Истинското лидерство се разпознава не когато всичко върви по план, а когато нещата се объркат. Тогава става ясно дали хората се страхуват от ръководителя си, или му имат доверие. И дали неговото присъствие създава допълнително напрежение, или помага на екипа да намери решение.
Представете си обикновена ситуация в работата. Важен проект закъснява, клиентът е недоволен, а екипът вече работи под напрежение. На срещата става ясно, че е допусната сериозна грешка.
Какво следва?
В единия случай ръководителят започва да търси виновен. Разговорът бързо се превръща в поредица от оправдания, защитни реакции и опити отговорността да бъде прехвърлена другаде. Хората внимават какво казват, а някои предпочитат да замълчат.
В другия случай ръководителят задава няколко въпроса: Какво точно се е случило? Какво не сме предвидили? Как можем да ограничим последствията? Какво трябва да променим, за да не се повтори?
И в двата случая проблемът е един и същ. Разликата е в средата, която лидерът създава.
Един от най-ясните признаци за зряло лидерство е способността да създава условия, в които хората могат да бъдат открити, да поемат отговорност и да работят заедно, без страх от унижение или несправедливо наказание.
Защо хората премълчават проблемите?
В повечето организации служителите не премълчават информация непременно защото са незаинтересовани.
Понякога мълчат, защото са научили, че откровеността има цена.
Възможно е в миналото да са били критикувани публично, когато са задали неудобен въпрос. Да са получили негативна реакция, когато са признали грешка. Или да са видели как колега е бил наказан, защото е изразил различно мнение.
Постепенно хората започват да преценяват не само какво е правилно да кажат, но и какви лични последствия може да има това.
Така организациите губят нещо изключително ценно – достъпа до реалната информация за собствените си проблеми.
Грешките не изчезват, когато хората спрат да говорят за тях. Те просто остават скрити по-дълго.
Този механизъм има пряка връзка с понятието психологическа безопасност.
Психологическата безопасност – основа на ефективните екипи
През 1999 г. психологът Ейми Едмъндсън от Харвард публикува изследване, което поставя психологическата безопасност сред важните понятия в организационната психология.
Тя я определя като споделено убеждение на членовете на екипа, че средата е безопасна за поемане на междуличностни рискове.
На практика това означава човек да може да зададе въпрос, да признае, че не знае нещо, да предложи различно мнение или да посочи проблем, без да се страхува, че ще бъде унижен или отхвърлен.
Изследването на Едмъндсън, проведено сред 51 работни екипа, установява връзка между психологическата безопасност и поведението, насочено към учене.
По-късни метаанализи потвърждават, че психологическата безопасност е свързана с редица важни организационни резултати, включително споделяне на информация, ангажираност и ефективност на екипите.
Но тук има съществено уточнение.
Психологическата безопасност не означава липса на дисциплина, ниски изисквания или освобождаване от отговорност.
Тя означава, че хората могат да обсъждат проблемите открито, докато продължават да носят отговорност за действията и резултатите си.
Всъщност именно съчетанието между високи стандарти и психологическа безопасност създава условия за учене и развитие.
Доверието не се изгражда с думи, а с поведение
Почти всеки ръководител би заявил, че доверието е важно.
Но служителите не оценяват лидерството единствено по официалните послания на организацията. Те наблюдават ежедневното поведение на хората, които ги управляват.
Какво се случва, когато някой не е съгласен с ръководителя?
Как се разпределят трудните задачи?
Кой получава признание за успехите?
Как се реагира на грешки?
Спазват ли се обещанията?
Точно тези ситуации постепенно изграждат или разрушават доверието.
Метаанализът на Кърт Дъркс и Доналд Ферин, публикуван в Journal of Applied Psychology, показва, че доверието в лидерите е свързано с удовлетвореността от работата, организационната ангажираност и други важни трудови нагласи и поведения.
Особено значение има възприятието, че ръководителят е справедлив и последователен.
Затова доверието не може да бъде изградено чрез еднократно мотивационно събитие или кампания за корпоративни ценности. То се формира чрез множество ежедневни взаимодействия.
Истинският лидер може да признае, че не знае
Един от парадоксите на управлението е, че колкото по-висока позиция заема човек, толкова по-силно може да се чувства задължен да има отговор на всеки въпрос.
Но сложната работна среда рядко позволява това.
Технологичните промени, икономическата несигурност и взаимната зависимост между различните функции означават, че никой ръководител не разполага с цялата необходима информация.
Понякога най-полезната реакция е да каже:
„В момента не знам отговора. Нека проверим.“
Или:
„Това решение не даде очаквания резултат. Трябва да разберем защо.“
Подобно поведение не означава липса на компетентност. Когато е съчетано с решителност и отговорност, то показва реалистична преценка за ограниченията на собственото знание.
То създава и важен модел за подражание: ако ръководителят може да признава несигурност, служителите също могат по-лесно да говорят за своите затруднения.
А това е особено ценно в организации, в които грешките могат да имат сериозни последствия.
Лидерството влияе и върху стреса на работното място
Обикновено свързваме стреса с големия обем работа, кратките срокове и високите изисквания.
Но източник на напрежение може да бъде и начинът, по който се управляват хората.
Непредвидимото поведение на ръководителя, противоречивите инструкции, публичното унижение, липсата на обратна връзка и постоянната заплаха от наказание могат да увеличат психологическото натоварване.
Когато човек не знае как ще реагира неговият ръководител, дори рутинните работни ситуации могат да се превърнат в източник на тревожност.
Обратно, ясните очаквания, справедливото отношение, възможността за участие в решенията и достъпната подкрепа са важни организационни ресурси.
Това не означава, че добрият лидер може да премахне всички източници на стрес.
Но означава, че стилът на управление може както да усилва, така и да намалява въздействието на съществуващите трудности.
Тук е важно разграничението между индивидуалната устойчивост и организационната отговорност.
Не е достатъчно да обучаваме служителите как да управляват стреса, ако управленските практики непрекъснато създават условия за претоварване, несигурност и конфликт.
Превенцията на психосоциалните рискове започва и от начина, по който се организира и ръководи работата.
Най-важният тест за един лидер е трудният разговор
Лесно е да бъдем внимателни и добронамерени, когато резултатите са добри.
Много по-трудно е да запазим уважението към хората, когато трябва да съобщим неприятно решение, да поставим граница или да обсъдим слабо представяне.
Точно в тези моменти лидерството става видимо.
Ефективният ръководител не избягва трудните разговори. Той не ги отлага безкрайно и не прикрива проблема зад общи формулировки.
Но също така не използва страха като основен инструмент за управление.
Той назовава фактите, обяснява очакванията, изслушва различните гледни точки и търси решение, което съчетава организационните цели с уважение към човека.
Например има съществена разлика между:
„За пореден път се провали. Не знам защо изобщо разчитам на теб.“
и
„Резултатът не отговаря на договореното. Нека разгледаме причините, какво е било под твой контрол и какво трябва да се промени.“
И в двата случая се поставя въпрос за отговорността.
Но само вторият подход създава реална възможност за конструктивен разговор.
Силният лидер не създава зависими хора
Понякога ръководителите измерват собствената си значимост с това колко решения преминават през тях.
Те са постоянно ангажирани, отговарят на всички въпроси, коригират всяка подробност и се намесват във всяка задача.
Отстрани това може да изглежда като висока отдаденост.
Но когато екипът не може да взема решения без непрекъснатото одобрение на един човек, организацията става зависима и уязвима.
Истинското лидерство включва способността да развиваме компетентността и самостоятелността на другите.
Това означава да предоставяме ясни отговорности, реални правомощия, достъп до информация и възможности за учене.
Не става дума за липса на контрол, а за контрол, който е съобразен със зрелостта на екипа и сложността на задачата.
Лидерът не губи авторитет, когато хората му стават по-компетентни.
Напротив – способността на екипа да функционира успешно без постоянна намеса е един от най-смислените резултати от доброто управление.
Как да разберем дали хората наистина имат доверие на своя ръководител?
Не винаги можем да оценим доверието чрез директния въпрос „Имате ли доверие на мениджъра си?“.
Хората понякога дават социално желани отговори, особено ако се съмняват в поверителността на проучването.
По-показателни могат да бъдат няколко практически въпроса:
- Могат ли служителите да съобщават за проблеми, преди те да са се превърнали в кризи?
- Чувстват ли се свободни да задават въпроси и да изразяват различно мнение?
- Разбират ли как и защо се вземат важните решения?
- Получават ли справедлива и навременна обратна връзка?
- Могат ли да признаят грешка, без да очакват унижение?
- Имат ли достатъчно самостоятелност, за да изпълняват отговорностите си?
Отговорите не дават пълна диагноза на лидерството, но могат да покажат как функционира управленската среда.
Ако служителите системно премълчават, избягват обратна връзка или не смеят да поставят проблеми, това е сигнал, който заслужава внимание.
И то не непременно защото хората са недостатъчно ангажирани, а защото самата организация може да е създала условия, при които откровеността се възприема като риск.
Доброто лидерство не е личностна черта, а ежедневна практика
Често говорим за лидерите така, сякаш те притежават определено вродено качество, което ги отличава от останалите.
Но лидерството включва поведение, умения и решения, които могат да се развиват.
Човек може да бъде изключително компетентен специалист и въпреки това да изпитва затруднения в управлението на хора.
Може да има силна визия, но да не умее да дава обратна връзка.
Може да бъде добър комуникатор, но да не разпознава ефекта на собственото си поведение върху екипа.
Затова развитието на лидерството изисква повече от усвояване на техники за мотивация.
Необходими са самонаблюдение, способност за регулиране на собствените реакции, разбиране на човешкото поведение и готовност за промяна.
Особено важно е ръководителят да разпознава как собственото му напрежение влияе върху решенията и общуването.
Когато лидерът е хронично претоварен, това може да затрудни способността му да слуша, да оценява ситуацията спокойно и да реагира последователно.
Ето защо грижата за лидерската ефективност включва и управление на собственото натоварване, а не само управление на резултатите на другите.
Истинският лидер се познава по това какво се случва, когато нещата се объркат
Върнете се към ситуацията от началото.
Важният проект закъснява. Има допусната грешка. Екипът е под напрежение.
В този момент ръководителят може да засили страха или да създаде условия за решение.
Може да потърси виновен или да изясни отговорностите.
Може да заглуши неудобната информация или да я използва, за да подобри работата.
Може да покаже, че властта му е по-важна от резултата, или че общият успех изисква компетентността на всички.
Разликата не е в това дали лидерът е строг или добронамерен, харизматичен или сдържан, общителен или интровертен.
Истинският лидер не е този, при когото никога не възникват проблеми. Той е човекът, при когото проблемите могат да бъдат назовани, обсъдени и решени, без хората да губят достойнството си.
Именно в тези моменти доверието престава да бъде красива дума в корпоративните ценности и се превръща в реална управленска практика.
Научни източници
- Edmondson, A. C. (1999). Psychological Safety and Learning Behavior in Work Teams. Administrative Science Quarterly, 44(2), 350–383.
https://doi.org/10.2307/2666999 - Dirks, K. T., & Ferrin, D. L. (2002). Trust in Leadership: Meta-Analytic Findings and Implications for Research and Practice. Journal of Applied Psychology, 87(4), 611–628.
https://doi.org/10.1037/0021-9010.87.4.611 - Frazier, M. L., Fainshmidt, S., Klinger, R. L., Pezeshkan, A., & Vracheva, V. (2017). Psychological Safety: A Meta-Analytic Review and Extension. Personnel Psychology, 70(1), 113–165.
https://doi.org/10.1111/peps.12183 - Breevaart, K., Bakker, A. B., Hetland, J., Demerouti, E., Olsen, O. K., & Espevik, R. (2014). Daily Transactional and Transformational Leadership and Daily Employee Engagement. Journal of Occupational and Organizational Psychology, 87(1), 138–157.
https://doi.org/10.1111/joop.12041 - Mayer, R. C., Davis, J. H., & Schoorman, F. D. (1995). An Integrative Model of Organizational Trust. Academy of Management Review, 20(3), 709–734.
https://doi.org/10.2307/258792 - World Health Organization. (2022). WHO Guidelines on Mental Health at Work.
https://www.who.int/publications/i/item/9789240053052 - World Health Organization & International Labour Organization. (2022). Mental Health at Work: Policy Brief.
https://www.who.int/publications/i/item/9789240057944 - International Organization for Standardization. (2021). ISO 45003:2021 – Occupational Health and Safety Management: Psychological Health and Safety at Work – Guidelines for Managing Psychosocial Risks.
https://www.iso.org/standard/64283.html
