Стигмата към психичното здраве: защо се страхуваме

A person sitting apart from others in a social setting, illustrating the isolation and fear of judgement associated with mental health stigma.

Защо понякога е по-лесно да говорим за тежко физическо заболяване, отколкото да признаем, че преживяваме депресия, тревожност или друго психично разстройство?

Представете си двама служители. Единият се нуждае от отпуск за лечение на физическо заболяване. Другият преживява тежка депресия, но се притеснява да обясни защо му е необходима медицинска помощ.

И двамата заслужават подходящо лечение, разбиране и уважение.

Но вторият човек може особено силно да се тревожи как ще реагират неговите колеги и ръководители.

Ще продължат ли да ми имат доверие? Ще поставят ли под съмнение професионалните ми способности? Ще започнат ли да ме възприемат по различен начин?

Този страх е свързан със стигмата към психичното здраве – негативните нагласи, стереотипи и дискриминационни практики, насочени към хората с психични затруднения.

Стигмата не е просто неприятно социално преживяване. Тя може да възпрепятства търсенето на помощ, да влияе върху решенията за лечение и да ограничава възможностите на човека в професионалния и обществения живот.

Какво представлява стигмата към психичното здраве?

Стигмата възниква, когато човек е осъждан, стереотипизиран или третиран несправедливо заради психично-здравно състояние.

Сред разпространените погрешни убеждения са, че хората с психични разстройства са слаби, непредсказуеми, ненадеждни или сами носят вина за състоянието си.

Подобни представи пренебрегват сложността на психичното здраве.

Психичните разстройства възникват вследствие на взаимодействието между биологични, психологически и социални фактори. Те се различават значително по своя характер, тежест, продължителност и влияние върху ежедневието.

Психиатричната диагноза не определя автоматично личността, професионалната компетентност или способността на човека да води пълноценен живот.

Предразсъдъците обаче могат да създадат допълнителни пречки, които надхвърлят самите симптоми.

Трите форми на стигма към психичното здраве

Изследователите обикновено разграничават обществена стигма, самостигматизация и структурна стигма.

1. Обществена стигма: страхът от чуждото мнение

Обществената стигма включва негативни убеждения и нагласи към хората с психични затруднения.

Тя може да се проявява чрез пренебрежителни коментари, социално изключване, недоверие или дискриминационно отношение.

Например служител може да избягва да сподели, че посещава психотерапия, защото се страхува да не бъде възприет като по-малко надежден.

Дори когато реална дискриминация все още не е настъпила, очакването за негативна реакция може да възпира човека да говори открито или да потърси подкрепа.

2. Самостигматизация: когато започнем да вярваме на стереотипите

Самостигматизацията възниква, когато човек възприеме негативните обществени нагласи като истина за самия себе си.

Човек с депресия може да започне да вярва, че е слаб или неспособен.

Друг, който изпитва тревожност, може да се срамува, че има нужда от професионална помощ.

В резултат психологическите симптоми могат да бъдат съпроводени от самообвинения, понижена увереност и нежелание за лечение.

Първоначалният здравословен проблем се усложнява от срама, който човек изпитва заради него.

3. Структурна стигма: когато предразсъдъците стават институционални

Стигмата невинаги се проявява чрез индивидуалното отношение.

Тя може да бъде заложена и в организационни практики, неравен достъп до услуги, недостатъчна защита на поверителността или дискриминационни решения.

Например служителите могат да се притесняват, че разкриването на психично разстройство ще се отрази на професионалното им развитие.

Намаляването на структурната стигма изисква повече от насърчаване на откритите разговори. Необходими са справедливи политики, подходящи гаранции за защита и достъпна здравна грижа.

Защо стигмата забавя търсенето на помощ?

Една от най-сериозните последици от стигмата е отлагането на професионалната помощ.

Човек може да изпитва продължителни нарушения на съня, тревожност, потиснато настроение, емоционално изтощение или затруднена концентрация.

Вместо да потърси специалист, той може да обяснява промените с временна слабост или да вярва, че трябва да се справи сам.

За някои хора страхът да не бъдат етикетирани или осъждани се превръща в допълнителна пречка.

Систематичен обзор на Clement и съавтори, публикуван в Psychological Medicine, установява, че стигмата, свързана с психичното здраве, може да повлияе негативно върху решението за търсене на професионална помощ.

Други изследвания показват, че тя може да затрудни не само започването на лечение, но и продължаването на грижата.

Стигмата обаче не е единствената причина хората да отлагат лечението. Финансовите затруднения, ограниченият достъп до специалисти, културните очаквания и недостатъчната информация също имат значение.

Търсенето на психологическа подкрепа не означава непременно, че човек има психично разстройство. То означава, че затрудненията му заслужават внимание.

Стигмата към психичното здраве на работното място

Професионалната среда може да създава специфични предизвикателства.

Много служители изпитват натиск непрекъснато да изглеждат компетентни, продуктивни и емоционално устойчиви.

Това може да бъде особено изразено в професии с висока отговорност – управление, здравеопазване, образование и служби за спешно реагиране.

Някои специалисти се опасяват, че признаването на психологически затруднения ще навреди на репутацията им или ще постави под съмнение компетентността им.

В резултат те могат да продължат да работят въпреки значителния психологически дистрес или да отлагат лечението.

Организациите могат да помогнат чрез защита на поверителността, предотвратяване на дискриминацията, оценка на психосоциалните рискове и достъп до подходяща подкрепа.

Ръководителите трябва да разбират, че психичните затруднения не означават автоматично неспособност за изпълнение на професионалните задължения.

Същевременно от служителите не бива да се очаква да разкриват лични диагнози, за да доказват, че организацията има подкрепяща култура.

Психологическата безопасност включва възможността човек да потърси помощ без ненужно разкриване на лична информация и без страх от несправедливо отношение.

Как могат да помогнат семейството и приятелите?

Близките могат да осигурят ценна емоционална и практическа подкрепа.

Но дори добронамерени коментари понякога засилват стигмата.

Изрази като „Трябва просто да бъдеш по-силен“, „Всички сме под стрес“ или „Другите имат по-големи проблеми“ могат да накарат човека да се почувства неразбран.

По-полезният подход е да го изслушаме, без веднага да омаловажаваме преживяването или да се опитваме да решим проблема.

Можем да кажем:

„Виждам, че ти е трудно напоследък. Искаш ли да поговорим за това, което се случва?“

Подкрепата може да включва и помощ при намирането на квалифициран специалист, придружаване до консултация при желание или уважаване на потребността от лично пространство.

Не всеки желае да говори открито за диагнозата си. Този избор трябва да бъде уважаван.

Ролята на медиите и обществените нагласи

Начинът, по който се говори за психичното здраве в новините, киното и социалните мрежи, може да влияе върху обществените представи.

Сензационните изображения понякога свързват психиатричните диагнози с опасност, непредсказуемост или неспособност за самостоятелен живот.

Подобни стереотипи могат да засилят страха и социалното изключване.

Психиатричната диагноза сама по себе си обаче не е надеждна основа за прогнозиране на насилствено поведение.

Отговорната комуникация трябва да избягва използването на психиатрични термини като обиди, да разграничава доказателствата от предположенията и да признава разнообразието в преживяванията и способностите на хората с психични разстройства.

Точната информация има значение, но промяната на нагласите изисква и възможности за разбиране и уважително общуване.

Психичните затруднения невинаги означават психично разстройство

Продължителният стрес, емоционалното изтощение, скръбта или тревожността не означават автоматично наличие на психиатрична диагноза.

Психичното здраве съществува в широк спектър.

Човек може да преживява временни затруднения, продължителен психологически дистрес или състояние, което изисква специализирана оценка и лечение.

Психологическото консултиране може да бъде полезно и за хора без диагностицирано психично разстройство.

Някой може да потърси подкрепа заради трудности във взаимоотношенията, продължителен стрес, значими житейски промени или проблеми с емоционалната регулация.

Ранната оценка може да помогне да се изясни какво се случва и какъв вид подкрепа е подходящ.

Психологическите скринингови инструменти могат да подпомогнат разпознаването на тревожни сигнали, но сами по себе си не поставят психиатрична диагноза.

За повече информация относно възможностите за помощ разгледайте подкрепата и интервенциите на Somenso.

Как можем да намалим стигмата към психичното здраве?

Научните изследвания показват, че програмите за намаляване на стигмата могат да подобрят знанията и нагласите, особено в краткосрочен план.

Интервенциите, които включват смислен социален контакт с хора с личен опит с психични разстройства, показват обещаващи резултати.

Доказателствата за дългосрочните им ефекти и способността им да намаляват реалната дискриминация обаче остават по-ограничени.

Практическите стъпки включват:

  • Използвайте уважителен език. Говорете за човека като за личност, вместо да го свеждате до диагнозата му.
  • Оспорвайте стереотипите. Не правете предположения за характера, компетентността или опасността на човек единствено въз основа на психично-здравно състояние.
  • Уважавайте личното пространство. Не притискайте хората да разкриват диагнози или лични преживявания.
  • Предотвратявайте дискриминацията. Създавайте справедливи организационни и институционални практики.
  • Нормализирайте професионалната подкрепа. Представяйте психологическата и психиатричната грижа като естествена част от здравеопазването.

Намаляването на стигмата е споделена отговорност. Хората, работодателите, здравните специалисти, образователните институции и медиите имат своя роля.

Заключение: никоя диагноза не трябва да бъде повод за срам

Стигмата към психичното здраве може да създаде допълнителна тежест към психологическите затруднения, които човек вече преживява.

Тя може да възпрепятства търсенето на грижа, да подкопава увереността и да засилва социалната изолация.

Промяната изисква повече от това да призоваваме хората да говорят открито за психичното си здраве. Необходима е среда, в която всеки може да получи грижа, да запази личното си пространство и да бъде третиран справедливо.

Психичното здраве е част от здравето. Психиатричната диагноза не определя стойността на човека, а търсенето на професионална подкрепа никога не трябва да бъде повод за срам.

Колкото по-рано разпознаем затрудненията и осигурим достъп до подходяща подкрепа, толкова повече възможности имаме да реагираме, преди проблемите да се задълбочат.


Научни източници

  1. Clement, S., Schauman, O., Graham, T., et al. (2015). What is the impact of mental health-related stigma on help-seeking? A systematic review of quantitative and qualitative studies. Psychological Medicine, 45(1), 11–27. https://doi.org/10.1017/S0033291714000129
  2. Corrigan, P. W., Druss, B. G., & Perlick, D. A. (2014). The impact of mental illness stigma on seeking and participating in mental health care. Psychological Science in the Public Interest, 15(2), 37–70. https://doi.org/10.1177/1529100614531398
  3. Thornicroft, G., Mehta, N., Clement, S., et al. (2016). Evidence for effective interventions to reduce mental-health-related stigma and discrimination. The Lancet, 387(10023), 1123–1132. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(15)00298-6
  4. Mehta, N., Clement, S., Marcus, E., et al. (2015). Evidence for effective interventions to reduce mental health-related stigma and discrimination in the medium and long term: Systematic review. The British Journal of Psychiatry, 207(5), 377–384. https://doi.org/10.1192/bjp.bp.114.151944
  5. World Health Organization. (2022). World mental health report: Transforming mental health for all. WHO. https://www.who.int/publications/i/item/9789240049338

Какво е арттерапия и как изкуството ни помага да изразяваме емоциите си?

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ/CBT)