Рано порасналите деца

Затормозеният и затрупан с проблеми и несправящ се с живота си родител, възприема детето си за по-голямо на възраст, отколкото то е в действителност. Той очаква детето му да разбира повече, отколкото то може, да се справя по-добре, отколкото е по силите му.

Защо се получава така? Как да се помогне на родителите?

Детето без детство

„Ти вече си голям, ти можеш!“ – тази реплика децата я чуват на всяка възраст. Много е удобно на родителя да манипулира по този начин. „ Ти си вече на 3 на 5г., а не можеш да си оправиш леглото, не можеш да нахраниш братчето си. Не притеснявай мама и не ядосвай татко. Това не е хубаво! Аз на твоята възраст ……„ В резултат на това, детето се срамува от себе си, започва да съчувства на родителите си, страхува се да не изпадне в немилост. То започва всячески да се старае да не разсипва млякото по пода, да храни братчето си, да не разтройва мама и да не ядосва татко.

Детето започва да изпитва силен страх да не бъде отхвърлено.

Ако родителите се карат, детето се опитва да ги помири, ако бащата бие майката, детето се опитва да я защити. Ако майката се оплаква, че не достигат парите, детето се опитва да яде по-малко и да не иска нови играчки.

И така детето попада в живота на възрастните, защото се сблъска с проблемите твърде рано. И бъдещето ще бъде за него много специфично и животът му няма да бъде лек, защото това дете не е имало детство.

Възрастният с неизживяно детство, който не е минал през безгрижието и не е получил опора от спокойни родители,  през целия си живот ще се стреми да се върне в детството си, та дори и за кратко.

Дори един независим социално реализирал се човек, в най-близките си лични отношения ще се стреми да се върне в детството си и да изживее свободата и радостта от безгрижието. И така се появява парадоксът. На пръв поглед, един човек, който вече е улегнал и с отговорности, в даден момент започва да се държи, като 2-3 годишно дете. И това се получава, защото е липсвало подкепящото родителство в най-ранна възраст. Такъв човек започва да проявява необосновани капризи и претенции към партньора си. Той смята, че си е „купил или заслужил“ грижите – „Аз съм направил това и това за теб, а ти ……..“ Тогава, произтича следния въпрос от страна на партньора: „След като ти си направил за мен и това и това, затова аз сега съм длъжен да правя всичко, което ти поискаш от мен и то по всяко време?“

Рано порасналият човек това няма да го разбере. Той ще смята, че е в правото си да изисква, защото копира поведението на родителите си, които са очаквали от него от най-ранна детска възраст куп неща, които той не е можел да свърши.

Без време порасналият възрастен мечтае да си купи детството  и няма значение на каква цена

Емоционален товар

Има родители, които имат огромни очаквания към децата си спрямо техните физически умения, отколкото възрастта им позволява. Понякога разбират, че детето е още малко, за да може да прави някакви неща, но не преценяват, че то не е дорасло, за да може психиката му да понесе дадени премеждия и ситуации. Например, когато една двойка се разделя. Детето става свидетел на грозни сцени и  на силните емоции, които родителите изпитват. И така детето, абсолютно несъзнателно решава да поеме целия товар върху себе си. Детето търпи и се опитва да помогне, независимо, че се намира в силен стрес, от това, че нещо , което е по-голямо от него и то зависи от него се разрушава. И малкият човек трябва да спасява горящия дом. И как да се случи това? Формира се психологическа защита- контрол и отрицание на безсилието.

Терапия на клиент “без детство”

Ако детето  е получило вербално или невербално послание, че то трябва да се справи с това, което не му е по силите, то ще чувства и ще мисли, че така трябва да бъде. То ще изпитва страх и ще бъде безпомощно и  неуверено в себе си.

Когато вече порастналият физически човек, в даден момент от живота си се обърне към психотерапевт, той ще разбере, че неговите високи нива на тревога се коренят в детството му.

Този човек понякога изпитва желание мълниеносно да реши всички свои житейски проблеми, като очаква терапевта да бъде „на неговата честота и да се движи със скоростта на светлината преди влака“. От терапевта той ще разбере, че постоянните тревоги водят до перманентна умора. Какво? Той очаква от психолога само това, което изисква и от себе си, а именно невъзможното.  Такива хора трудно се решават на терапия,  защото смятат, че могат да се справят и сами. Те просто се защитават от връхлитащи ги чувства и от собственото си безсилие.

Това, което ги мотивира да се обърнат към психотерапевт са психосоматични симптоми или конкретни провали в живота, които са породени от несправяне с различни видове ситуации. Целта на терапевта е да върне човека обратно в детството му , където не е имало безгрижие и родителска подкрепа за да се справи с дефицитите на първичните си чувства и емоции и осъзнато да формира в себе си поведение на зрял и можещ индивид.

• от руската преса – превод Мария Кирова