Тормозът на работното място невинаги започва с открита агресия. Понякога се проявява чрез системно унижение, изключване от екипа, подкопаване на професионалния авторитет или постоянни заплахи. Постепенно поведението, което първоначално изглежда като конфликт или „труден характер“, може да се превърне в сериозен риск за психичното здраве. Как да разпознаем тормоза, какво можем да направим, ако сме засегнати, и каква е отговорността на работодателя?
Представете си, че всяка сутрин отивате на работа с напрежение.
Не защото задачите ви са особено трудни, а защото не знаете какво ви очаква.
Може би ръководителят отново ще ви критикува пред колегите. Може би ще разберете, че не сте поканени на важна среща. Или ще получите задача с невъзможен срок, след което ще бъдете обвинени, че не се справяте.
Постепенно започвате да се съмнявате в способностите си. Избягвате да задавате въпроси, ограничавате контактите си с колегите и се опитвате да не привличате внимание.
Работата, която преди е била източник на удовлетворение, се превръща в източник на страх.
Подобни ситуации могат да бъдат прояви на тормоз на работното място.
Важно е обаче да разберем, че не всяко напрежение, конфликт или неприятна комуникация представлява тормоз. Разграничението изисква внимание към поведението, неговата системност, контекста и последствията за засегнатия човек.
Какво представлява тормозът на работното място?
В организационната психология тормозът на работното място (workplace bullying) обикновено се разглежда като повтарящо се негативно поведение, насочено към определен човек, при което той има затруднения да се защити.
Важна характеристика често е дисбалансът на власт или влияние.
Той невинаги произтича от формалната йерархия. Възможно е служител да бъде тормозен от ръководител, колега или група колеги.
Международната организация на труда използва по-широкото понятие „насилие и тормоз в света на труда“, което включва неприемливи поведения, практики или заплахи, независимо дали са еднократни или повтарящи се, които имат за цел, водят или е вероятно да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда.
Това разграничение е съществено.
В психологическите изследвания системността е важен белег на тормоза, но еднократно сериозно посегателство, заплаха или сексуален тормоз също може да изисква незабавна реакция и защита.
Пет основни форми на тормоз на работното място
1. Вербален тормоз – когато думите се превръщат в средство за унижение
Вербалният тормоз включва обиди, заплахи, подигравки, публично унижаване и системно обезценяване на личните или професионалните качества на служителя.
Например ръководител, който постоянно заявява пред екипа, че определен служител е некомпетентен, или колега, който използва обидни прякори и унизителни коментари.
Вербалният тормоз може да бъде пряк, но и прикрит зад привидно безобидни шеги.
Фрази като „Ти нямаш чувство за хумор“ или „Всички знаят, че се шегувам“ невинаги променят ефекта от системното унижение.
Разбира се, професионалната критика не е равнозначна на тормоз.
Разликата е, че конструктивната обратна връзка се отнася до конкретно поведение или резултат, докато унизителната комуникация атакува личността и достойнството на човека.
2. Психологически тормоз – когато човек започне да се съмнява в себе си
Психологическият тормоз може да бъде по-труден за разпознаване, защото невинаги включва открита конфронтация.
Възможни прояви са:
- Системно изолиране от важна информация или срещи.
- Разпространяване на злонамерени слухове.
- Постоянно подкопаване на професионалния авторитет.
- Умишлено възпрепятстване на изпълнението на задачи.
- Възлагане на противоречиви или неизпълними изисквания с цел дискредитиране.
- Заплахи за професионалното бъдеще.
- Манипулативно отричане на ясно установени факти или предходни договорки.
Последното поведение понякога се описва с популярния термин gaslighting.
Терминът не е самостоятелна клинична диагноза и трябва да се използва внимателно, но може да обозначава модел на манипулация, при който човек системно е подтикван да се съмнява в собствените си възприятия и преценка.
Продължителното излагане на подобна среда може да доведе до несигурност, тревожност и загуба на професионална увереност.
3. Физически тормоз и насилие
Физическото насилие включва удари, блъскане, заплашителни жестове, физическо възпрепятстване и други форми на посегателство.
То може да включва и хвърляне на предмети, унищожаване на лично имущество или поведение, което създава непосредствена заплаха за безопасността.
За разлика от някои форми на психологически тормоз, при физическа заплаха не е необходимо да изчакваме поведението да се повтори.
Безопасността има приоритет пред опитите за разрешаване на конфликта чрез разговор.
При непосредствена опасност е необходимо да се потърси спешна помощ, включително чрез телефон 112.
4. Сексуален тормоз
Сексуалният тормоз представлява нежелано поведение от сексуално естество, което накърнява достойнството на човека и създава враждебна, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Той може да включва:
- Нежелани сексуални коментари и предложения.
- Неподходящо докосване.
- Изпращане на нежелани сексуални съобщения или изображения.
- Настойчиви сексуални намеци след отказ.
- Натиск за интимни отношения, свързан с професионални преимущества или заплахи.
Сексуалният тормоз може да бъде извършен от ръководител, колега, клиент или друго лице, с което служителят влиза в контакт по време на работа.
Важно е да се подчертае, че отговорността за нежеланото поведение не се прехвърля върху засегнатия човек заради начина му на обличане, поведение или комуникация.
5. Дискриминационен тормоз
Дискриминационният тормоз е свързан с определени защитени признаци, като пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, религия или сексуална ориентация.
Той може да се проявява чрез унизителни коментари, изключване, враждебно отношение или други действия, основани на тези характеристики.
Например служител системно да бъде подиграван заради възрастта си или изключван от професионални възможности поради увреждане.
Важно е да разграничаваме дискриминацията от тормоза.
Неравното третиране може да бъде дискриминация и без да е налице системно унизително поведение. Обратно, психологическият тормоз не винаги е свързан със защитен от закона признак.
Това има значение и при избора на подходящ механизъм за защита.
Кога говорим за конфликт и кога за тормоз?
Не всеки конфликт на работното място представлява тормоз.
В организациите неизбежно възникват различия в мненията, напрежение около срокове и спорове за разпределението на задачите.
Конфликт може да съществува между хора с относително равни възможности да защитят позициите си.
При тормоза обаче често се наблюдават повтаряемост, насоченост към конкретен човек, дисбаланс на влияние и постепенно ограничаване на възможностите за защита.
Също така не всяко управленско решение, което служителят възприема като неприятно, е тормоз.
Поставянето на ясни цели, обективната оценка на работата и даването на критична обратна връзка са нормални управленски дейности.
Те се превръщат в проблем, когато се използват за унижение, сплашване, дискредитиране или системно неблагоприятно третиране.
Затова оценката трябва да се основава на конкретни действия и обстоятелства, а не само на субективното усещане за несправедливост.
Как тормозът влияе върху психичното и физическото здраве?
Последствията от тормоза могат да надхвърлят значително неприятното преживяване в конкретния момент.
Систематичен обзор и метаанализ на Verkuil, Atasayi и Molendijk, публикуван през 2015 г. в PLOS ONE, установява статистически връзки между тормоза на работното място и симптомите на депресия, тревожност и психологически стрес.
В анализа на данните от проучвания с напречен дизайн са включени над 115 000 участници.
Резултатите подкрепят значението на тормоза като психосоциален риск, въпреки че не доказват, че той е единствената причина за всяко наблюдавано психично оплакване.
Сред възможните последствия са:
- Продължителна тревожност и напрежение.
- Нарушения на съня.
- Понижена самооценка и професионална увереност.
- Раздразнителност и затруднения в концентрацията.
- Депресивни симптоми.
- Емоционално изчерпване.
- Главоболие, мускулно напрежение и други стресово свързани оплаквания.
- Отдръпване от колеги и социална изолация.
При някои хора продължителното излагане на тормоз може да бъде свързано с тежко психологическо страдание.
Това не означава, че всеки засегнат непременно ще развие психично разстройство.
Но означава, че сигналите за тормоз трябва да бъдат разглеждани сериозно, а не като неизбежна част от професионалната среда.
Защо хората често не съобщават за тормоза?
Един от най-сериозните проблеми е, че тормозът може да остане скрит дълго време.
Засегнатите служители понякога се притесняват, че няма да им бъде повярвано.
Други се страхуват, че подаването на сигнал ще доведе до влошаване на отношенията с ръководството, загуба на възможности за развитие или прекратяване на трудовото правоотношение.
Особено трудна е ситуацията, когато предполагаемият извършител заема ръководна позиция.
В подобни случаи служителят може да възприема организацията като система, която защитава по-силната страна.
Тук възниква въпросът за психологическата безопасност – дали хората могат да съобщават за проблеми, без да се страхуват от унижение или неблагоприятни последствия.
Организация, която насърчава служителите да говорят открито, но не реагира на подадените сигнали, рискува да разруши именно доверието, от което се нуждае.
Какво да направите, ако сте обект на тормоз?
1. Описвайте конкретното поведение
Опитайте се да разграничите фактите от интерпретациите.
Например вместо само „Ръководителят ме тормози“, запишете какво точно е казал или направил, кога и в присъствието на кого.
Това може да помогне както за личната ви преценка, така и при последващо подаване на сигнал.
2. Документирайте инцидентите
Поддържайте хронология на събитията с дата, място, участници, свидетели и конкретни действия.
Запазвайте относими служебни съобщения и документи, до които имате законен достъп, без да нарушавате поверителността на чужда информация или правилата за защита на данните.
Не е необходимо да чакате да се натрупат множество инциденти, ако става дума за тежка заплаха или посегателство.
3. Поставете граница, ако това е безопасно
В някои ситуации може да бъде полезно да заявите спокойно, че определено поведение е неприемливо.
Например:
„Готов съм да обсъдим резултатите от работата ми, но не приемам лични обиди.“
Този подход обаче не е задължителен и не е подходящ при непосредствена опасност или сериозна злоупотреба с власт.
Отговорността за прекратяване на тормоза не трябва да бъде прехвърляна единствено върху засегнатия служител.
4. Използвайте вътрешните механизми за сигнализиране
Ако организацията има политика срещу тормоза, запознайте се с процедурата за подаване на сигнал.
В зависимост от случая може да се обърнете към HR отдел, определено доверено лице, служба по трудова медицина, ръководител на по-високо ниво или друг компетентен вътрешен орган.
Когато предполагаемият извършител е прекият ръководител, процедурата трябва да позволява алтернативен канал за сигнализиране.
5. Потърсете външна защита при необходимост
Ако вътрешният механизъм не е ефективен или ситуацията го изисква, можете да потърсите правна консултация и да се обърнете към компетентните институции.
При твърдения за дискриминационен тормоз или сексуален тормоз релевантен орган е Комисията за защита от дискриминация.
При нарушения, свързани с трудовото законодателство и условията на труд, може да се потърси съдействие от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
При заплахи, физическо насилие или престъпления може да е необходимо сезиране на полицията.
Компетентният орган и процедурата зависят от конкретните факти.
6. Обърнете внимание на здравословното си състояние
Ако ситуацията е довела до продължителна тревожност, безсъние или други оплаквания, потърсете професионална помощ.
Психологическата подкрепа може да помогне за справяне с последствията от преживяното, но не замества необходимите организационни или правни мерки.
Не е необходимо да доказвате, че можете да издържите на продължителен тормоз. Важно е да разполагате с възможности за защита и подкрепа.
Какви са задълженията на работодателя в България?
В България Законът за защита от дискриминация предвижда конкретни задължения при оплаквания за тормоз в приложното поле на закона.
Съгласно чл. 17 работодателят, получил оплакване от служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза и мерки за дисциплинарна отговорност при установено нарушение от друг работник или служител.
Тези правила не означават, че всяко междуличностно напрежение автоматично представлява дискриминационен тормоз по смисъла на закона.
Случаите следва да бъдат оценявани според конкретните обстоятелства и приложимите правни разпоредби.
Наред с това работодателят има задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които включват и управлението на релевантните рискове за здравето.
Как организациите могат да предотвратяват тормоза?
Ефективната превенция изисква повече от формална политика, публикувана във вътрешната система.
Ясни правила и реални процедури
Организациите трябва да определят неприемливите поведения и да създадат достъпни процедури за подаване, разглеждане и разрешаване на сигнали.
Важно е тези процедури да предвиждат справедливо изслушване на засегнатите страни, защита на личната информация и мерки срещу ответно преследване за добросъвестно подаден сигнал.
Поверителността трябва да се осигурява в рамките на приложимите правила, без да се обещава абсолютна анонимност, когато тя не може да бъде гарантирана.
Обучение на ръководителите
Ръководителите трябва да могат да разграничават конструктивната обратна връзка от унизителното поведение.
Те имат ключова роля за ранното разпознаване на конфликти, предотвратяването на ескалация и създаването на среда на уважение.
Оценка на психосоциалните рискове
Необходимо е системно да се анализират фактори като управленски стил, конфликти, разпределение на задачите, организационна справедливост и възможности за сигнализиране.
Тормозът не трябва да се разглежда единствено като конфликт между две личности.
Понякога организационната култура, липсата на отчетност и толерирането на агресивно поведение създават условия подобни практики да продължават.
Навременна и безпристрастна реакция
Подадените сигнали трябва да бъдат разглеждани своевременно, последователно и справедливо.
Когато се установи нарушение, е необходимо да се приложат подходящи мерки, съобразени с тежестта и обстоятелствата.
Не всяка ситуация може да бъде разрешена чрез медиация. При тежък тормоз, заплахи или сериозен дисбаланс на власт подобен подход може да бъде неподходящ или небезопасен.
Проследяване на резултатите
След предприетите мерки организацията трябва да проследява дали нежеланото поведение е прекратено и дали са предотвратени последващи неблагоприятни действия срещу засегнатия служител или свидетели.
Истинската превенция не приключва с формалното затваряне на сигнала.
Тормозът е организационен риск, а не само личен конфликт
В някои организации тормозът се разглежда като въпрос на индивидуална чувствителност или несъвместимост между характери.
Това обяснение може да прикрие по-сериозен проблем.
Когато унизителното поведение се толерира, когато служителите се страхуват да подават сигнали или когато ръководителите не носят отговорност за начина, по който управляват хората, рискът става организационен.
Европейската агенция за безопасност и здраве при работа разглежда насилието и тормоза като значими психосоциални рискове.
Съвременните подходи към превенцията поставят акцент върху организационните мерки, ранното идентифициране на проблемите и достъпните системи за подкрепа.
Затова не е достатъчно служителите да бъдат обучавани единствено как да реагират на тормоз.
Необходимо е организациите да създадат условия, при които подобно поведение се разпознава, прекратява и не се допуска да се превърне в част от работната култура.
Заключение: Уважението е условие за здравословна работна среда
Работата неизбежно включва напрежение, различия в мненията и трудни решения.
Но тя не трябва да включва системно унижение, сплашване, дискриминация или насилие.
Когато човек започне да се страхува от ежедневните взаимодействия на работното си място, това е сигнал, който не бива да бъде пренебрегван.
Ефективната реакция изисква ясно разпознаване на проблема, документиране, подходящи механизми за защита и реална отговорност от страна на работодателя.
Здравословната работна среда не е тази, в която никога няма конфликти. Тя е тази, в която конфликтите могат да бъдат разрешавани без унижение, а човешкото достойнство остава защитено.
От Somenso: Оценката на риска трябва да води до решения
В Somenso разглеждаме тормоза, хроничния стрес и неблагоприятните междуличностни отношения като част от по-широката система на психосоциалните рискове на работното място.
Ефективната превенция включва не само ранно разпознаване на проблемите, но и анализ на организационните фактори, разработване на конкретни мерки и последващо проследяване.
Когато тормозът е довел до психологическо страдание, професионалната подкрепа може да бъде важна част от възстановяването.
Научете повече за психологическите консултации и психотерапията в Somenso.
Научни източници
- Verkuil, B., Atasayi, S., & Molendijk, M. L. (2015). Workplace Bullying and Mental Health: A Meta-Analysis on Cross-Sectional and Longitudinal Data. PLOS ONE, 10(8), e0135225.
https://doi.org/10.1371/journal.pone.0135225 - International Labour Organization. (2019). Violence and Harassment Convention, 2019 (No. 190). Международна рамка за превенция на насилието и тормоза в света на труда.
https://normlex.ilo.org/dyn/nrmlx_en/f?p=NORMLEXPUB:12100:0::NO::P12100_ILO_CODE:C190 - International Labour Organization. (2021). Violence and Harassment in the World of Work: A Guide on Convention No. 190 and Recommendation No. 206.
https://www.ilo.org/publications/violence-and-harassment-world-work-guide-convention-no-190-and - European Agency for Safety and Health at Work (EU-OSHA). Psychosocial Risks and Mental Health at Work.
https://osha.europa.eu/en/themes/psychosocial-risks-and-mental-health - European Agency for Safety and Health at Work (EU-OSHA). (2026). Managing Psychosocial Risks Through Anti-harassment Protocols, Confidential Reporting and More.
https://osha.europa.eu/en/highlights/managing-psychosocial-risks-through-anti-harassment-protocols-confidential-reporting-and-more - World Health Organization. (2022). WHO Guidelines on Mental Health at Work.
https://www.who.int/publications/i/item/9789240053052 - Република България. Закон за защита от дискриминация, включително чл. 17 и определенията за тормоз и сексуален тормоз.
https://www.postedworkers.gli.government.bg/bg/14/laws/ - International Organization for Standardization. (2021). ISO 45003:2021 – Occupational Health and Safety Management: Psychological Health and Safety at Work – Guidelines for Managing Psychosocial Risks.
https://www.iso.org/standard/64283.html
