Хибридна услуга от ново поколение за управление на психичния стрес, която предлага ранно предклинично откриване на стреса, ранна интервенция и превенция на хроничните последици от стреса. Ние работим за повишаване на благосъстоянието на ниво личност и ниво организация.

Свържете се с нас

бул. Ал. Стамболийски 32, София, България
0896 704 665
Ние работим след предварително уговорен час

Single Blog

Home
Разказ от първо лице: Какво НЕ обича депресията?

Разказ от първо лице: Какво НЕ обича депресията?

admin 2021-09-14 0 Comments

автор: Теодора Ангелова

 5/5

Казвам се Теодора Ангелова и имах възможността да си стана доста близка с депресията. Познавам се добре и с паник атаките. Оказа се, че сме се запознали много по-отдавна, отколкото предполагах. Знам какво е да изпаднеш в състояние, в което си мислиш, че или полудяваш, или умираш. Знам какво е да изгубиш смисъл и да не изпитваш радост и от най-любимите ти занимания. Знам какво е да се саморазрушаваш, съдейки и обвинявайки се.

Знам какво обича депресията, с какво се храни и колко трудно е да се отскубнеш от прегръдката ѝ. Знам и какво не обича, какво я ужасява и какво я кара да се свие в ъгъла. Научих го по трудния начин.

Знам какво е и да “прегрееш” професионално. Знам какво е пълна зала с хора да скандира името ти и да очаква от теб да донесеш победата на отбора. Знам колко тежи товарът на големите надежди и отговорности. Знам го, защото преди да стана част от корпоративния свят, бях професионален състезател по баскетбол. Играла съм за различни отбори в България и Испания, като бях част и от националната селекция на страната ни.

Какво е общото между спорта и депресията? Какво може да ни даде спортът и от какво да ни отърве? Как спортът ни помага да бъдем по-успешни в живота? По тези и още теми пиша в блога си ТениСтраст.

Какво НЕ обича депресията?

В предната статия ти споделих какво обича депресията. Но по-важният въпрос е – какво НЕ обича депресията?

Вярвам, че всеки човек на теория знае много добре какво НЕ обича депресията.

Депресията не обича движението, не обича срещите с приятели, не обича здравословната храна, не обича разходките в парка, не обича спорта и т.н.

Тези неща ги знаех повече от прекрасно. На теория знаех какво трябва да правя. Проблемът е, че когато си в депресия, ти просто не можеш да ги направиш. Същото е и когато си със счупен крак – ти просто не можеш да ходиш.

Хората, които не страдат от депресия, са много добри в даването на съвети – прави йога всеки ден, спортувай, трябва да се движиш, излез с приятели, яж повече боровинки, зелени зеленчуци, риба и т.н. Сериозно ли?! Не знаех.

Да, ти много добре знаеш какво трябва да правиш и какво да не правиш. Но само този, който е бил в прегръдката на депресията, знае колко е трудно да се отскубнеш от нея.

Ще ти споделя какво на мен ми помогна и как увеличих все повече и повече добрите си моменти.

Депресията определено НЕ обича спонтанните действия. Не обича изненади.

Какво имам предвид? С депресията удобно си се сгушил на дивана, но през главата ти минава мисъл за любимата ти паста и изведнъж изпитваш желание за нея. И се изстрелваш от дивана на мига, за да си я направиш. Защото, ако се забавиш дори няколко секунди и продължиш да се чудиш – пастата ще се окаже мираж. Ще си кажеш: “Добре, ще стана след 5 минути, още малко да си полежа.” И тези 5 минути ще се окажат 1 час и 5 минути, половин ден…

Неслучайно се казва „спонтанно“. Не чакаш да стане кръгъл час, нито да свърши филма, правиш го спонтанно, в мига, в който се е появила тази мисъл.

Депресията просто се ужасява от спонтанните и изненадващи действия. Без значение какви точно са те – дали ще бършеш прах, дали ще сготвиш, дали ще направиш няколко упражнения, дали ще се разходиш или ще отидеш на тренировка няма абсолютно никакво значение. Разковничето е в мига, в който се е появила мисълта и си изпитал желание да станеш и да го направиш.

Така няма нужда да се съдиш, че си пропуснал разходката си или че в 9.00 ч. не си направил упражненията за деня.

Когато се отдадеш на импулса, на спотнанните действия, тогава започваш да се чувстваш и доволен от теб самия. Чувстваш се доволен от нещата, които си успял да направиш. Започваш да чувстваш отново част от силата си. И, уверявам те, че спонтанните действия започват бавно и постепенно да се увеличават. А, увеличавайки ги, ти увеличаваш силата и вярата си, които са ти така необходими, за да се отскубнеш от прегръдката на депресията.