Какво предизвиква паник атаката – мозъчни механизми и причини

Жена изпитва симптоми на паник атака – сърцебиене, тревожност и затруднено дишане. Илюстрация на мозъчните механизми, стреса и телесните реакции.

Защо мозъкът понякога реагира така, сякаш сме в опасност, дори когато реална заплаха няма? Паник атаките могат да се появят внезапно, да предизвикат силни физически симптоми и да оставят траен страх от повторното им преживяване. Разбирането на механизмите зад тях е важна стъпка към ефективното справяне.

Сърцето изведнъж започва да бие силно. Дишането се учестява, появява се замайване, стягане в гърдите или усещане, че въздухът не достига. Човек може да изпита силен страх, че ще припадне, ще загуби контрол или дори ще умре.

Така често започва една паник атака.

За хората, които я преживяват за първи път, усещането може да бъде изключително плашещо. Понякога симптомите са толкова интензивни, че човек търси спешна медицинска помощ, убеден, че получава инфаркт или има друго тежко заболяване.

Но какво всъщност предизвиква паник атаките? Защо понякога се появяват без видима причина и каква е ролята на продължителния стрес?

Съвременната психология и невронаука показват, че паник атаките не се дължат на един-единствен фактор. Те възникват вследствие на взаимодействието между мозъчните механизми за разпознаване на опасност, автономната нервна система, възприемането на телесните усещания и индивидуалната чувствителност към стрес.

Повече за проявите на тревожността можете да прочетете в „Тревожност и паник атаки: симптоми и какво помага“.

Съдържание

  1. Какво представлява паник атаката?
  2. Какво се случва в мозъка?
  3. Седем основни причини и рискови фактора
  4. Защо паник атаката се появява без видима причина?
  5. Кога симптомите може да са признак на друго заболяване?
  6. Какво помага при паник атака?
  7. Ролята на хроничния стрес
  8. Могат ли паник атаките да бъдат преодолени?
  9. Научни източници

Какво представлява паник атаката?

Паник атаката е внезапен епизод на силен страх или интензивен дискомфорт, който достига своя пик в рамките на няколко минути.

Тя може да бъде придружена от:

  • Ускорен пулс и силно сърцебиене.
  • Затруднено дишане или усещане за задушаване.
  • Болка или стягане в гърдите.
  • Изпотяване, треперене и втрисане.
  • Замайване или усещане за нестабилност.
  • Изтръпване на крайниците.
  • Усещане за нереалност или откъснатост от собственото тяло.
  • Страх от загуба на контрол или смърт.

Една паник атака не означава непременно наличие на психично разстройство.

За паническо разстройство говорим, когато се наблюдават повтарящи се неочаквани паник атаки, придружени от продължително безпокойство за нови пристъпи или значими промени в поведението.

Поставянето на диагноза изисква професионална оценка и изключване на други възможни причини за симптомите.

Какво се случва в мозъка по време на паник атака?

Мозъкът непрекъснато обработва информация за потенциалните заплахи в заобикалящата среда и за вътрешното състояние на организма.

Когато бъде възприета опасност, се активират защитни механизми, които подготвят тялото за реакция.

В този процес участват няколко взаимосвързани мозъчни системи.

Амигдалата участва в обработката на емоционално значими стимули и реакциите на страх.

Инсулата има важна роля в интероцепцията – способността да възприемаме сигнали от тялото, като сърдечния ритъм, дишането и вътрешното напрежение.

Префронталната кора участва в оценката на ситуацията, вземането на решения и регулирането на емоционалните реакции.

Мозъчният ствол и хипоталамусът участват в управлението на автономните и защитните физиологични реакции.

При паник атака тези системи могат да задействат интензивна реакция към възприета заплаха, дори когато няма непосредствена външна опасност.

Активира се симпатиковата нервна система. Сърцето започва да бие по-бързо, дишането се променя, а мускулите се напрягат.

Това са естествени защитни механизми.

Проблемът възниква, когато реакцията е непропорционална на ситуацията или когато телесните усещания се интерпретират като признак за сериозна опасност.

Седем основни причини и фактори за паник атаките

1. Продължителен стрес и натрупано напрежение

Хроничният стрес може да увеличи уязвимостта към панически реакции.

Когато човек е изложен продължително на професионално, семейно или емоционално напрежение, организмът многократно мобилизира ресурсите си за адаптация.

Това може да бъде съпроводено с нарушения на съня, мускулно напрежение, промени в дишането и повишено внимание към физическите усещания.

Например човек, който работи под силно напрежение и спи недостатъчно, може внезапно да усети сърцебиене.

Ако възприеме това усещане като признак за сериозно заболяване, тревожността може рязко да се усили.

Важно е да уточним, че хроничният стрес не е задължителна причина за паник атаките. Те могат да се появят и без очевидно продължително напрежение.

2. Страх от собствените телесни усещания

Един от най-добре изследваните психологически механизми при паническото разстройство е катастрофалното интерпретиране на телесни сигнали.

Например ускореният пулс може да се възприеме като предстоящ инфаркт, замайването – като опасност от припадък, а недостигът на въздух – като признак за задушаване.

Така се създава порочен кръг.

Телесно усещане → катастрофална мисъл → страх → засилена физиологична реакция → още по-силни телесни усещания.

Представете си, че усещате сърцебиене и си помислите: „Нещо опасно се случва с мен.“

Страхът увеличава физиологичната възбуда, сърцето започва да бие още по-силно и това изглежда като потвърждение на първоначалното предположение.

Този механизъм е важна част от когнитивните модели на паническото разстройство.

3. Промени в дишането

Дишането е тясно свързано с физиологичните реакции на тревожност.

При силно напрежение някои хора започват да дишат по-бързо или по-дълбоко, отколкото е необходимо.

Това може да доведе до намаляване на концентрацията на въглероден диоксид в кръвта и до симптоми като:

  • Замайване.
  • Изтръпване на пръстите.
  • Дискомфорт в гърдите.
  • Усещане за нереалност.

Тези усещания могат да засилят страха.

При част от хората с паническо разстройство се наблюдава и повишена чувствителност към промени в концентрацията на въглероден диоксид.

Но не всяка паник атака е причинена от хипервентилация.

4. Генетична и биологична предразположеност

Изследванията показват, че наследствените фактори могат да влияят върху риска от развитие на паническо разстройство.

Това не означава, че състоянието се предава неизбежно от родители на деца.

Значение могат да имат индивидуални особености в обработката на страха, автономната регулация, интероцепцията и реактивността към стрес.

Съвременната невронаука разглежда паническото разстройство като резултат от взаимодействието между множество мозъчни системи, а не като следствие от един конкретен химичен дисбаланс.

5. Травматични преживявания и житейски промени

Загубата на близък човек, тежко заболяване, преживяно насилие, сериозен конфликт или значими житейски промени могат да бъдат свързани с повишена тревожност.

Понякога паническите симптоми възникват по време на трудния период, а друг път – след неговото отминаване.

Това обаче не означава, че всеки човек с паник атаки има преживяна травма.

Не е необходимо да се търси скрито травматично събитие като задължително обяснение за паниката.

6. Недостатъчен сън и стимулиращи вещества

Липсата на достатъчно сън може да затрудни емоционалната регулация и да увеличи чувствителността към напрежение.

При някои хора високият прием на кофеин, енергийни напитки и никотин може да предизвика сърцебиене, нервност и други усещания, наподобяващи началото на паник атака.

Определени лекарства, психоактивни вещества или реакции при прекратяването им също могат да предизвикат тревожни симптоми.

Затова при оценката на паническите пристъпи е важно да бъдат обсъдени приеманите медикаменти и вещества.

7. Страхът от следващата паник атака

След първия епизод човек може да започне непрекъснато да наблюдава сърдечния си ритъм, дишането и другите телесни усещания.

Появява се въпросът: „Ами ако отново ми стане лошо?“

Постепенно могат да се развият поведения на избягване.

Например човек спира да използва обществения транспорт, избягва физическо натоварване или се страхува да остане сам.

В краткосрочен план избягването носи облекчение, но в дългосрочен план може да поддържа страха.

Така тревожното очакване само по себе си се превръща във фактор за продължаване на проблема.

Защо паник атаката може да се появи без видима причина?

Един от най-честите въпроси е: „Защо получих паник атака, след като бях спокоен?“

Мозъкът не реагира единствено на съзнателно възприетите събития.

Той непрекъснато обработва информация за вътрешното състояние на организма – сърдечен ритъм, дишане, температура и други физиологични сигнали.

Понякога определен телесен сигнал може да предизвика тревожна реакция, без човек да разпознава конкретна външна причина.

Затова панически епизоди могат да се появят по време на почивка, при гледане на телевизия или дори по време на сън.

Липсата на очевиден отключващ фактор не означава, че реакцията е необяснима.

Но тези механизми не могат да обяснят всеки отделен случай и не заместват медицинската оценка.

Възможно ли е симптомите да са признак на друго заболяване?

Да. Това е особено важно при първия епизод на внезапно сърцебиене, задух, болка в гърдите или замайване.

Някои медицински състояния могат да предизвикат сходни симптоми, включително:

  • Сърдечни аритмии и други сърдечносъдови заболявания.
  • Повишена функция на щитовидната жлеза.
  • Астма и други дихателни заболявания.
  • Хипогликемия.
  • Нежелани реакции към определени медикаменти или вещества.

Затова не бива автоматично да приемаме, че всеки подобен пристъп е психологически.

При внезапна силна болка в гърдите, тежък задух, загуба на съзнание или новопоявили се неврологични симптоми е необходима спешна медицинска помощ на телефон 112.

Какво помага при паник атака?

Когато медицинските причини са оценени и човек вече разпознава характерните за него панически симптоми, няколко подхода могат да бъдат полезни.

Разберете какво се случва

Познаването на механизмите на паниката може да намали страха от собствените телесни реакции.

Паническата реакция обикновено достига максимална интензивност в рамките на няколко минути и постепенно отслабва.

Насочете вниманието към настоящия момент

Може да опитате да назовете предметите, които виждате около себе си, или да обърнете внимание на контакта на стъпалата с пода.

Това може да помогне да пренасочите вниманието от непрекъснатото наблюдение на телесните усещания.

Дишайте спокойно

Опитайте равномерно и ненасилствено дишане.

Не е необходимо да поемате прекомерно дълбоки вдишвания или да се стремите да контролирате всяка промяна в дишането.

Потърсете професионална помощ при повтарящи се атаки

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е един от най-добре проучените подходи за лечение на паническо разстройство.

Тя включва работа с катастрофалните интерпретации на телесните усещания, избягването и тревожното очакване.

В определени случаи може да се използва интероцептивна експозиция – постепенно и контролирано излагане на телесни усещания, които предизвикват страх.

При необходимост психиатър може да препоръча медикаментозно лечение.

Защо е важно да оценим и продължителния стрес?

Паник атаката е остър епизод, но при някои хора тя възниква на фона на по-продължителни промени в психологическото и физиологичното функциониране.

Затова оценката не трябва да се ограничава само до следващия пристъп.

Важно е да бъдат разгледани фактори като:

  • Продължително работно или лично напрежение.
  • Нарушен сън и недостатъчно възстановяване.
  • Повишена тревожност.
  • Емоционално изтощение.
  • Физическо здраве и съпътстващи заболявания.

В Somenso разглеждаме продължителния стрес през взаимодействието между психологическите, когнитивните и физиологичните процеси.

Интегрираната оценка може да помогне за по-доброто разбиране на индивидуалния стресов профил и за определяне на подходящи следващи стъпки.

Важно уточнение: скринингът за хроничен стрес не диагностицира паническо разстройство и не замества медицинската или психиатричната оценка.

Повече за резултатите от подобна оценка можете да прочетете в „Доклад и консултация: какво показва Test My Stress“.

Могат ли паник атаките да бъдат преодолени?

Да. Паническото разстройство подлежи на ефективно лечение.

Много хора постигат значително подобрение чрез подходяща психотерапия, а при необходимост – и медикаментозно лечение.

Важна стъпка е разбирането, че паническата реакция не е признак на слабост или липса на воля.

Тя включва реални психофизиологични процеси, свързани с механизмите за разпознаване на опасност, телесната регулация и ученето.

Целта на лечението не е човек никога повече да не изпитва страх или учестен пулс.

Целта е да се намали непропорционалният страх от тези усещания и постепенно да се възстанови свободата на действие в ежедневието.

Паник атаките могат да бъдат силно плашещи, но с правилна оценка, разбиране и подходяща подкрепа човек може да възстанови увереността си и да намали ограниченията, които тревожността създава.

Научни източници

  1. Kyriakoulis, P., & Kyrios, M. (2023). Biological and Cognitive Theories Explaining Panic Disorder: A Narrative Review. Frontiers in Psychiatry, 14, 957515. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2023.957515
  2. Brain Mechanisms Underlying Panic Attack and Panic Disorder. (2023). Neuroscience Bulletin, 40(6), 795–814. https://doi.org/10.1007/s12264-023-01088-9
  3. The Cognitive Theory of Panic Disorder: A Systematic Narrative Review. (2024). Clinical Psychology Review. https://doi.org/10.1016/j.cpr.2024.102483
  4. Interoception, Conditioning, and Fear: The Panic Threesome. (2019). https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31228272/
  5. National Institute of Mental Health (NIMH). Panic Disorder: What You Need to Know. https://www.nimh.nih.gov/health/publications/panic-disorder-when-fear-overwhelms
  6. National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Generalised Anxiety Disorder and Panic Disorder in Adults: Management. Clinical Guideline CG113. https://www.nice.org.uk/guidance/cg113
  7. American Psychiatric Association. (2022). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition, Text Revision (DSM-5-TR). American Psychiatric Association Publishing.

Как да се справим с депресията? 1-а част. Какво е депресията?

Панически атаки – продължителност и причини