В нашата храносмилателна система живеят трилиони микроорганизми. Въпреки че рядко се замисляме за тях, тези миниатюрни обитатели ни помагат да усвояваме храната, подкрепят имунната ни система и произвеждат вещества, които взаимодействат с много функции в организма. Учените откриват и удивителни връзки между чревния микробиом, стреса и психичното здраве. Но колко наистина знаем за тези взаимоотношения?
Когато мислим за здравето си, обикновено се фокусираме върху сърцето, мозъка, белите дробове или имунната система.
А всъщност една от най-сложните биологични екосистеми в тялото ни се намира в червата.
Тази екосистема съдържа трилиони микроорганизми, включително бактерии, вируси, гъбички и други микроскопични форми на живот.
Заедно тези микроорганизми взаимодействат с храната, която ядем, с клетките, изстилащи червата ни, и с имунната ни система.
Те участват в процеси, които се простират далеч отвъд храносмилането.
През последните години научните изследвания разкриха връзки между чревния микробиом и метаболитното здраве, имунната функция и определени аспекти на мозъчната дейност.
Тези открития предизвикаха нарастващ интерес към връзката между това, което ядем, начина, по който функционира червата ни, и това как се чувстваме.
Важно е обаче да се прави разграничение между утвърдените биологични функции и нововъзникващите научни хипотези.
Чревният микробиом е важна част от човешкото здраве, но той не е просто превключвател, който определя дали сме здрави, щастливи или стресирани.
Какво точно представлява чревният микробиом?
Храносмилателният тракт е дом на сложна общност от микроорганизми, известна като чревна микробиота.
Въпреки че термините „микробиота“ и „микробиом“ често се използват като синоними, те не са напълно идентични.
Чревната микробиота се отнася до микроорганизмите, обитаващи чревната среда.
Чревният микробиом е по-широко понятие, което обхваща микроорганизмите, техния генетичен материал и, според съвременните екологични дефиниции, заобикалящата ги среда и биологичните взаимодействия.
Бактериите са най-широко изследваните представители на тази екосистема, но вирусите, археите, гъбите и други микроорганизми също играят роля.
Чревната микробна общност на всеки човек е различна.
Нейният състав се влияе от фактори като възраст, диета, медикаменти, околна среда, здравословно състояние и предишни експозиции.
Дори хора с много сходни генетични характеристики могат да имат различни чревни микробиални общности.
Това е една от причините, поради които учените все повече признават, че може би не съществува един-единствен идеален състав на микробиома, валиден за всички.
Пет интересни факта за чревния микробиом
1. Червата съдържат огромен брой микроорганизми
Храносмилателният тракт съдържа трилиони микробни клетки, които образуват сложна и динамична екосистема.
Тези микроорганизми взаимодействат непрекъснато помежду си и с човешкото тяло.
2. Микробните гени разширяват нашите метаболитни възможности
Съвкупният генетичен материал на чревните микроорганизми съдържа милиони гени.
Тези гени кодират функции, които позволяват на микробите да преработват хранителни вещества и да произвеждат съединения, които човешките клетки не могат да синтезират по същия начин.
Точният брой на микробиалните гени обаче зависи от изследваната популация, използваните методи за секвениране и начина, по който се преброяват гените.
3. Микробиомът на всеки човек е различен
Дори еднояйчните близнаци нямат идентични чревни микробни общности.
Проучвания на големи популации показват, че хранителният режим, лекарствата и въздействията на околната среда допринасят за разликите между отделните индивиди.
4. Чревните микроби помагат за преработката на хранителните фибри
Много чревни бактерии могат да разграждат определени хранителни фибри, които човешките храносмилателни ензими не могат напълно да усвоят.
При този процес се образуват метаболити, които могат да повлияят на чревната функция и други физиологични процеси.
5. Микробиомът се променя с течение на времето
Чревната екосистема не е постоянна.
Промените в хранителния режим, заболяванията, антибиотиците и други фактори могат да променят състава и активността на микробиалната общност.
Някои промени са временни, докато други могат да бъдат трайни.
Какво всъщност прави чревният микробиом?
Микробиомът на червата има няколко добре установени функции.
Той ни помага да усвояваме храната
Човешките храносмилателни ензими не могат да разградят всеки компонент от храната, която консумираме.
Някои чревни микроорганизми могат да ферментират хранителни фибри и други вещества, които достигат до дебелото черво.
Чрез този процес те произвеждат съединения, наречени късоверижни мастни киселини, включително ацетат, пропионат и бутират.
Тези вещества играят важна роля в чревната физиология.
Бутиратът, например, е основен източник на енергия за много клетки, изстилащи дебелото черво.
Кратковерижните мастни киселини участват също така в имунната и метаболитната сигнализация.
Подпомагат имунната функция
Чревната имунна система постоянно взаимодейства с микроорганизмите.
Някои микробни общности допринасят за развитието и регулирането на нормалните имунни реакции.
Те взаимодействат и с чревната бариера, която спомага за отделянето на вътрешната среда на организма от веществата, намиращи се в червата.
Тези взаимодействия са сложни и зависят от вида на микроорганизмите, тяхната метаболитна активност и състоянието на гостоприемника.
Помага за защитата срещу патогени
Микроорганизмите, обитаващи червата, могат да се конкурират с потенциално вредни организми за хранителни вещества и екологично пространство.
Някои от тях също така произвеждат вещества, които потискат растежа на определени патогени.
Тази защитна функция често се описва като резистентност към колонизация.
Въпреки това не всеки микроорганизъм може да бъде класифициран трайно като полезен или вреден.
Ефектите му могат да зависят от околната микробна общност и от здравето на човека.
Участва в метаболизма на витамините
Някои чревни микроорганизми могат да произвеждат витамини, включително някои витамини от група В и съединения, свързани с витамин К.
Микробното производство обаче не означава непременно, че всички тези витамини са налични в достатъчни количества за организма.
Балансираната диета остава от съществено значение за задоволяване на хранителните нужди.
Оста „черва–мозък“: как червата ни комуникират с мозъка?
Една от най-интересните области на изследванията на микробиома е връзката между храносмилателната и нервната система.
Тази връзка често се нарича „ос „чрево–мозък“.
Тя описва комуникацията между стомашно-чревния тракт и централната нервна система.
Връзката е двупосочна.
Мозъкът може да влияе върху храносмилателните процеси, докато сигналите, произхождащи от червата, могат да повлияят на активността на нервната система.
Няколко механизма допринасят за тази комуникация.
Нервната система
Храносмилателният тракт съдържа обширна мрежа от неврони, известна като ентерична нервна система.
Тя комуникира с централната нервна система чрез множество пътища, включително блуждаещия нерв.
Тези нервни пътища помагат за регулирането на храносмилането и предават информация за вътрешното състояние на тялото.
Имунната система
Микроорганизмите в червата взаимодействат с имунните клетки и пътищата за предаване на възпалителни сигнали.
Тъй като имунната активност и функционирането на нервната система са взаимосвързани, промените в имунните реакции на червата могат да повлияят на по-широки физиологични процеси.
Микробни метаболити
Микроорганизмите в червата произвеждат метаболити, които могат да взаимодействат с чревните клетки, имунните процеси и метаболитните сигнални пътища.
Изследователите проучват как някои от тези вещества могат да допринесат за комуникацията между червата и мозъка.
Реакцията към стреса
Реакцията на мозъка към стреса може да повлияе на чревната мотилност, секрецията, чувствителността и други стомашно-чревни функции.
Учените проучват също дали промените в чревните микробни общности могат да повлияят на свързаните със стреса физиологични реакции.
Доказателствата от изследвания върху животни са обширни, но установяването на посоката и клиничното значение на тези взаимоотношения при хората остава предизвикателство.
Оказва ли чревният микробиом влияние върху психичното здраве?
Изследванията са установили връзки между характеристиките на чревната микробиота и състояния като депресия и тревожност.
Тези открития предизвикаха значителен интерес към възможността микробиомът да допринася за психологичното функциониране.
Въпреки това, наличието на връзка не доказва причинно-следствена връзка.
Например, хората, страдащи от депресия, могат да имат промени в съня, храненето, физическата активност, употребата на лекарства и ежедневните си навици.
Тези фактори също могат да повлияят на микробиома.
Поради това е трудно да се определи дали разликите в микробиома допринасят за психологичните симптоми, са резултат от тях или отразяват други общи влияния.
Научни обзори, публикувани през 2025 и 2026 г., подчертават необходимостта от по-мащабни проучвания с дългосрочен характер и контролирани клинични изпитвания.
Изследователите проучват потенциални механизми, свързани с микробни метаболити, имунна сигнализация и невроендокринни процеси.
Но към момента не можем да заключим, че определен бактериален вид причинява депресия или че промяната в микробиома ще я лекува надеждно.
Връзката между червата и мозъка е научно значима, но интервенциите върху микробиома не са заместител на утвърденото психологично или психиатрично лечение.
Каква е връзката между микробиома и серотонина?
Серотонинът често се описва като невротрансмитер, участващ в регулирането на настроението.
Интересен факт е, че приблизително 90–95% от серотонина в организма се произвежда в стомашно-чревния тракт, предимно от специализирани клетки в лигавицата на червата.
Микроорганизмите в червата могат да повлияят на някои от биологичните процеси, свързани с производството и сигнализирането на серотонина в червата.
Често обаче се пренебрегва едно важно разграничение.
Серотонинът
,
произведен в червата, не преминава свободно през кръвно-мозъчната бариера.
Това означава, че увеличаването на серотонина в червата не води автоматично до увеличаване на серотониновата активност в мозъка.
Серотонинът в стомашно-чревната система има важни локални функции, включително участие в чревната мотилност и сигнализацията.
Серотонинът в мозъка се регулира чрез различни механизми.
Аминокиселината триптофан е прекурсор, използван в синтеза на серотонин, а хранителните източници включват яйца, риба, птиче месо, млечни продукти, ядки и семена.
Въпреки това, консумацията на повече храни, богати на триптофан, не гарантира подобрение на настроението чрез повишаване на нивото на серотонина в мозъка.
Психичното здраве се влияе от множество биологични, психологически и социални фактори.
Защо стресът понякога се отразява на стомаха ни?
Много хора изпитват промени в храносмилането по време на стресови периоди.
Преди важна среща може да почувстваме дискомфорт в стомаха.
При продължителен стрес някои хора изпитват промени в чревните навици, коремни неразположения или промени в апетита.
Тези преживявания отразяват взаимодействията между мозъка, вегетативната нервна система, хормоните, свързани със стреса, и храносмилателната функция.
Стресът може да повлияе на мотилитета и чувствителността на стомашно-чревния тракт.
Той може също да засегне хранителното поведение, съня и други фактори, свързани с чревната среда.
Това не означава, че всички симптоми, свързани с храносмилането, са психологически.
Устойчивата коремна болка, продължителната диария, кръв в изпражненията, необяснимата загуба на тегло или други тревожни симптоми изискват подходяща медицинска оценка.
Холистичният подход признава връзката между психологическите и физическите процеси, без да приема, че единият обяснява всеки симптом.
По-разнообразният чревен микробиом винаги ли е по-здравословен?
Микробното разнообразие често се представя като показател за добро здраве на червата.
В много проучвания определени модели на микробно разнообразие се свързват с благоприятни характеристики на здравето.
Разнообразието обаче е само един аспект на микробиома.
Наличието на конкретни микроорганизми, функциите, които те изпълняват, и околната чревна среда могат да бъдат също толкова важни.
Някои здрави микробни общности са по-малко разнообразни от други по физиологични причини.
По-голям брой микробни видове следователно не е автоматично по-добър във всяка ситуация.
По същия начин наличието на конкретна бактерия не винаги може да се тълкува като здравословно или нездравословно без допълнителен контекст.
Изследователите все повече се фокусират върху функционалната активност и екологичната стабилност на микробиома, вместо просто да преброяват видовете.
Ето защо търговските тестове за микробиома, които класифицират бактериите като универсално добри или лоши, трябва да се тълкуват с предпазливост.
Как диетата влияе върху чревния микробиом?
Диетата е един от най-важните променливи фактори, свързани със състава и функцията на чревната микробиота.
Различните микроорганизми използват различни хранителни вещества.
В резултат на това нашите хранителни навици могат да повлияят на това кои микробни общности процъфтяват и какви метаболити произвеждат.
Какво разкри проучването PREDICT?
Изследователската програма PREDICT предостави важни доказателства за връзката между диетата, чревния микробиом и метаболитното здраве.
Проучване, публикувано в списанието Nature Medicine през 2021 г., анализира проби от микробиома и подробна информация за хранителните навици на 1 098 участници.
Изследователите установиха връзки между конкретни микробни видове, дългосрочни хранителни навици и показатели за кардиометаболитното здраве.
Хранителните навици, богати на питателни растителни храни, бяха свързани с микробни профили, които също корелираха с по-благоприятни метаболитни показатели.
Тези констатации подкрепят важността на цялостното качество на храненето.
Тъй като обаче голяма част от анализа беше наблюдателен, резултатите не доказват, че всеки идентифициран микроорганизъм пряко води до по-добри здравни резултати.
Проучването също така показа значителни разлики между отделните индивиди.
Това подкрепя тезата, че връзката между храненето и микробиома е сложна и индивидуална.
Вредни ли са ултрапреработените храни за микробиома?
Свръхпреработените храни често съдържат комбинации от рафинирани съставки, добавки и относително малки количества диетични фибри.
Диетите, в които преобладават определени свръхпреработени продукти, могат да бъдат свързани с по-неблагоприятни метаболитни и микробни характеристики.
Въпреки това не всяка преработена храна има един и същ хранителен профил.
Само по себе си преработването на храната не определя дали даден продукт е здравословен или нездравословен.
Например, натуралното кисело мляко, консервираният боб и замразените зеленчуци могат да бъдат полезни съставки на балансираната диета.
По-силната практическа препоръка е да се даде приоритет на цялостното качество на храненето, достатъчното количество фибри и разнообразието от минимално преработени растителни храни.
Изследователите продължават да проучват как конкретни добавки и хранителни навици влияят върху чревните микроорганизми.
Могат ли ферментиралите храни да подобрят здравето на червата?
Ферментиралите храни включват кисело мляко с живи култури, кефир, кисело зеле, кимчи и други традиционно ферментирали продукти.
Някои от тях съдържат живи микроорганизми, въпреки че съставът им варира значително.
Контролирана диетична интервенция, публикувана в списанието Cell през 2021 г., проучи ефектите на ферментиралите храни и диетата с високо съдържание на фибри върху чревния микробиом и имунните маркери.
Изследователите наблюдаваха повишено микробно разнообразие и промени в няколко възпалителни маркери в групата, консумираща ферментирали храни.
Тези резултати са обещаващи.
Проучването обаче беше сравнително малък по мащаб и резултатите от него не трябва да се тълкуват като доказателство, че ферментиралите храни предотвратяват или лекуват конкретни заболявания.
Не всички ферментирали храни съдържат живи микроорганизми към момента на консумацията им.
Някои от тях също така имат високо съдържание на сол или може да не са подходящи за всеки.
Най-добрият подход е да се включват подходящи ферментирали храни като част от цялостно балансирана диета, като се взема предвид индивидуалната поносимост.
А какво да кажем за пробиотиците и пребиотиците?
Термините „пробиотици“ и „пребиотици“ често се използват в дискусиите за чревния микробиом, но те описват различни неща.
Пробиотиците
са живи микроорганизми, които, когато се приемат в подходящи количества, оказват благоприятно въздействие върху здравето на приемника.
Пребиотиците
са субстрати, които се използват селективно от микроорганизмите на приемника и оказват благоприятно въздействие върху здравето.
Не всяка ферментирала храна автоматично е пробиотик, а не всяка фибри се класифицира като пребиотик.
За някои пробиотични щамове има доказателства, подкрепящи употребата им при конкретни стомашно-чревни състояния.
Въпреки това ползите зависят от щама, дозата, популацията и предвидената цел.
Понастоящем няма достатъчно доказателства, за да се препоръчват пробиотиците като цяло за лечение на стрес, депресия или тревожност.
Хората със сериозни медицински състояния или отслабена имунна система трябва да обсъдят употребата на пробиотици с медицински специалист.
Седем практични начина да подкрепите чревния си микробиом
Добрата новина е, че поддържането на здравето на червата не изисква непременно скъпи добавки или сложни изследвания.
Ежедневните избори, свързани с храненето и начина на живот, могат да допринесат значително за това.
1. Хранете се с разнообразни растителни храни
Включете в диетата си различни зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести храни, ядки и семена.
Тези храни осигуряват диетични фибри и други съединения, които взаимодействат с чревния микробиом.
2. Увеличавайте приема на фибри постепенно
Боб, леща, овес, зеленчуци и пълнозърнести храни са полезни източници на диетични фибри.
Ако в момента приемате малко фибри, увеличавайте количеството постепенно, за да намалите вероятността от подуване на корема или дискомфорт.
При някои стомашно-чревни състояния може да са необходими индивидуални диетични съвети.
3. Включвайте ферментирали храни, ако ги понасяте
Обикновеното кисело мляко, кефирът и други подходящи ферментирали храни могат да допринесат за разнообразието в храненето.
Избирайте продукти според вашите здравни нужди и предпочитания.
4. Фокусирайте се върху цялостния си хранителен режим
Вместо да търсите една-единствена „суперхрана“, стремете се към постоянна хранителна стойност.
Разнообразната диета, съдържаща достатъчно протеини, фибри и основни хранителни вещества, е по-полезна, отколкото разчитането на един продукт за промяна на микробиома.
5. Избягвайте ненужното използване на антибиотици
Антибиотиците могат да променят чревните микробиални общности.
Те са необходими за лечението на определени бактериални инфекции, но трябва да се използват само когато има медицински показания.
Никога не прекъсвайте и не избягвайте предписаните антибиотици единствено с цел да защитите микробиома си.
6. Поддържайте редовна физическа активност и сън
Упражненията и достатъчният сън поддържат общото метаболитно и психическо здраве.
Изследователите проучват връзките им с микробиома, въпреки че механизмите и посоката на тези ефекти все още не са напълно изяснени.
7. Управлявайте стреса, без да очаквате излекуване на микробиома
Управлението на стреса може да подобри качеството на живот и да намали тежестта на продължителното психологическо напрежение.
Въпреки това дихателните упражнения, медитацията и техниките за релаксация не трябва да се представят като гарантирани начини за промяна на състава на чревната микробиота.
Тяхната стойност се състои предимно в подпомагането на психологическата регулация и по-здравословните ежедневни навици.
Трябва ли всеки да си направи тест за микробиома?
Търговските тестове за чревния микробиом стават все по-популярни.
Те често предоставят подробни списъци с бактериални видове и предлагат препоръки въз основа на откритите микроорганизми.
Въпреки че технологиите за секвениране могат да идентифицират много микробиологични характеристики, интерпретирането на резултатите за конкретен индивид е по-трудно.
Понастоящем няма всеобщо приета дефиниция за идеалния чревен микробиом.
Много от търговските тестове имат ограничена способност да диагностицират заболявания или да определят коя диетична интервенция ще подобри здравето на конкретен човек.
За повечето здрави хора балансираната диета и подходящите медицински грижи са по-полезни отправни точки, отколкото рутинните търговски тестове за микробиома.
Ако имате продължителни симптоми, свързани с храносмилането, Вашият медицински специалист може да Ви препоръча валидирани изследвания въз основа на Вашата клинична картина.
Бъдещето на изследванията върху микробиома
Човешкият микробиом е една от най-активните области в съвременните биомедицински изследвания.
Учените проучват дали конкретни микробни модели могат да помогнат за прогнозиране на риска от заболявания, да насочват диетичните интервенции или да подпомогнат разработването на нови методи на лечение.
Изследванията проучват също така възможността за интервенции, основани на микробиома, при определени стомашно-чревни и метаболитни състояния.
В областта на психичното здраве тази сфера все още е в процес на развитие.
Необходими са мащабни, добре планирани проучвания с участието на хора, за да се определи кои промени в микробиома са причини, последствия или маркери за психични състояния.
Бъдещите открития могат да доведат до по-персонализирани подходи към профилактиката и лечението.
Но научният напредък изисква внимателно разграничаване на обещаващите механизми от доказаните клинични ползи.
Здравословното черво е част от здравословния живот
Микробиомът на червата е много повече от просто съвкупност от бактерии, участващи в храносмилането.
Това е динамична екосистема, която взаимодейства с имунната система, метаболизма и физиологията на червата, като същевременно участва в сложни комуникационни пътища, свързващи червата и мозъка.
Нашето разбиране за тези взаимоотношения се разширява бързо.
И все пак най-полезните препоръки остават изненадващо практични.
Храненето с разнообразна, богата на фибри диета, поддържането на подходяща физическа активност, осигуряването на пълноценен сън и търсенето на професионална помощ при поява на симптоми са ценни стъпки към по-добро здраве.
Микробиомът не е единственото обяснение за нашето физическо или психическо благосъстояние.
По-скоро той е един важен компонент от сложните биологични системи, които поддържат ежедневното ни функциониране.
Да се грижим за здравето на червата означава да поддържаме условията, при които цялото ни тяло може да функционира добре – без да очакваме, че една храна, добавка или микроорганизъм ще ни даде всички отговори.
Научни източници
- Berg, G. и др. (2020). Преразглеждане на дефиницията за микробиома: стари концепции и нови предизвикателства. Microbiome, 8, 103. https://doi.org/10.1186/s40168-020-00875-0
- Асникар, Ф., Бери, С. Е., Валдес, А. М. и др. (2021). Връзки между микробиома, метаболизма на гостоприемника и обичайната диета при 1 098 индивида с подробно фенотипиране. Nature Medicine, 27, 321–332. https://doi.org/10.1038/s41591-020-01183-8
- Уастик, Х. С. и др. (2021). Диетите, насочени към чревната микробиота, модулират имунния статус на човека. Cell, 184(16), 4137–4153.e14. https://doi.org/10.1016/j.cell.2021.06.019
- Mawe, G. M., & Hoffman, J. M. (2013). Серотониновата сигнализация в червата – функции, дисфункции и терапевтични цели. Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology, 10, 473–486. https://doi.org/10.1038/nrgastro.2013.105
- Банскота, С., Гиа, Дж. Е., и Хан, У. И. (2019). Серотонинът в червата: благословия или проклятие. Biochimie, 161, 56–64. https://doi.org/10.1016/j.biochi.2018.06.008
- Криан, Дж. Ф., и др. (2019). Оста „Микробиота–черва–мозък“. Physiological Reviews, 99(4), 1877–2013. https://doi.org/10.1152/physrev.00018.2018
- Сегев, Т. и др. (2026). Връзки между диетата и микробиома при 10 068 участници в проекта „Човешки фенотип“ като насока за персонализирано хранене. Nature Medicine, 32, 1884–1894. https://doi.org/10.1038/s41591-026-04312-x
- Хил, К. и др. (2014). Документ за експертен консенсус: Изявление на Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици относно обхвата и подходящото използване на термина „пробиотик“. Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology, 11, 506–514. https://doi.org/10.1038/nrgastro.2014.66
