Single Blog

  • Home
  • ВНИМАНИЕ, ЕМПАТИЯ!

ВНИМАНИЕ, ЕМПАТИЯ!

ВНИМАНИЕ, ЕМПАТИЯ!

Предполагам, че сте чували за емпатията! А смятате ли се за емпат? Вероятно повечето от вас гордо ще се потупат по гърдите и ще изтъкнат доказателства в подкрепа на твърдението колко добре разбират и се справят с чуждите емоции.

Замисляли ли сте се обаче дали е чак толкова хубаво това, и дали не ви се отразява по неочакван, не винаги положителен начин?

Според някои психолози можем да разграничим три вида емпатия.

Когнитивна емпатия

Представлява способността да успяваме да разберем и предвидим чувствата и мислите на другите хора, като просто се поставим на тяхното място. Това се случва на ниво разум – ние знаем от моделите на реакция, които сме запаметили от семейството и средата си, как се предполага да се чувства човек в дадена ситуация. Видели сме какво обичайно преживява човек, който научава нещо хубаво и радостно (например получил е повишение, родило му се е дете), или когото са измамили, обидили, получил е неприятна или тъжна новина – тоест каква ситуация предизвиква радост, щастие, или гняв, яд, тъга.

Емоционална емпатия

При този вид емпатия притежаваме способността да съпреживеем емоциите на другия човек. Обикновено тя се базира на личния ни опит, тъй като всички сме имали ситуации, в които сме изпитвали разнообразни емоции. Тук успоредно с разбирането на емоцията можем да извикаме усещането за нея от спомените за преживяването й, и така да усетим по-добре състоянието на отсрещния. Има състояния, при които това е невъзможно – например Синдромът на Аспергер („синдром на малкия професор“).

Състрадателна емпатия

В този случай не само можем да разберем чувствата и емоциите на страдащия човек, но имайки сходен на неговия опит, да преминем към действия и да се стремим да помогнем. Усещането за страдание ни е толкова познато, защото самите ние сме го преживели и сме успели да открием начин да се справим с него,  а това ни кара да искаме да допринесем с нещо и да облекчим човека срещу нас.

Американският психолог Пол Екман,  автор на „Излъжи ме, ако можеш“, смята, че емпатията може да придаде смисъл на живота ни, но също така може да бъде разрушителна.  В някои случаи тази черта може да провокира „емоционално паразитиране“.

Съществуват и други опасни ефекти. Хората, които често изпитват толкова силна емпатия, че може да предизвика загуба на контрол върху действията им, трябва да ги помнят и имат предвид.

След като се запознахме с видовете емпатия  време е да преминем към възможните негативни последствия от нея.

Вреда за отношенията

Ако се използва необмислено, емпатията може да доведе до конфликти и разрив в отношенията. Например всеки от нас е изпитвал на гърба си последиците от доброжелателната намеса на приятел или роднина при някакъв проблем във взаимоотношенията ни с други хора. При това няма съмнение за искрената загриженост за намесващите се и желание им да ни спестят страдания. Пример за това е и майка, която изслушва любовните драми на детето си тинейджър и се опитва да го успокои, базирайки се на се на собствения си опит: „Всички мъже/жени са такива, свиквай с това!“

Влияние върху финансите

Хора със силно развита емпатия, които чувстват отговорност за нещастията на другите, често се опитват да раздадат всички свои притежания на нуждаещите се. Те са развили чувство за вина, основано на емпатията. Ярък пример е „комплекса на оцелелия“ – в този случай се чувства вина, и на човека му се струва, че благополучието му е постигнато с цената на чуждото нещастие, и даже е причина за тяхното нещастие.

Счита се, че хората, които действат изхождайки от чувството си за вина, свързана с „патологичния алтруизъм“, с течение на времето изпадат в депресия.

Емпатията може да се превърне в (изненада!!)…гняв или злоба

Как е възможно това? Ами обяснението е просто – тъй като не умеем да четем мисли, ние можем да изтълкуваме погрешно изражението и поведението на човека отсреща и да предположим /му припишем мисли и действия, които той изобщо е нямал. Например, ако се прибираме привечер и забележим мъж, който спира и започва да ни гледа втренчено, ние можем да се разтревожим и ако сме имали предишен лош опит (досаждали са ни, нагрубили са ни, ограбили са ни), да заподозрем човека в лоши намерения и да подходим агресивно срещу него. Няма да допуснем вариантите, в които той иска да пита за посоката, да поиска запалка, или ни е харесал, но е притеснителен и се чуди  дали да ни заговори.

Ние сме реагирали отрицателно единствено заради собствената си представа той какво си е помислил. Заради този ефект датския семеен терапевт Йеспер Юл нарича емпатията и агресията „екзистенциални близнаци“.

Спад на жизнеността

Терминът „емпатийна умора“ е въведен от Марк Стебницки, американски психотерапевт и специалист в рехабилитационни програми. Той описва състоянието на физическо изтощение, което възниква като следствие на продължителната „въвлеченост“ в хроничните болести, травми, тъга и загуби на другите.

Макар че този синдром е разпространен най-много сред психотерапевтите, от него страдат и други хора със силно развита емпатия. Това са представителите на помагащите професии, чиято работа предполага тесен емоционален контакт с другите – медицински сестри, адвокати или преподаватели.

Когнитивният психолог от Йелския университет Пол Блум, взимайки предвид опасностите от силно развитата емпатия, е предложил това емоционално състояние да спре да се счита за позитивно.

Промени ли се виждането Ви за емпатията? Сега бихте ли отговорили различно на въпросите в началото на статията?

 

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube