Пробуждане след дълъг сън

Пролетта често се възприема като възможност да започнем нещо ново и да оставим старото зад гърба си – идеалното време да се върнем към нещата, които наистина имат значение за нас. Това време може да бъде свързано с намирането на ново хоби или усвояването на ново умение, но също така и с това да се погрижим за себе си и да се съсредоточим отново върху важните за нас неща.

Контраст с мрачната COVID-зима

След две години живот в пандемия усещането вече е някак различно. Твърде дълго колелото на емоциите ни обикаляше около страха, безпомощността, тревогата, самотата.  И се въртеше много бавно…Докато преди това изразявахме чувствата си свободно, радвахме се на срещите с близки и приятели, прегръщахме се или пък шумно показвахме недоволството си по дадена тема, COVID-мерките ни научиха да сдържаме тези емоционални изяви. Пиковете на емоциите – независимо дали положителни или отрицателни – бяха обрани от наложените ограничения и изпаднахме в едно приспано състояние пред твърде многото несигурност, гняв и тъга. Сякаш заглушаваща завеса покри всичко и ежедневието потъна в сивотата на рутинните обостряния и затихвания на пандемията.

Краткотрайните радости, облекчението и дори така възхваляваната „нормалност“ на посещенията в заведение или театър не можаха да изместят постоянно придружаващата ни тревожност и състояние на психологическа защита пред евентуалното утежняване на ситуацията.

Желание за социални контакти

Във времето на пандемията необходимите мерки пречеха на желанието на повечето от нас за социални контакти, а мнозина копнееха и за контрапункт на виртуалния свят на работата от вкъщи и онлайн срещите. Всичко това ни костваше повече енергия, отколкото искаме да признаем. А ентусиазмът за красиви неща и преживявания има нужда от такъв енергиен източник.

Пролетта като лъч надежда

Там, между безразличието и леко потиснатото настроение, с абсолютна сигурност имаме поне една перспектива за ново начало: настъпващата пролет. Емоционалните преходи от зимен към летен режим са плавни и не се случват изведнъж, но сякаш усещането вече е различно. Едно ново, по-слънчево състояние на духа бавно си проправя път.

С пробуждането на природата се събужда и жаждата за нов живот.

За да преминем отвъд продължителното състояние на летаргия, причинено от пандемията, е необходима нашата трансформация. Стъпка по стъпка да предизвикаме себе си и да израснем; да станем по-дръзки и по-свободни, да изградим нови начини за справяне с трудностите и да се върнем в състояние, в което никога не сме били. Това няма да е просто „връщане към нормалното”, а едно ново начало. Ще се нуждаем от него, за се почувстваме отново по-свързани с хората и света около нас, включително със света на красивите преживявания.

През пролетта всичко около нас преминава към ново начало, взаимно откриване и растеж, а ние сме част от тази разцъфтяваща среда. Съвсем логично и импулсите ни да се сближаваме с другите хора също стават по-силни. Телата ни се влияят от времето и през пролетта естествено се променя и хормоналният ни баланс. Чувстваме се по-бодри, активни и мотивирани, по-щастливи и въодушевени, защото увеличената слънчева светлина предизвиква смес от хормони, чрез които усещаме тялото си по-живо и се чувстваме по-добре както физически, така и психически.

Усещаме се така, сякаш можем да прегърнем целия свят и сме много по-отворени за нови действия и начинания, а в това състояние ще оказваме невероятна притегателна сила и върху околните. Със сигурност забелязваме това и в нашите близки. Градът ни се изпълва с живот, а по улиците срещаме лъчезарни лица. „Сърдечният предавател“ преминава към режим любов към живота.