Single Blog

  • Home
  • Тъмната страна на Черния петък

Тъмната страна на Черния петък

ТЪМНАТА СТРАНА НА ЧЕРНИЯ ПЕТЪК

Черният петък е тук. Забелязахте ли, че той вече се превръща в черна седмица или дори черен месец? Изкушенията по магазините, големите разпродажби и невероятните намаления ни примамват съблазнително от всяка витрина. А какво да кажем за всички реклами в интернет, които ни водят директно към онлайн магазини с ниски цени? Изглежда наистина трудно да устоим на всички тези изкушения и да не хвърлим поглед върху намалените стоки. През последните години Черният петък стана много популярен, като по този начин донесе традицията на ранното коледно пазаруване и у нас.

Това е чудесно – ще кажете – всеки обича да пазарува на достъпни цени. Проблемът възниква, когато пазаруването се превърне в основна идея в главата ни и започнем да организираме целия си ден, така че да можем да го осъществим. Всеки ден. Усещаме вътрешен натиск да влезем в търговския център и да прекараме часове там, избирайки измежду най-изгодните оферти.

Червените табели РАЗПРОДАЖБА са там, звучи жизнерадостна музика и изведнъж започваме да се чувстваме по-добре. Започваме да се чувстваме като у дома си – значими, признати, достойни. Забравяме за тежкия си работен ден, за семейните проблеми, за неприятностите в училището на децата. Просто поемаме дъх и се потапяме в света на разпродажбите. Накрая се оказваме с много торби, пълни с дизайнерски дрехи, чанти, обувки и т.н., и с голяма сума пари, излязла от банковата ни сметка.

В действителност, излизаме от магазина с торба, пълна с тъга… Започваме да се чувстваме виновни и с гузна съвест.  По-късно, вкъщи, започваме да се питаме – Наистина ли имам нужда от всички тези неща? Или ги купих прибързано, за да не изпусна изгодната сделка? Имах ли нужда от тези неща? Не. А исках ли ги? Да!

Пристрастяването към пазаруването се е превърнало в сериозен проблем в съвременното ни общество. В много страни то заема второ място след тютюнопушенето в списъка на най-разпространените зависимости. Въпреки това, поради различни причини, темата често се пренебрегва и не получава гласност. Най-вече, защото е свързана със социално приемливо поведение.  В сравнение с много други зависимости, тази е много по-малко видима и явна и това позволява на засегнатите от нея да се скрият лесно.

Хората, които са пристрастени към пазаруването, изглеждат добре, излъчват успех и благосъстояние. Но дълбоко в себе си те страдат много. Описват пазаруването като кошмар, който започва с изключително силния импулс да влязат в магазина, търсейки нещо повече от стока. Търсят щастие. Сигурно място, предлагащо успокоение за чувствата им. Успяват да го получат в началото, но ефектът е краткотраен. След това идват неприятните чувства – вина, гняв, тъга, самообвинения. “Защо правя това? Нима не съм в състояние да се контролирам?”.

Какво стои всъщност зад прекомерното пазаруване?

Психологическите причини, които всеки от нас може да има, са различни. Като цяло пазаруваме, за да регулираме емоциите си, обикновено, за да компенсираме негативните емоции – а “шопинг терапията” е достъпен и социално приет метод за това.

Нездравословните навици за пазаруване могат да бъдат свързани и с по-ниска самооценка и същевременно с убеждението, че другите хора съдят за нас по това, което притежаваме. Възможно е самите ние да съдим другите въз основа на това, което притежават. Когато имам повече, се чувствам по-ценен.

Всъщност почти всичко, което правим като потребители, е свързано с намаляването на стреса.

В мозъка ни има специфични структури, наречени “наградна система“, свързани с освобождаването на хормони като допамин, които ни карат да се чувстваме добре. Тази система от своя страна е свързана с нашите емоции. Думите “разпродажба” или “изгодна сделка” активират до голяма степен тази система по начин, подобен на действието на наркотиците. Тогава използваме друга мозъчна област, за да помислим рационално и да преценим дали тази покупка ни е необходима или не. Но когато мозъкът се съсредоточи върху червената табела РАЗПРОДАЖБА, той е склонен да забрави всичко останало.

От друга страна, в мозъка има области, свързани с неприятното усещане за болка. Харченето на големи суми пари може да бъде усетено като физическа болка. Това е и причината, поради която, ако приемаме болкоуспокояващи, “болката” от харченето на пари се притъпява и е по-вероятно да направим импулсивни покупки. Плащането с кредитна карта също улеснява процеса на закупуване на скъпи стоки, защото в този момент всъщност не чувстваме, че плащаме пари – а когато действително подаваме банкнотите, имаме усещането за загуба.

Съществуват и други психологически фактори, които ни карат да пазаруваме все повече и повече – идеята, че можем да пропуснем изгодна сделка, елементът на конкуренция – да вземем нещо преди останалите или традициите, които спазваме.

Страстен шопинг маниак или пристрастен към пазаруването?

Да се постави границата между удоволствието от купуването на хубави неща и опасното патологично поведение на пазаруване не е лесно, но има някои сигнали, на които може би трябва да обърнете внимание.

Имате ли много неща, които никога не използвате или неотворени пакети и покупки, които сте правили отдавна? Чувствате ли се обсебени от мисълта за пазаруване, така че да не можете да мислите за нищо друго? Чувствате ли се привлечени от самия акт на купуване на вещи, от силното желание да притежавате неща, без значение какви точно са те? Трудно ли ви е да контролирате тези импулси?

Друг важен критерий, свързан с пристрастяването към пазаруване, са негативните последици, които засегнатите хора търпят – финансови трудности (изпадат в дългове, търсят ги за това) или семейни проблеми (поведението им предизвиква спорове, губят доверието на партньорите си) и неспособността да спрат да го правят въпреки това. Те разбират проблема, но не могат се противопоставят на желанието си.

Според последните проучвания прекомерната ориентация към материалните ценности може да бъде възможен предиктор на пристрастяването към пазаруването. Говорейки за темперамент – който се смята предимно за вроден – изследователите установяват, че хората с нездравословно поведение при пазаруване са склонни да демонстрират по-високи нива на импулсивност. Те са по-склонни да действат импулсивно – да реагират прибързано на на различни вътрешни или външни стимули, без да отчитат евентуалните негативни последици, които могат да се случат.

Всъщност, всеки от нас може да има своите дълбоки причини за подобни действия – те могат да се коренят още в детството ни, да са свързани с трудности в професионалния или личния ни живот. Едва след като се изправим пред тези причини и започнем да работим за тяхното осъзнаване, можем да се опитаме да се справим и с нежеланото поведение.

Някои от стратегиите, които можем да използваме, за да постигнем това, могат да бъдат:

  • Планирайте покупките си. Използвайте пари в брой, а не кредитна карта, ако е възможно.
  • Дишайте. Преди да купите даден продукт, спрете за момент, разходете се, дайте на мозъка си време да реши дали наистина се нуждаете от тази покупка.
  • Самонаблюдение и интроспекция – опитайте се да си зададете някои от следните въпроси:

Имам ли нужда от това точно сега? За какво ми е необходимо? Колко пъти ще го използвам?

А когато забележите, че имате пълен гардероб с неща, които напълно сте забравили, опитайте се да помислите: Как се чувствах, когато купих това? Какъв беше мотивът ми за тази покупка? Какво точно направих? Какво си мислех?

  • Разглеждане на епизодите от пазаруването “под микроскоп”.

Анализирайки действията си в детайли, можем да видим какви са конкретните отключващи фактори за нашето поведение, какво общо имат те с личната ни история и какви ресурси и възможности притежаваме, за да се почувстваме по-добре в дългосрочен план.

  • Да станем по-осъзнати и да признаем пред себе си защо пазаруваме – дали, за да регулираме настроението си, да повишим самочувствието си или като успокояващо средство в трудни житейски ситуации.
  • С редовен тренинг и подкрепата на професионалист можем да усвоим нови модели и нови начини за контролиране на тези импулси, така че в крайна сметка да постигнем промяна в действията си.

Както се научаваме да четем и пишем, така можем да се научим и да бъдем компетентни в потребителското си поведение.

Когато работим върху импулсивните желания, което ни притесняват, и управляваме емоциите и поведението си, правим крачка напред към по-пълноценен живот – допринасяме за щастието си и изпитваме повече удовлетворение и радост.

ТЪМНАТА СТРАНА НА ЧЕРНИЯ ПЕТЪК

Черният петък е тук. Забелязахте ли, че той вече се превръща в черна седмица или дори черен месец? Изкушенията по магазините, големите разпродажби и невероятните намаления ни примамват съблазнително от всяка витрина. А какво да кажем за всички реклами в интернет, които ни водят директно към онлайн магазини с ниски цени? Изглежда наистина трудно да устоим на всички тези изкушения и да не хвърлим поглед върху намалените стоки. През последните години Черният петък стана много популярен, като по този начин донесе традицията на ранното коледно пазаруване и у нас.

Това е чудесно – ще кажете – всеки обича да пазарува на достъпни цени. Проблемът възниква, когато пазаруването се превърне в основна идея в главата ни и започнем да организираме целия си ден, така че да можем да го осъществим. Всеки ден. Усещаме вътрешен натиск да влезем в търговския център и да прекараме часове там, избирайки измежду най-изгодните оферти.

Червените табели РАЗПРОДАЖБА са там, звучи жизнерадостна музика и изведнъж започваме да се чувстваме по-добре. Започваме да се чувстваме като у дома си – значими, признати, достойни. Забравяме за тежкия си работен ден, за семейните проблеми, за неприятностите в училището на децата. Просто поемаме дъх и се потапяме в света на разпродажбите. Накрая се оказваме с много торби, пълни с дизайнерски дрехи, чанти, обувки и т.н., и с голяма сума пари, излязла от банковата ни сметка.

В действителност, излизаме от магазина с торба, пълна с тъга… Започваме да се чувстваме виновни и с гузна съвест.  По-късно, вкъщи, започваме да се питаме – Наистина ли имам нужда от всички тези неща? Или ги купих прибързано, за да не изпусна изгодната сделка? Имах ли нужда от тези неща? Не. А исках ли ги? Да!

Пристрастяването към пазаруването се е превърнало в сериозен проблем в съвременното ни общество. В много страни то заема второ място след тютюнопушенето в списъка на най-разпространените зависимости. Въпреки това, поради различни причини, темата често се пренебрегва и не получава гласност. Най-вече, защото е свързана със социално приемливо поведение.  В сравнение с много други зависимости, тази е много по-малко видима и явна и това позволява на засегнатите от нея да се скрият лесно.

Хората, които са пристрастени към пазаруването, изглеждат добре, излъчват успех и благосъстояние. Но дълбоко в себе си те страдат много. Описват пазаруването като кошмар, който започва с изключително силния импулс да влязат в магазина, търсейки нещо повече от стока. Търсят щастие. Сигурно място, предлагащо успокоение за чувствата им. Успяват да го получат в началото, но ефектът е краткотраен. След това идват неприятните чувства – вина, гняв, тъга, самообвинения. “Защо правя това? Нима не съм в състояние да се контролирам?”.

Какво стои всъщност зад прекомерното пазаруване?

Психологическите причини, които всеки от нас може да има, са различни. Като цяло пазаруваме, за да регулираме емоциите си, обикновено, за да компенсираме негативните емоции – а “шопинг терапията” е достъпен и социално приет метод за това.

Нездравословните навици за пазаруване могат да бъдат свързани и с по-ниска самооценка и същевременно с убеждението, че другите хора съдят за нас по това, което притежаваме. Възможно е самите ние да съдим другите въз основа на това, което притежават. Когато имам повече, се чувствам по-ценен.

Всъщност почти всичко, което правим като потребители, е свързано с намаляването на стреса.

В мозъка ни има специфични структури, наречени “наградна система“, свързани с освобождаването на хормони като допамин, които ни карат да се чувстваме добре. Тази система от своя страна е свързана с нашите емоции. Думите “разпродажба” или “изгодна сделка” активират до голяма степен тази система по начин, подобен на действието на наркотиците. Тогава използваме друга мозъчна област, за да помислим рационално и да преценим дали тази покупка ни е необходима или не. Но когато мозъкът се съсредоточи върху червената табела РАЗПРОДАЖБА, той е склонен да забрави всичко останало.

От друга страна, в мозъка има области, свързани с неприятното усещане за болка. Харченето на големи суми пари може да бъде усетено като физическа болка. Това е и причината, поради която, ако приемаме болкоуспокояващи, “болката” от харченето на пари се притъпява и е по-вероятно да направим импулсивни покупки. Плащането с кредитна карта също улеснява процеса на закупуване на скъпи стоки, защото в този момент всъщност не чувстваме, че плащаме пари – а когато действително подаваме банкнотите, имаме усещането за загуба.

Съществуват и други психологически фактори, които ни карат да пазаруваме все повече и повече – идеята, че можем да пропуснем изгодна сделка, елементът на конкуренция – да вземем нещо преди останалите или традициите, които спазваме.

Страстен шопинг маниак или пристрастен към пазаруването?

Да се постави границата между удоволствието от купуването на хубави неща и опасното патологично поведение на пазаруване не е лесно, но има някои сигнали, на които може би трябва да обърнете внимание.

Имате ли много неща, които никога не използвате или неотворени пакети и покупки, които сте правили отдавна? Чувствате ли се обсебени от мисълта за пазаруване, така че да не можете да мислите за нищо друго? Чувствате ли се привлечени от самия акт на купуване на вещи, от силното желание да притежавате неща, без значение какви точно са те? Трудно ли ви е да контролирате тези импулси?

Друг важен критерий, свързан с пристрастяването към пазаруване, са негативните последици, които засегнатите хора търпят – финансови трудности (изпадат в дългове, търсят ги за това) или семейни проблеми (поведението им предизвиква спорове, губят доверието на партньорите си) и неспособността да спрат да го правят въпреки това. Те разбират проблема, но не могат се противопоставят на желанието си.

Според последните проучвания прекомерната ориентация към материалните ценности може да бъде възможен предиктор на пристрастяването към пазаруването. Говорейки за темперамент – който се смята предимно за вроден – изследователите установяват, че хората с нездравословно поведение при пазаруване са склонни да демонстрират по-високи нива на импулсивност. Те са по-склонни да действат импулсивно – да реагират прибързано на на различни вътрешни или външни стимули, без да отчитат евентуалните негативни последици, които могат да се случат.

Всъщност, всеки от нас може да има своите дълбоки причини за подобни действия – те могат да се коренят още в детството ни, да са свързани с трудности в професионалния или личния ни живот. Едва след като се изправим пред тези причини и започнем да работим за тяхното осъзнаване, можем да се опитаме да се справим и с нежеланото поведение.

Някои от стратегиите, които можем да използваме, за да постигнем това, могат да бъдат:

  • Планирайте покупките си. Използвайте пари в брой, а не кредитна карта, ако е възможно.
  • Дишайте. Преди да купите даден продукт, спрете за момент, разходете се, дайте на мозъка си време да реши дали наистина се нуждаете от тази покупка.
  • Самонаблюдение и интроспекция – опитайте се да си зададете някои от следните въпроси:

Имам ли нужда от това точно сега? За какво ми е необходимо? Колко пъти ще го използвам?

А когато забележите, че имате пълен гардероб с неща, които напълно сте забравили, опитайте се да помислите: Как се чувствах, когато купих това? Какъв беше мотивът ми за тази покупка? Какво точно направих? Какво си мислех?

  • Разглеждане на епизодите от пазаруването “под микроскоп”.

Анализирайки действията си в детайли, можем да видим какви са конкретните отключващи фактори за нашето поведение, какво общо имат те с личната ни история и какви ресурси и възможности притежаваме, за да се почувстваме по-добре в дългосрочен план.

  • Да станем по-осъзнати и да признаем пред себе си защо пазаруваме – дали, за да регулираме настроението си, да повишим самочувствието си или като успокояващо средство в трудни житейски ситуации.
  • С редовен тренинг и подкрепата на професионалист можем да усвоим нови модели и нови начини за контролиране на тези импулси, така че в крайна сметка да постигнем промяна в действията си.

Както се научаваме да четем и пишем, така можем да се научим и да бъдем компетентни в потребителското си поведение.

Когато работим върху импулсивните желания, което ни притесняват, и управляваме емоциите и поведението си, правим крачка напред към по-пълноценен живот – допринасяме за щастието си и изпитваме повече удовлетворение и радост.