Еволюция на лидерските подходи

Лидерството е силно обсъждана тема от началото на ХХ век до днешни дни. Много изследователи описват и предлагат различни лидерски подходи, посредством които може да бъде управлявана дадена група или организация. Първите лидерски теории датират през 20-те години на миналия век и в тях фокусът е поставен върху конкретни личностни характеристики, които даден индивид трябва да притежава, за да може да изпълнява роля на лидер. Според този подход, качествата, които са необходими за ръководене, като интелект, решителност, креативност и всяване на чувство за доверие, са генетично вродени и не могат да бъдат научени или усъвършенствани.

Какво е лидерство?

Много изследователи отхвърлят тази теория, и поставят началото на нови подходи спрямо лидерството, а именно тези на стила. Според тях, лидерството е съвкупност от много роли и качества и всъщност това, което отличава добрите лидери, е именно тяхната способност да развиват качествата, уменията и нагласите си, да усъвършенстват способностите си и да се стремят да предават това поведение като пример на подчинените си. В този смисъл те твърдят, че ярко отличителна черта на всеки лидер е неговият интегритет. Лидерството спира да се разглежда като транзакционно и йерархично, а по-скоро като трансформационно. Това означава, че управлението не се гледа като на процес, в който се поставят и изпълняват заповеди, а като обмен на услуги, идеи и информация.

Трансформационно лидерство

Трансформационното лидерство откроява като важни идеализираното влияние, още наречено харизма, създаването на вдъхновение и мотивация, интелектуалната стимулация и зачитането на индивида. Добрият лидер трябва да умее да вдъхновява дадена група, да създава усещане за смисъл в начинанието, да има стратегически поглед и отношения към емоциите и ценностите на всеки един последовател или служител в организацията. Това води и до въвеждането на нови концепции като емоционална интелигентност и емпатия. Поставя се акцент върху ключовата роля на способността да разбираме гледната точка на останалите, да съумяваме да реагираме спокойно в кризисни моменти, да владеем собствените си емоции. Комуникацията, базирана на емпатия, също е важна част от ценностите на модерното лидерство – хвърля се светлина върху ефективния начин за предаване на послания, поставяне на задачи и даване на обратна връзка.

Ситуационно лидерство

Още един лидерски подход, който се откроява, е ситуационният подход. Той гласи, че лидерският стил трябва да се адаптира към различни ситуации. В този смисъл се открояват два вида лидери – такива, които са ориентирани към хората и взаимоотношенията и такива, които са ориентирани към задачата. Лидерите, ориентирани към задачата, са съсредоточени в конкретните цели и тяхното ефикасно изпълнение и постигане. Ориентацията към взаимоотношенията пък от своя страна предполага фокус върху благосъстоянието на всеки един член от екипа и цялостната хармонична групова динамика. Ефективността на двата типа лидери зависи от това пред каква задача е поставен даден екип или група. Ако ситуацията е с висок или нисък контрол, тогава би бил по-подходящ лидер, ориентиран към задачата, ако пък тя е с умерен контрол, тогава по-добре би се справил лидер, ориентиран към хората.

Ръководене чрез пример

Друга много ключова концепция, която се появява в последните 20 години, е тази за ръководенето чрез пример. В основата и е идеята, че лидерът не само трябва да ръководи даден екип или група, но трябва той самият да демонстрира уменията, и да извършва работата, която се очаква от другите Това означава поведенчески да участва в конкретни задачи, да общува с екипа си като част от него и да поставя целите заедно с тях Този лидерски стил се проявява като най-ефективен и силно предпочитан от служителите.