Адът на лятната ваканция

Аз съм на 35 години, все още нямам собствено семейство, но никога не съм си го поставяла за цел. Все още съм млада и имам време за всичко. Чувствам се прекрасно в кожата си и не се умилявам при всяка гледка на жена с количка. Но се случи така, че всичките ми приятели от компанията вече са семейни, с деца и това естествено означава семейни ваканции през лятото. Липсва ми времето, когато лежахме безгрижно и безцелно на плажа с бира в ръка и се кикотехме силно без да ни пука чий покой смущаваме в момента. Напротив – за нас пък дразнителите бяха крещящите и ревящи деца наоколо, чийто родители не ги бяха научили да не тичат и хвърлят пясък в очите ни, докато се опитваме да правим тен. Перфектните почивки протичаха долу-горе така: спане до обяд, лека храна в кутийка на плажа, после кафе, малко волейбол или народна топка във водата, и преди залез започвахме истинския купон – мента със сода и вдигнати крака на шезлонга, вперили поглед в залязващото слънце, после бърз душ и вечеря в някое капанче на плажа, нощта свършваше по-скоро на зазоряване със зачервени ходила от боси танци в някой плажен клуб. Нищо от това вече не се случва. Не и с моята компания.

Миналото лято ме поканиха с тях на море – разбирайте с половинките и цялата челяд. Беше истински кошмар. Ставаше се много рано – децата не можели да спят до късно. Преобличане и тоалет с писъци и претенции за закуската. После плажа – катунът ни тръгваше и всеки нарамил чадър, надуваеми замъци и фламингота, кофички и лопатки, дюшеци и т.н. Стигахме на плажа и събирахме погледи с подготовката си да разположим цялото войнство и да опитаме да седнем и да се насладим на слънцето. Това, разбира се, беше невъзможно- хленчене, строене на пясъчни замъци, врънкане за царевица, сладолед, хвърчила, гевреци. Четенето на книга на спокойствие беше загубена кауза. Не можехме да проведем един разговор нормално, без да не бъдем прекъснати по няколко пъти. Разбира се това изнервяше и моите приятели и те се изпокарваха кой да поеме децата и да ни оставят да си кажем пет приказки. Вечерите на залез останаха някъде в спомените ми. Прибирахме се рано, за да вечерят децата и да бъдат сложени да спят. Аз често оставах сама на терасата с бира в ръка, тъжейки по свободното веме и независимите си приятели.

Чудесно разбирам, че това би се повторило и това лято, ако реша да отида с тях на море и че онези безгрижни времена няма да се върнат. Вече не сме същите. Тази мисъл много ме измъчва, липсва ми и времето, в което се виждахме по-често и те не бързаха да се приберат вкъщи “навреме”.

Замислям се тази година да не си взема летен отпуск и да се затрупам с работа, за да мине това ваканционно щастливо време по-бързо. Ще избягвам нахилените им лица във Фейсбук и ще се концентрирам повече в четеното на нови книги, ще гледам повече филми и ще се запиша на някакъв спорт. Ще си спестя и посещението при роднини в моя роден град – ще им посветя времето си около Коледа- тогава е студено, отвсякъде ти втълпяват, че трабва да се отдадеш на семейството си и да си създадете топъл семеен уют. И тайничко ще се надявам да не ми задават въпроси за личния ми живот и най-вече защо не съм си взела почвни дни през лятото за посещение на някое хубаво и романтично място!

Няма да позволя на никого да ме кара да се чувствам виновна за избора, който съм направила – това, дори не е избор, а стечение на един живот- без напрежение и бързане, без робуване на предразсъдъци и сбъдване на нечии чужди мечти. Няма да скалъпя набързо един брак, за да отговоря на обществените очаквания и после да не знам как да оцелея в него, само защото не съм си дала шанс да поживея и обмисля добре решенията си. Мисля, че в днешно време това се случва на много хора – чувстват се притиснати от семейство, приятелски кръг, колеги, роднини – всеки с мисъл за тяхното щастие. Щастието не се състои в това да постъпваш като всички, а да си удовлетворен от решенията, които взимаш и да се чувстваш спокоен и пълен, дори когато си сам. Затова не обичам тези летни ваканции – карат ме да чувствам длъжна да отида някъде и прекарам това време пълноценно – каквото и да значи това. Не, това лято ще работя и ще се отдам на себе си! Ето къде е Коледа!