Букет нарциси в офиса

Винаги съм възприемал себе си като много адаптивен и лесен за общуване човек. Обикновено ми трябват около няколко минути да създам контакт и още няколко, за да накарам човека отсреща да се чувства безкрайно комфортно в  моята компания и да потече разговор с лекота.

Още от малък съм научен да изслушвам другите – „ Само, когато слушаш има шанс да научиш нещо ново! Ако само ти говориш, ще чуеш това, което вече знаеш”, не спираше да повтаря баща ми. Когато си дете и нямаш търпение да си споделиш или е въпрос на чест бързо да „затапиш” някого в компанията, за да те хареса онова момиче, овладяването беше трудна задача. Но с времето успявах да осмисля всички съвети от родителите си и като че ли възпитах в себе си един толерантен, внимателен, съобразителен и уважаващ  другите човек. Общуването е изкуство, когато си избрал професия, в която то е основното ти оръжие, трябва да си наясно, че много често няма да харесваш и одобряваш всичко, което ще чуеш и изборът на подход ще е критичен за резултата от твоите действия.

Аз съм журналист и работя в голям информационен сайт, занимаващ се предимно с политика и социални анализи. Аудиторията ни е огромна, стремим се да сме актуални и винаги да напипваме пулса на обществото и адекватно да отговаряме на неговите потребности. Можете да си представите какъв кошер представлява нашата редакция! Всеки там е велик – борбата за рейтинг е ожесточена, стремежът ти да си този произвел „новината на деня”като че ли оправдава всички средства!

За да опиша професията на политическия и социален журналист, бих употребил три думи: любопитен, отдаден, безмилостен! Сами разбирате, че за толерантност, отстъпчивост и кооперативност трудно може да се говори! „Човек за човека е вълк” е може би точното описание на атмосферата и отношенията в офиса – и не защото ние сме някакви кръвожадни животни, готови да изпият кръвта на съотборниците, за да прочетат тяхното име на първа страница, а защото е въпрос на оцеляване! Само най-продуктивните ще останат, другите ще списват бюти колонка в някой женски сайт.

В нашата редакция междуличностните взаимоотношения са сложни – прибягваме до манипулация, за да изтръгнем някаква информация, ласкаем някого, за да ни помогне в труден момент, правим неискрени комплименти, за да се доберем до източник или откровено лъжем, за да избегнем конкурентен материал, който ще ни измести от „водещите новини”.

Скоро бях участник в подобен низък случай, който ми даде много ясно да разбера, че трябва да съм по-бдителен и да си изработя стратегия за справяне в подобни ситуации.

Бяхме попаднали на много интересен казус с укриване на ДДС за милиони в голяма компания. Тъй като аз водех разследването и аз щях да пиша материала по него, носех цялата отговорност за хода му – от набирането на информация и свидетели, до контакта с отговорните служби и предаването на сведенията по него. Трудно беше човек да се справи съвсем сам и потърсих съдействие на колега. Негова беше заслугата да ме свърже с ключов свидетел и разбира се, аз му бях много признателен. Но, общо взето дотам се приключваше със съдействието му. След като материалът беше готов и предаден за качване, всички се събрахме да се поздравим за добре свършената работа. Тогава моят колега се изправи и каза, че е щастлив, че всъщност той е в основата на разследването и че без неговия контакт, материалът на практика би бил невъзможен. Всички избухнаха в аплодисменти и моят авторски труд беше изтрит с гума. Най-интересното е, че у другите не остана и капка съмнение, че именно на този колега се дължи добрият резултат! Той беше човек, който толкова шумно и авторитетно натрапваше, дори незначителните си участия, че някак умееше да убеди всички, че именно той е носител на короната!           

Борбата на Его и прибягването до хитрини и измами страшно ми тежи. Както вече ви казах, тая игра не е за мен. Понякога, когато колега ме помоли за контакт на свързано с материл лице или информация, свързана с ключово събитие, аз реагирам спонтанно и се отзовавам. Толкова настървени хищници за централно място под слънцето не бях срещал – сякаш някой с конкурс беше подбрал безмилостни, амбициозни и самовлюбени „събирачи на трупове”, а аз бях се озовал там само за цвят. Никак не се вписвах в тази компания, като бялата овца, която всеки гледа със съжаление и лек присмех. „Тоя пък как си мисли, че ще се задържи с това наивно и любвеобвилно поведение на място, където се търсят истински машини, за да поддържат конкурентно ниво на пазара!”

Бях чел някъде за нарцистичната личност – с нереалистична представа за себе си, фантазии за изключителност, заявка за превъзходство, изискващ възхищение и безусловна подкрепа и на най-налудничавата идея. Човек, на когото трябва да пляскате, дори когато това е работата му и той е длъжен да я върши! Човек, претендиращ  и поставящ условие да бъде признаван, зачитан и носен на ръце, независимо от ситуацията или естеството на работата!

Чувал съм да ги наричат „трудни хора” – арогантни, себевеличаещи се, себедостатъчни. Но това не е точно така! Аз намирам тези хора за много уязвими – трудно мога да си представя, че не можеш да почувстваш удовлетворение и вътрешен мир, когато си свършил нещо добре, а разчиташ другите да те хвалят и възвеличават, за да затвърдиш крехката си себеоценка! Това си е чиста зависимост, като наркоманът, който може да се почувства щастлив, само ако е вкарал нужната доза.

Стана ми жал. Замислих се кое е първо – за да успееш да се задържиш в тази професия трябва да си нарцис или пък тя те превръща в такъв? И изобщо как аз попаднах тук – сред конкуриращите се, самоизяждащите се, ходещите по глави хора? Какви качества съм показал, за да засужа мястото си в кошера? Или пък точно това, че съм намерил начин да изградя мост и продуктивно да работя с тези колеги е нещото, което далновидните ми работодатели са видели и са решили да съм цветното петно в офиса, нормалността като референтна стойност!

Приемам хвърлената ръкавица – аз съм оцеляваща личност. Както ви казах и в началото, намирам път към всеки! Дори откривам полза от общуването с тези хора! Нарцисът е красиво цвете, само не вдишвайте силно, за да не ви задави летливият цветен прашец!