред детето, а да му помогне да развие уменията да се справя с тях.
Защо родителската подкрепа е толкова важна?
Съвременната психология на развитието подчертава значението на сигурните и отзивчиви взаимоотношения между децата и възрастните, които се грижат за тях.
Когато детето знае, че може да разчита на родителя си, то има по-добри условия да изследва света, да опитва нови неща и да търси помощ, когато изпитва затруднения.
Това не означава родителят да бъде постоянно до него или да решава всеки негов проблем.
Напротив, подкрепата е най-полезна, когато съчетава две важни послания:
- „Тук съм, когато имаш нужда от мен.“
- „Вярвам, че постепенно можеш да се научиш да се справяш сам.“
Именно този баланс между сигурност и самостоятелност създава благоприятни условия за психологическо развитие.
1. Научете детето, че неуспехът е част от ученето
Децата неизбежно ще се сблъскват с разочарования. Няма да бъдат избрани за всеки отбор, няма винаги да получават желаните оценки и понякога приятелствата им ще преминават през трудни моменти.
Естественият родителски импулс е да ги предпазим от неприятните емоции. Но ако постоянно премахваме препятствията, можем неволно да ограничим възможностите им да развиват умения за справяне.
Когато детето преживее неуспех, първата стъпка е да признаем емоцията му.
Вместо:
„Няма нищо страшно. Следващия път ще успееш.“
Опитайте:
„Виждам, че си разочарован. Положи много усилия и ти се искаше резултатът да бъде различен.“
След като емоцията отслабне, можете да обсъдите какво се е случило и какво би могло да опита следващия път.
Така детето постепенно научава, че разочарованието е неприятно, но може да бъде преодоляно, а един неуспех не определя неговата стойност.
2. Изслушвайте детето, преди да му давате съвети
Когато децата споделят проблем, родителите често преминават директно към решение.
Но невинаги детето търси съвет. Понякога то просто иска да бъде чуто и разбрано.
Активното слушане помага на родителя да разбере преживяването на детето, а на детето — да се почувства прието.
Можете да използвате въпроси като:
- „Кое беше най-трудното за теб днес?“
- „Как се почувства, когато това се случи?“
- „Какво би искал да направиш?“
- „Искаш ли да помислим заедно как да постъпиш?“
Важно е да разграничаваме приемането на емоциите от одобрението на поведението.
Например:
„Разбирам, че си много ядосан. Имаш право да се ядосваш, но не е приемливо да удряш.“
По този начин детето научава, че чувствата му са валидни, но поведението има граници.
3. Насърчавайте усилията, стратегиите и напредъка
Как реагираме, когато детето постигне нещо?
Често използваме общи похвали като „Ти си много умен“ или „Ти си най-добрият“.
Положителната обратна връзка е важна, но има значение и какво точно подчертаваме.
Изследванията на Карол Дуек и нейни колеги показват, че начинът, по който възрастните хвалят децата, може да влияе върху техните реакции при последващи трудности.
Вместо да се фокусирате само върху способностите, обърнете внимание на конкретните действия.
Например:
„Забелязах, че опита няколко различни начина, докато намериш решение.“
Или:
„Тази задача беше трудна, но ти поиска помощ и успя да разбереш как да продължиш.“
Това помага на детето да свързва развитието си с ученето, използваните стратегии и подкрепата, а не единствено с вродените способности.
Важно е похвалата да бъде искрена. Не е необходимо да оценяваме положително всяко действие или да убеждаваме детето, че всичко, което прави, е изключително.
4. Проявявайте интерес към света на детето
За възрастните определени детски интереси може да изглеждат незначителни. Любима игра, измислена история или колекция от дребни предмети понякога не привличат нашето внимание.
За детето обаче тези неща могат да бъдат важна част от неговия свят.
Когато родителят проявява искрен интерес, той изпраща послание:
„Това, което е важно за теб, заслужава моето внимание.“
Не е необходимо да харесвате всичко, което интересува детето ви.
Достатъчно е понякога да зададете въпрос, да го помолите да ви обясни нещо или да се включите в любимата му дейност.
Подобни моменти могат да укрепят връзката между родител и дете и да създадат повече възможности за открито общуване.
5. Играйте заедно и оставяйте време за свободна игра
Играта е много повече от забавление.
Чрез нея децата изследват света, упражняват различни умения, общуват и се учат да се справят с конфликти.
Според Американската академия по педиатрия играта има важна роля за здравословното развитие на децата, включително за социалните, емоционалните и когнитивните умения.
Не всяка игра обаче трябва да има предварително определена образователна цел.
Понякога най-ценното е детето само да избере какво да играе и как да организира дейността.
Когато се включите, опитайте се да следвате неговата инициатива, вместо постоянно да давате инструкции.
В ранното детство особено важни са отзивчивите взаимодействия — когато детето подава сигнал чрез поглед, жест, звук или дума, а възрастният отговаря с внимание.
Тези ежедневни взаимодействия подпомагат изграждането на отношенията и ранното развитие.
6. Давайте отговорности, съобразени с възрастта
Самостоятелността не се появява внезапно в юношеството. Тя се развива постепенно чрез множество малки ежедневни действия.
Когато даваме на детето възможност да участва в семейните задължения, му показваме, че неговият принос има значение.
По-малките деца могат да прибират играчките си, да подреждат книжките или да помагат при поливането на растенията.
По-големите могат постепенно да поемат отговорност за личните си вещи, определени домашни задачи или планирането на част от времето си.
Важно е очакванията да бъдат съобразени с възрастта, развитието и индивидуалните възможности на детето.
Целта не е задачата да бъде изпълнена безупречно, а детето да натрупва опит.
Ако постоянно поправяме всичко след него, рискуваме да изпратим послание, че усилията му не са достатъчни.
По-полезно е да признаем приноса му и постепенно да му помагаме да усъвършенства уменията си.
7. Покажете на детето, че стойността му не зависи от постиженията
Едно от най-важните послания, които можем да дадем на детето, е, че то е ценно независимо от оценките, победите и успехите си.
Когато вниманието на възрастните е насочено основно към постиженията, някои деца могат да започнат да възприемат грешките като заплаха за одобрението, което получават.
Затова е важно да забелязваме не само резултатите, но и поведението, което отразява ценности като доброта, честност, уважение и съпричастност.
Например:
„Забелязах, че помогна на приятеля си, когато му беше трудно.“
Или:
„Благодаря ти, че ми каза истината, въпреки че се притесняваше.“
Същевременно е добре детето да знае, че обичта и приемането не са награда за добро поведение.
Можем да поставяме граници на действията, без да поставяме под съмнение стойността на детето като личност.
Какво се случва, когато родителите имат твърде високи очаквания?
Желанието да осигурим добро бъдеще на детето понякога може да се превърне в натиск.
Допълнителни уроци, спорт, чужди езици и извънкласни занимания могат да бъдат полезни, когато отговарят на интересите и потребностите на детето.
Но когато ежедневието му е изцяло организирано около постиженията, може да остане твърде малко пространство за почивка, свободна игра и спонтанно общуване.
Продължителният натиск и прекомерните очаквания могат да допринесат за тревожност, страх от провал и усещане, че човек никога не е достатъчно добър.
Полезно е периодично да се запитаме:
- Това мое желание ли е, или детето също проявява интерес?
- Има ли достатъчно време за почивка и свободна игра?
- Как реагирам, когато детето не отговори на очакванията ми?
- Знае ли детето, че го ценя независимо от резултатите?
Подкрепящото родителство не означава липса на очаквания. То означава очакванията да бъдат реалистични, гъвкави и съобразени с индивидуалното развитие.
Не е необходимо да бъдете идеален родител
Няма семейство без напрежение, конфликти или грешки.
Понякога родителите губят търпение, повишават тон или реагират по начин, за който по-късно съжаляват.
Важното е какво се случва след това.
Когато възрастният признае грешката си, поеме отговорност и възстанови контакта с детето, той показва как се поправят отношенията след конфликт.
Можете да кажете:
„По-рано ти повиших тон. Бях напрегнат, но това не оправдава реакцията ми. Съжалявам. Искам да поговорим спокойно за случилото се.“
Такъв разговор не подкопава родителския авторитет. Той показва, че уважението и отговорността важат за всички членове на семейството.
Истинският успех започва с усещането за сигурност
Не можем да гарантираме, че детето ни ще бъде успешно във всяко начинание. Не можем да го предпазим от всички разочарования или да предвидим предизвикателствата, с които ще се сблъска.
Можем обаче да създадем среда, в която то да се чувства обичано, изслушвано и подкрепяно.
Среда, в която грешките са част от ученето, усилията се забелязват, а въпросите и любопитството се насърчават.
Най-ценната подкрепа, която можем да дадем на детето, не е да изградим безпрепятствен път пред него, а да му помогнем постепенно да развие увереността и уменията да намери своя собствен път.
Научни източници
- Bowlby, J. (1988). A Secure Base: Parent-Child Attachment and Healthy Human Development. Basic Books.
- Gunderson, E. A., Gripshover, S. J., Romero, C., Dweck, C. S., Goldin-Meadow, S., & Levine, S. C. (2013). Parent praise to 1- to 3-year-olds predicts children’s motivational frameworks 5 years later. Child Development, 84(5), 1526–1541. https://doi.org/10.1111/cdev.12064
- Mueller, C. M., & Dweck, C. S. (1998). Praise for intelligence can undermine children’s motivation and performance. Journal of Personality and Social Psychology, 75(1), 33–52. https://doi.org/10.1037/0022-3514.75.1.33
- Ginsburg, K. R. (2007). The importance of play in promoting healthy child development and maintaining strong parent-child bonds. Pediatrics, 119(1), 182–191. https://doi.org/10.1542/peds.2006-2697
- Yogman, M., Garner, A., Hutchinson, J., Hirsh-Pasek, K., & Golinkoff, R. M. (2018). The power of play: A pediatric role in enhancing development in young children. Pediatrics, 142(3), e20182058. https://doi.org/10.1542/peds.2018-2058
- Deci, E. L., & Ryan, R. M. (2000). The „what“ and „why“ of goal pursuits: Human needs and the self-determination of behavior. Psychological Inquiry, 11(4), 227–268. https://doi.org/10.1207/S15327965PLI1104_01
- Center on the Developing Child at Harvard University. Serve and Return: Back-and-Forth Exchanges. https://developingchild.harvard.edu/
Прочети още
Източници
- Бариш, К. Помагане на децата да успеят: Принципи на положителното формиране на характера при децата. Оригинален член
- Център за развитието на детето, Харвардски университет. Ръководство за Служи и отвърни и ранното детско развитие
- Американска психологическа асоциация. Използване на похвалата за повишаване на устойчивостта на учениците и подобряване на резултатите от ученето
