как мислите и убежденията влияят на емоциите ни
„Хората се смущават не от нещата, а от представите си за тях.“
– Епиктет, Енхиридион, §5 (по смисъл)
Представете си, че кандидатствате за работа, която силно желаете, но получавате отказ. Естествено е да изпитате разочарование, тъга или несигурност. Но какво се случва, ако след отказа си кажете: „Това доказва, че съм некадърен. Никога няма да успея“?
Едно събитие може да предизвика различни емоционални реакции в зависимост от начина, по който го тълкуваме. Именно тази връзка между събития, убеждения, емоции и поведение е в основата на рационално-емоционалната поведенческа терапия (REBT).
REBT ни помага да разпознаваме крайни и негъвкави убеждения, които могат да усилват психологическото страдание, и да развиваме по-реалистични начини за справяне.
Целта не е да мислим винаги позитивно или да потискаме неприятните чувства. Целта е да се научим да реагираме по-гъвкаво, като запазваме способността си да приемаме трудностите и да предприемаме смислени действия.
Какво представлява рационално-емоционалната поведенческа терапия?
Рационално-емоционалната поведенческа терапия, известна с английското съкращение REBT – Rational Emotive Behavior Therapy, е психотерапевтичен подход, разработен от американския психолог Албърт Елис (Albert Ellis) през 50-те години на XX век.
Тя е един от исторически най-ранните подходи в когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и има съществен принос за развитието на съвременните когнитивни методи.
Основната идея на REBT е, че емоционалните ни реакции се влияят не само от събитията, които преживяваме, но и от убежденията, оценките и значенията, които им придаваме.
Например двама души могат да преживеят сходна критика от ръководител, но да реагират различно.
Единият може да си помисли:
„Неприятно е, че допуснах грешка. Мога да се поуча и да се справя по-добре.“
Другият може да заключи:
„Не трябваше да допускам грешка. Това означава, че съм пълен провал.“
И двамата могат да изпитат неприятни емоции. Но вторият начин на мислене може допълнително да засили тревожността, срама и самообвинението.
REBT не отрича значението на реалните житейски обстоятелства, травматичните преживявания или социалната среда. Тя насочва вниманието към онази част от психологическата реакция, върху която човек може да работи чрез осъзнаване, проверка на убежденията и промяна в поведението.
Какво представляват ирационалните убеждения?
В ежедневния език думата „ирационален“ често се използва като синоним на нелогичен или неразумен.
В REBT тя има по-специфично значение.
Ирационалните убеждения са твърди, крайни и често трудно защитими с факти оценки, които могат да засилват психологическото страдание и да затрудняват адаптивното поведение.
Те често съдържат абсолютни изисквания към себе си, другите хора или света.
1. Категорични изисквания
„Трябва винаги да се справям отлично.“
„Хората са длъжни да се отнасят справедливо с мен.“
„Животът не трябва да бъде толкова труден.“
Проблемът не е в желанието да бъдем успешни, уважавани или щастливи. Проблемът възниква, когато превърнем тези желания в безусловни изисквания към действителността.
2. Катастрофизиране
„Ако се проваля, ще бъде ужасно и непоносимо.“
„Ако партньорът ми ме напусне, животът ми ще бъде съсипан.“
При катастрофизирането трудното събитие се оценява като абсолютно непоносимо или като най-лошото възможно развитие.
Това може да засили тревожността и да ограничи способността да обмисляме алтернативи.
3. Ниска поносимост към фрустрация
„Не мога да издържа това.“
„Не мога да понеса някой да не ме харесва.“
„Не би трябвало да ми се налага да преживявам такива трудности.“
Тези убеждения могат да доведат до избягване на ситуации, които са неприятни, но потенциално преодолими.
4. Глобално обезценяване на себе си или другите
„Допуснах грешка, следователно съм неудачник.“
„Той постъпи лошо, значи е ужасен човек.“
В този случай едно поведение или събитие се превръща в оценка за цялата личност.
REBT насърчава разграничаването между стойността на човека и оценката на конкретните му действия.
Можем да признаем, че сме допуснали сериозна грешка, без да заключаваме, че сме безполезни.
Каква е разликата между рационални и ирационални убеждения?
В REBT рационалното мислене не означава винаги да сме спокойни, оптимистични или уверени.
То означава да развиваме убеждения, които са по-гъвкави, съобразени с действителността и подкрепят способността ни да се справяме.
| Ирационално убеждение | По-гъвкава алтернатива |
|---|---|
| „Трябва всички да ме харесват.“ | „Предпочитам да бъда харесван, но не мога да получа одобрението на всички.“ |
| „Не бива никога да греша.“ | „Искам да се справям добре, но грешките са част от ученето.“ |
| „Това е непоносимо.“ | „Много е трудно, но мога да потърся начин да се справя.“ |
| „Ако се проваля, не струвам нищо.“ | „Неуспехът е неприятен, но не определя цялостната ми стойност.“ |
| „Другите трябва винаги да постъпват справедливо.“ | „Справедливото отношение е важно за мен, но хората невинаги постъпват така.“ |
Важно е да подчертаем, че рационалната алтернатива не отрича реалните проблеми.
Тя не изисква да приемаме несправедливост, насилие или вредно поведение.
Можем да поставяме граници, да отстояваме правата си и да предприемаме действия, без да превръщаме всяка трудност в доказателство, че ситуацията е напълно безнадеждна.
Как работи моделът ABCDE в REBT?
Един от най-познатите инструменти на рационално-емоционалната поведенческа терапия е моделът ABCDE.
Той помага да разграничим случилото се от нашата интерпретация и да изследваме как убежденията влияят върху емоциите и действията ни.
A – Activating Event: активиращо събитие
Това е ситуацията, която предизвиква реакция.
Например:
Кандидатствате за работа, преминавате през няколко интервюта, но накрая получавате отказ.
Събитието само по себе си може да бъде разочароващо и да има реални последствия.
B – Beliefs: убеждения
На този етап разглеждаме как тълкуваме ситуацията.
Възможни мисли са:
- „Трябваше непременно да получа тази работа.“
- „Очевидно не съм достатъчно добър.“
- „Няма смисъл да опитвам отново.“
- „Всички други се справят по-добре от мен.“
Тези мисли могат да се появят автоматично, без човек да ги формулира съзнателно.
В REBT специално внимание се обръща на основните убеждения, които стоят зад тях.
Например зад мисълта „Не съм достатъчно добър“ може да стои по-дълбоко убеждение:
„Трябва винаги да успявам, за да бъда ценен човек.“
C – Consequences: емоционални и поведенчески последици
Това са преживяванията и действията, които следват.
В нашия пример човек може да изпитва:
- Тъга и разочарование.
- Срам и силно самообвинение.
- Тревожност за бъдещето.
- Обезсърчение.
- Желание да се откаже от следващи кандидатури.
REBT прави разграничение между здравословни и нездравословни отрицателни емоции.
Това разграничение не означава, че едни чувства са правилни, а други – забранени.
Например разочарованието след неуспех може да ни помогне да осъзнаем колко важна е била дадена цел.
Но интензивното самообезценяване може да ни затрудни да продължим напред.
Тук има и важно уточнение: емоциите не зависят само от убежденията. Върху тях влияят биологични, социални, житейски и ситуационни фактори.
Моделът ABCDE е полезна психологическа рамка, а не пълно обяснение на всички човешки реакции.
D – Disputation: оспорване и проверка на убежденията
На този етап изследваме доколко убежденията са логически обосновани, подкрепени с доказателства и полезни за справянето.
Терапевтът може да зададе въпроси като:
Проверка на фактите
„Какви доказателства имам, че един отказ означава, че съм неспособен?“
Логическа проверка
„Следва ли от това, че много искам определена работа, че непременно трябва да я получа?“
Проверка на полезността
„Помага ли ми убеждението, че съм неудачник, да подобря представянето си и да продължа напред?“
Целта не е да заменим всяка неприятна мисъл с приятна.
Целта е да развием по-точна оценка на ситуацията и повече психологическа гъвкавост.
E – Effective New Belief: ефективно ново убеждение
След проверката можем да формулираме по-балансирана алтернатива.
Например:
„Много исках тази работа и е естествено да съм разочарован. Отказът не доказва, че съм неспособен. Мога да поискам обратна връзка, да подобря подготовката си и да потърся други възможности.“
Тази промяна не гарантира, че неприятните емоции ще изчезнат.
Възможно е човек да продължи да изпитва тъга или несигурност, но да реагира по-адаптивно.
В някои представяния на модела се добавя и F – ново емоционално преживяване, което описва как могат да се променят чувствата и поведението след развиването на по-гъвкави убеждения.
REBT не означава позитивно мислене на всяка цена
Едно от най-честите погрешни разбирания за когнитивно-поведенческите подходи е, че те ни учат да мислим позитивно независимо от обстоятелствата.
REBT не цели това.
Ако човек загуби близък, преживее раздяла или бъде изправен пред сериозно заболяване, тъгата, страхът и разочарованието могат да бъдат напълно разбираеми реакции.
Не е необходимо да се убеждаваме, че случилото се е добро.
По-важно е да разграничим реалната трудност от допълнителните категорични заключения, които могат да задълбочат страданието.
Например:
„Това, което преживявам, е много тежко.“
е различно от:
„Това е непоносимо и никога няма да мога да продължа.“
Първата мисъл признава реалността на преживяването.
Втората може да засили усещането за безизходица.
Трите основни форми на безусловно приемане
Една от характерните особености на REBT е акцентът върху безусловното приемане.
То не означава пасивност или отказ от развитие. Означава да разграничаваме личната стойност от конкретното поведение, резултатите и житейските обстоятелства.
Безусловно приемане на себе си
Можем да признаем грешките и ограниченията си, без да оценяваме цялата си личност като провал.
Например:
„Допуснах грешка и нося отговорност за нея, но това не ме прави безполезен човек.“
Безусловно приемане на другите
Можем да не одобряваме поведението на даден човек, без да свеждаме цялата му личност до това поведение.
Това не означава да толерираме злоупотреба, насилие или нарушаване на границите ни.
Безусловно приемане на живота
Животът невинаги се развива според очакванията ни.
Можем да желаем по-справедливи, предвидими и благоприятни обстоятелства, без да изискваме действителността винаги да отговаря на нашите предпочитания.
Тази нагласа може да подпомага справянето с несигурността и неизбежните трудности.
Каква е ролята на миналото в REBT?
REBT често се фокусира върху убежденията и поведенията, които поддържат настоящите затруднения.
Това не означава, че миналото е без значение.
Ранните преживявания, семейната среда, социалните отношения и значимите житейски събития могат да допринесат за формирането на определени убеждения.
Например човек, който е израснал в среда на постоянна критика, може постепенно да развие убеждението:
„Ако не съм перфектен, няма да бъда приет.“
В терапията може да се изследва как се е формирало това убеждение.
Но съществена част от работата е и разбирането как то функционира днес и как може да бъде променено.
При хора с травматични преживявания е необходимо подходът да бъде съобразен с тяхната безопасност, емоционална регулация и индивидуални потребности. Не всяка трудност може да бъде преодоляна само чрез оспорване на мисли.
Как протича рационално-емоционалната поведенческа терапия?
REBT обикновено е структурирана, активна и ориентирана към конкретни психологически проблеми.
Терапевтът и клиентът работят съвместно за разпознаването на убежденията и поведението, които затрудняват справянето.
В зависимост от конкретния случай работата може да включва:
- Анализ на ситуации чрез модела ABCDE.
- Разпознаване на автоматични мисли и основни убеждения.
- Проверка на категорични изисквания и крайни оценки.
- Упражнения за по-гъвкаво мислене.
- Поведенчески експерименти.
- Постепенно изправяне пред избягвани ситуации, когато е подходящо.
- Домашни задачи и проследяване на реакциите между сесиите.
- Развитие на умения за приемане и поносимост към фрустрация.
Терапевтът не би трябвало да налага на клиента какво да мисли или чувства.
Целта е човек да развие способност самостоятелно да изследва убежденията си и да избира по-адаптивни реакции.
Продължителността на терапията зависи от проблема, индивидуалните потребности и терапевтичния план.
При какви затруднения може да бъде полезна REBT?
REBT е прилагана при различни психологически затруднения, включително:
- Тревожност и прекомерно притеснение.
- Депресивни симптоми.
- Силно самообвинение и самокритичност.
- Ниска поносимост към неуспех и фрустрация.
- Перфекционизъм.
- Гняв и трудности с емоционалната регулация.
- Страх от отхвърляне.
- Стрес, свързан с работата и постиженията.
Това обаче не означава, че REBT е еднакво ефективна при всички състояния или че непременно е най-подходящият метод за всеки човек.
Какво показват научните изследвания?
Метаанализът на David и съавтори от 2018 г., обобщаващ изследвания върху REBT, установява положителни ефекти на интервенциите върху различни психологически показатели.
Друго метааналитично изследване установява умерена положителна връзка между ирационалните убеждения и психологическия дистрес (r = 0,38). Това подкрепя част от теоретичните предпоставки на REBT, но само по себе си не доказва причинно-следствена връзка.
По-нов систематичен обзор от 2024 г. анализира 162 изследвания на REBT интервенции и намира обещаващи резултати, но същевременно подчертава методологични ограничения и необходимостта от по-качествени проучвания.
Следователно REBT има научна подкрепа, но доказателствата се различават по сила според конкретния проблем, вида на интервенцията и качеството на изследванията.
При определени психични разстройства други специфични форми на когнитивно-поведенческа терапия или комбинирано лечение могат да бъдат по-добре проучени.
Изборът на терапия трябва да се основава на индивидуална професионална оценка.
Практическо упражнение: проверете едно свое убеждение
Можете да използвате опростена версия на модела ABCDE, за да разгледате ситуация от ежедневието.
Това упражнение е средство за самонаблюдение, а не заместител на психотерапията.
Стъпка 1. Опишете конкретното събитие
Например:
„По време на среща колегата ми не се съгласи с предложението ми.“
Опитайте да опишете фактите, без да добавяте оценка.
Стъпка 2. Запишете мислите си
„Той очевидно смята, че съм некомпетентен.“
„Не биваше да допускам някой да постави предложението ми под съмнение.“
Стъпка 3. Разпознайте емоциите и поведението
„Почувствах силно раздразнение и срам.“
„След срещата избягвах колегата и продължих да мисля за случилото се.“
Стъпка 4. Проверете убеждението
Попитайте се:
- Какво действително знам?
- Какво предполагам?
- Има ли други възможни обяснения?
- Съдържа ли мисълта ми категорично изискване?
- Помага ли ми тази оценка да реагирам конструктивно?
Стъпка 5. Формулирайте по-гъвкава алтернатива
Например:
„Не ми беше приятно предложението ми да бъде оспорено. Но несъгласието не означава непременно, че колегата ме смята за некомпетентен. Мога да поискам повече аргументи и да преценя дали има какво да подобря.“
Стъпка 6. Изберете следващо действие
Вместо да избягвате колегата, можете да проведете спокоен разговор или да преработите предложението си.
Така упражнението не остава само на равнището на мисленето, а включва и промяна в поведението.
Ако установите, че подобни мисли се повтарят често, предизвикват силно страдание или ограничават ежедневието ви, е подходящо да обсъдите ситуацията с психолог или психотерапевт.
Какво REBT не може да направи?
Рационално-емоционалната поведенческа терапия не може да премахне всички отрицателни емоции, нито да гарантира, че човек никога повече няма да изпита тревожност, срам, гняв или тъга.
Тя не може да промени автоматично трудните житейски обстоятелства, финансовите проблеми, загубите или поведението на другите хора.
Важно е също така да не използваме идеите на REBT, за да прехвърляме отговорността за страданието изцяло върху човека.
Когато някой преживява насилие, дискриминация, травма или сериозни социални затруднения, проблемът не се свежда до начина, по който мисли за ситуацията.
Психотерапията трябва да отчита реалната среда, личната история, индивидуалните ресурси и потребността от безопасност.
Кога да потърсим професионална подкрепа?
Ако често изпитвате силно самообвинение, тревожност, страх от провал или усещане, че никога не сте достатъчно добри, разговорът със специалист може да ви помогне да разберете по-добре тези модели.
Професионалната оценка е особено важна, когато психологическите затруднения започват да влияят върху съня, работата, отношенията или ежедневното функциониране.
В Somenso можете да научите повече за възможностите за психологическа подкрепа и интервенции.
Подходящата терапевтична работа се определя според конкретните потребности на човека, а не единствено според предпочитанието към определена методика.
Заключение: не можем да контролираме всичко, но можем да изследваме убежденията си
Рационално-емоционалната поведенческа терапия предлага практически начин да разбираме връзката между събитията, убежденията, емоциите и поведението си.
Тя не ни учи да отричаме проблемите или да се преструваме, че всичко е наред.
Вместо това ни насърчава да разграничаваме фактите от крайните оценки, желанията от категоричните изисквания и конкретните грешки от цялостната ни човешка стойност.
Не всяка неприятна мисъл е ирационална и не всяка болезнена емоция трябва да бъде променена.
Но когато убежденията ни допълнително засилват страданието и ни пречат да действаме, можем да се научим да ги поставяме под въпрос.
Понякога това не променя случилото се. Но може да промени начина, по който продължаваме напред.
Научни източници
- David, D., Cotet, C., Matu, S., Mogoase, C., & Stefan, S. (2018). 50 years of rational-emotive and cognitive-behavioral therapy: A systematic review and meta-analysis. Journal of Clinical Psychology, 74(3), 304–318. https://doi.org/10.1002/jclp.22514
- King, A. M., Plateau, C. R., Turner, M. J., Young, P., & Barker, J. B. (2024). A systematic review of the nature and efficacy of Rational Emotive Behaviour Therapy interventions. PLOS ONE, 19(7), e0306835. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0306835
- Vîslă, A., Flückiger, C., grosse Holtforth, M., & David, D. (2016). Irrational beliefs and psychological distress: A meta-analysis. Psychotherapy and Psychosomatics, 85(1), 8–15. https://doi.org/10.1159/000441231
- Oltean, H.-R., & David, D. O. (2018). A meta-analysis of the relationship between rational beliefs and psychological distress. Journal of Clinical Psychology, 74(6), 883–895. https://doi.org/10.1002/jclp.22562
Научете повече
Какво е арттерапия и как изкуството ни помага да изразяваме емоциите си?
Защо се страхуваме повече от психиатричната диагноза, отколкото от тежко физическо заболяване?
