Разказ от първо лице: Какво обича депресията?

За моя опит с депресията може да прочетеш в предишната ми статия. Бяхме си станали изключително близки и затова много добре знам какво депресията обича.

Да, депресията ме беше погълнала, но това не означаваше, че не се опитвах да я преборя. Четях и слушах (когато можех да се концентрирам) доста книги и материали на най-различна тематика – психология, личностно развитие, финанси, бизнес и т.н.

Почти във всичко, което четях и слушах, се повтаряше едно и също:

•  7 съвета как да се справим с депресията;
• 15 прости правила за преодоляване на депресията;
• 5 стратегии как да бъдем по-успешни и щастливи;
• 30-дневно предизвикателство за постигане на цели;
• Нов навик се създава за около 60 дни;
• 12 съвета как да бъдем по-продуктивни;
• Разхождай се/спортувай/чети всяка сутрин;
• Спортувай редовно;
• 9 стъпки към здравословното хранене.

Всички тези стратегии и съвети най-вероятно са страхотни и за някои хора работят повече от добре. Но не и за човек, който е в депресия. Депресията обича числата и задължаващите – “всяка сутрин”, “всеки ден”, “всяка седмица” и т.н.

Защо? Защото знае, че ще се провалиш с гръм и трясък. Човек, който е в депресия, рано или късно ще пропусне един от съветите, ще пропусне разходката си, която си е обещал да прави 30 дни всяка сутрин, ще пропусне тренировката, на която си е обещал да ходи всяка седмица… А това случи ли се – прегръдката на депресията става още по-задушаваща.

Бях си обещала всяка сутрин да се разхождам. Просто да си сложа маратонките и да изляза – можеше и 5 минути да ходя, но си бях наложила да го правя всяка сутрин. Е, провалих се. След втората седмица пропуснах един ден. Казах си: “Добре, само един ден е позволен. Утре задължително ставаш и излизаш.”

Да, но “утре” се чувствах отново зле и не намерих сили да стана от леглото и да изляза. Вече станаха два последователни дни, в които пропуснах разходката си. Депресията ликуваше. И в знак на задоволство – ме прегърна още по-силно. Не просто нямах сили да изляза от къщи, а нямах сили да стана от дивана и да си направя нещо за хапване. Казах си: “Така и така не се получи този път, ще опитам отново от понеделник или най-добре от 1-ви. Сега мога да се разпадна, да зарежа всичко за няколко дни и после ще се стегна и ще положа усилия отново.”

По същия начин спрях да спортувам, защото пропуснах една седмица, после още една и тотално излязох от форма. Нямаше смисъл да ходя веднъж в месеца, евентуално, и да си причинявам ужасна мускулна треска. Опитвах различни стратегии и изготвях разнообразни планове – упражнения всеки ден, четене, разходки, водене на дневник, хранене поне 3 пъти на ден, голямо пазаруване веднъж в седмицата и т.н. Всички те претърпяваха неуспех. Защото идваше ден, в който пропусках, просто се чувствах прекалено зле, за да намеря сили да го направя. А това от своя страна засилваше още повече чувството, че от мен нищо не става, че съм пълен провал и най-лошото – че нищо няма смисъл.

Депресията се храни от числа, от задължаващи и ангажиращи фрази, от планове и стратегии.