Single Blog

  • Home
  • Стресът е навсякъде около нас

Стресът е навсякъде около нас

Стрес – навсякъде около нас

Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека (болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може да бъде и положително преживяване. Например, новият дом и повишението в работата носят със себе си промяна на статуса и нови отговорности. Влюбването за някои хора може да бъде толкова стресово както и разводът. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес. Средата, в която живеем, постоянно изисква от нас да се адаптираме и реадаптираме към нея – промени в графика на автобусите, икономическа криза, климатични условия, междуличностни проблеми, ограничението на времето, заплахи за нашата сигурност и самооценка.
Ние сме наследили от прадедите ни начина, по който реагираме на проблемите и опасностите по пътя на естествения подбор. Всъщност какво се случва?

Когато стимулите бъдат оценени като заплаха, различни центрове на мозъка дават на тялото информация да ускори подготовката за “борба или бягство” от заплахата. Зениците се уголемяват за да се вижда по-добре, слухът се изостря. Мускулите се напрягат, за да се справят със заплахата. Сърдечният и дихателният ритъм се увеличават. Краката и ръцете изстиват и се изпотяват. Кръвта започва да пулсира по-бързо към главата, така че повече кислород да достигне до мозъка и да стимулира мисловните процеси. И ако тялото не се освободи от биохимичните промени, които се случват през време на отговора “борба или бягство”, резултатът може да бъде хроничен стрес. А когато човек вече е под стрес и стресът се увеличава, регулаторните центрове на мозъка започват да реагират неадекватно. Това изтощава тялото и може да се стигне до тежко заболяване или даже – смърт. Например, хроничната възбуда при стресовата реакция може да превърне временното повишаване на кръвното налягане в постоянно високо кръвно.

Човек не може да контролира в достатъчна степен средата, в която живее и биохимичните промени, които настъпват в тялото му. Това твърдение обаче може да бъде оспорвано. Контролът се извършва нашите мисли. Някои ги определят като третия източник на стрес, но всъщност те са връзката между източника на стрес от средата и промените в тялото. От това, как се интерпретират взаимоотношенията със средата и реакциите на организма, всъщност зависи дали ще преживеем стрес или не. В този смисъл, чрез изследването, представено в настоящата монография, се опитваме да покажем как индивидуалните разлики при възприемане и оценка на информацията могат да повлияят на справянето с негативните ефекти от стреса.

ФАКТОРИ обуславящи появата на бърнаут

Изследователите отделят три основни групи фактори, които способстват появата на синдрома на професионалното изгаряне и това са: личностен, ролеви и организационен.

Фройденбергер описва човекът склонен към професионални изгаряне като: съчувстващ, хуманен, мек, идеалист, ориентиран към хората и взаимоотношенията, и едновременно с това неустойчив, интровертен, фанатичен до известна степен, пламенен и солидарен. Максер допълва към този списък, специално за ръководителите, авторитарния стил на ръководство и ниската степен на емпатия. 

Установена е и пряка връзка между ролевата неопределеност и бърнаут. Работата в ситуации, в които отговорностите не са добре разпределени и в същото време резултатът зависи от множество и съвместими усилия, е основна предпоставка за развитието на синдрома. Почти е невъзможно да се върши добра работа, ако очакванията не са ясни или ако твоите разбирания за същността на работата, рязко се разминават с тези на началника, от когото зависи оценката, на твоето трудово представяне. Най – лошият вариант е когато нито началника, нито подчинения осъзнават същността на проблема. Тогава ръководителят отчита липсата на прогрес като некомпетентност, а подчиненият приема оценката като неадекватна и нечестна. Резултатът от това разминаване е невъзможността да се работи заедно и да се напредва в професионалното развитие и ефективността.

Друга предпоставка за „изгарянето” е наличието на ролеви конфликт. Това е ситуация в която, човек се стреми да се справи с конфронтиращи се отговорности. В такива случаи той се обезсърчава и чувства че всъщност работи срещу себе си. Колкото по-дълго продължава конфликта толкова по-невъзможно му се струва да намери баланса. Резултатът в повечето случаи е изтощение и чувство на безпомощност, които маркират пътя към бърнаут.

По подобен начин стоят нещата и когато се увеличи значително натоварването в работата. Много често причина за професионалното изпепеляване са погрешни очаквания и нереално оценени възможности. Такъв е случаят когато ръководителят не може да прецени, какво количество работа да възложи на своите подчинени. Така постепенно се получава натрупване на работа, а справянето с нея е невъзможно. И ако служителят не намери смелост да потърси помощ и се заеме с непосилната задача, тогава изгарянето е неизбежна последица. Има много длъжности, които отдавна са загубили всякаква прилика с длъжностната характеристика, на която отговарят и затова не е за учудване фактът, че нито ръководителите, нито изпълнителите са в състояние да дадат адекватно описание на задълженията на съответната длъжност.

Към организационните фактори, които създават условия за появата на синдрома са дестабилизираща организационна среда, в която властват стреса и напрежението, неблагоприятен психологически климат, многочасова работа и конфликти както на ниво началник- подчинен, така и между колеги. За отелния човек такива са: непосилното работно натоварване, неадекватно заплащане, липса на социална подкрепа и на морално признание, невъзможност да участва при вземането на важни решения, постоянен страх от възможни санкции или изпълнението на еднообразна, монотонна и безперспективна дейност.

Маслач обобщава шест фактора, които, в една или друга степен, винаги стоят в основата на „ професионалното изпепеляване”. Това са:

  • Работно натоварване
  • Контрол
  • Възнаграждението
  • Справедливо отношение
  • Общество
  • Ценност

Според редица изследователи водещи фактори при възникване на „ бърнаут” синдрома, са преди всичко условията на труд. Тези фактори могат да се разделят на общи и специфични за дадена професия.

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube