Single Blog

  • Home
  • Защо вярваме в конспиративни теории

Защо вярваме в конспиративни теории

Защо вярваме в конспиративни теории

Повече от един на всеки трима американци вярва, че глобалното затопляне е измама. 49% от жителите на Ню Йорк смятат, че правителството на Съединените щати е замесено в атентатите от 11 септември. Над 50% от американците вярват, че Лий Харви Осуалд не е действал сам при убийството на Джон Кенеди. Приблизително 37% от американците вярват, че Агенцията по храните и лекарствата умишлено пречи да се открият лекарства за рак.

 

Конспиративните теории са много разпространени и изглежда са част както от съвременните, така и от традиционните общества. Изследванията все още не са установили култура, която да не поддържа някакъв вид конспиративни вярвания.

    Каква е дефиницията за конспирация?

Социолозите са постигнали консенсус относно това какво точно представлява конспиративната теория. Разглеждането на ключовите елементи от нея помага да се изясни защо в епохата на социалните медии, на високото потребление на новини и объркването, което настъпва по време на пандемията COVID-19, създадоха идеалната среда за поява на множество нови конспирации.

Конспиративна теория се определя като теория, която отхвърля стандартното обяснение на дадено събитие и вместо това приписва на тайна група или организация извършването на таен заговор.

Конспиративните теории включват идеята за влиятелни групи от хора, които предприемат тайни действия, скрити от обществения контрол. Това означава, че конспиративните твърдения са изключително трудни за опровергаване. Привърженикът им вероятно вярва, че всеки, който се опитва да развенчае твърденията му, е замесен в нея и е част от конспирацията.

Проучване в обрастта на психологията на конспиративните теории разделя съдържанието им на шест основни елемента:

1. Предположение за причинно-следствена връзка между хора и събития

2. Конспираторите действат умишлено.

3. Група от непочтени, лоши лица работят съвместно за постигане на определена цел ( самотният играч не се впиства в определението за конспиративна теория)

4. Съществува заплаха от нанасяне на вреда на други лица от страна на заговорниците.

5. Конспираторите действат тайно, което обяснява защо често има оскъдни доказателства, а също така правят теорията трудна за опровергаване.

6. За отбелязване е, че горната информация всъщност е публикувана през 2017 г., въпреки че изглежда подходящо описание на настоящите събития.

   Как се разпространяват конспиративните теории?

Няма доказателства, че в момента има повече конспиративни теории в сравнение с други периоди от време. Просто има много по-добри и по-ефикасни средства за разпространяване на информация. Всяка идея, независимо колко неоснователна е тя, вече може да се разпространява със скоростта на Wi-Fi.

Интернет дава възможност на социалните медии и други новинарски източници да разпространяват всяко мнение. Тъй като платформите на социалните медии в частност, са проектирани така, че да оптимизират ангажираността на потребителите, клиентите биват захранвани с все повече и повече идеи въз основа на демонстрирания от тях интерес към дадена система от убеждения. Не след дълго се появяват два или повече паралелни потока от информация и напълно различни тълкувания на събитията.

COVID-19 промени живота ни в почти всяко отношение, включително предизвика огромно увеличение на потреблението на новини във всички форми – особено в социалните медии.

Едно проучване установи, че почти 70% от хората по света са увеличили потреблението си на новини в опит да научат повече за коронавируса. Разбираемо е, че всички бяха погълнати от опитите да разберат как този вирус може да повлияе на здравето им, на семействата им и на бизнеса им.

Това, заедно с натоварената здравна система, нестихващата тревога и безбройните въпроси без отговор, създаде благоприятна почва за това, което Световната здравна организация (СЗО) нарече “масова инфодемия”. Този термин описва факта, че голяма част от консумираните новини бяха фалшиви и/или политически мотивирани.

Толкова много търсене на новини тласна на новинарския бранш и осигури излишък от информация, част от нея точна, друга – неточна, а трета – противоречиви. За неспециалистите стана трудно да се ориентират в информационния пейзаж и да разберат на какво да вярват или как да намерят надеждни насоки.

Проучванията показват, че по-голямата част от информацията за пандемията е била вярна, но фалшивите новини като че ли са били споделяни и разпространявани повече.

Както е известно, понастоящем съществуват няколко конспиративни теории, свързани конкретно с пандемията. Проучване сред жителите на САЩ от март 2020 г. показа, че един от всеки четирима американци смята, че коронавирусът е бил умишлено разработен от учени.

Съществува значителна популация, която вярва, че коронавирусът изобщо не съществува и че цялата пандемия е измама. Друга идея, изказана в социалните медии, е, че самото тестване заразява хората и призовава хората да отказват тестване.

  Кой е най-склонен да вярва в конспиративни теории?

Хората, които се чувстват остракирани (терминът идва от древна Атина, означава изгонване на лица, смятани за опасни за 10 години) или им липсва чувство за принадлежност, са по-склонни да вярват в конспирации. Склонни към подобни вярвания са и тези, които смятат, че са със статус, който е застрашен, или които имат по-ниски доходи.

  Примери за конспиративни теории

Нека разгледаме някои известни примери в историята.

Процесите срещу вещиците в Салем

Процесите срещу вещиците в Салем са отличен пример за силата на конспиративните теории и потенциала им да доведат до смъртоносни последици. Процесите срещу вещиците в Салем започват през 1692 г., когато група млади жени в Салем, Масачузетс, вярват, че са обладани от демони, и обвиняват няколко други жени в района в магьосничество. През този период обикновените хора биват убеждавани, че съседките им са вещици. Това не било кратковременна преценка; процесите продължили повече от година. Тези предполагаеми вещици всъщност били осъдени от съдия и съдебни заседатели и тридесет от тях били обесени.

Това е пример за конспиративна теория, защото става дума за група хора, които вярват, че друга, злонамерена влиятелна група работи заедно с цял да причини вреда.

Експеримент със сифилис в Тускеги

Интересно е, че някои конспиративни теории са се оказали верни. Експериментът със сифилис в Тускеги, например, започва като конспиративна теория.

През 1932 г. без съгласието на участващите чернокожи мъже е започнато проучване, чиято цел е да се наблюдават дългосрочните последици от сифилиса. Мъжете, включени в Института Тускеги, са имали сифилис и участващите лекари са им казали, че ги лекуват, но те не са получили никакво лечение. Болестта е била оставена да опустоши телата им и мъжете са претърпели необратими последици. Това се случва, по времето, когато лекарството за сифилис – пеницилинът – е било на разположение.

Едва през 1972 г. истината е разкрита и конспиративната теория се оказва вярна. Преди това е било само популярна конспиративна теория, обвиняваща учените от института “Тускеги”, че са извършили тези действия срещу чернокожите мъже в района.

  Защо конспиративни теории са правдоподобни

Те използват някои от основните човешки характеристики. Човешкият ум винаги се опитва да открие модели, с които да осмисли заобикалящата го среда. Хората също така винаги търсят своето племе или хора, с които се чувстват свързани. Конспиративните теории се възползват от тези човешки черти и ни предлагат обяснения, които могат да ни накарат да се чувстваме по-сигурни.

Те помагат за осмислянето на света

Човешкото съзнание винаги търси модели, поради което сме способни да видим лице, когато гледаме облаци. По същия начин търсим и виждаме модели в ситуациите. Намираме причинно-следствени обяснения за събития и набор от поведения. Това е начин за осмисляне на един хаотичен свят изпълнен с почти безкрайно количество стимули и случайни събития.

Конспиративната теория дава обяснение за смайващи събития. Тя дава възможност за задоволяване на любопитството, когато няма достатъчно данни за нещо. За нас – хората, едно фалшиво обяснение е по-добро от липсата на обяснение.

Логично е тогава, че конспиративните теории е по-вероятно да се появят, когато има минимална или противоречива информация по дадена тема.

Конспирациите са по-разпространени и когато дадено събитие значимо за живота на много хора, а информацията, която се предлага е по-обикновена или непълна. Учените стигат до заключението, че конспирациите са начин човек да постигне “когнитивно затваряне” (социално психологически термини, които описват желанието на индивида за твърд отговор на въпрос и отвращение към неяснота). Смята се, че това е основната привлекателна черта на конспирациите.

Те предлагат контрол в условия на неконтролируеми събития

Конспиративните теории предлагат на хората начин да се чувстват сигурни и да имат някаква автономност или контрол в рамките на случайни събития. Това е механизъм за справяне за тези, които се чувстват оставени на милостта на съдбата. По-тревожните и безсилни хора са по-податливи. Тези, които се чувстват неспособни да предвидят изхода от дадена ситуация, са по-склонни да разчитат на тях за утвърждаване.

  Еволюционни психолози се произнасят относно конспиративните теории

Би било еволюционно предимство, ако ранните хора са намерили начини да управляват страховете си от неща, които представляват риск в тяхната среда, и дори да предвиждат заплахите. Конспиративните теории постигат това.

В средата на предците е било изгодно да бъдем подозрителни към мощни и потенциално враждебни коалиции. Нашата история ни подтиква да измисляме и да вярваме в конспирации дори при наличието на малко подкрепящи доказателства. Това може би е причината те да се запазят, независимо от това колко неправдоподобни изглеждат или въпреки преките доказателства за обратното. Защото в миналото тези тенденции са били полезни за оцеляването.

Теория на ума

Основната способност за разбиране на това, което другите може да си мислят, известна още като теория на ума, би улеснила съвместния живот и сътрудничеството на предците.

Еволюционните психолози се питат дали конспиративните теории не представляват прекомерно усърдно прилагане на способност, която вероятно е еволюирала, за да регулира и подобри социалния живот на хората. Човек може твърде лесно да прави заключения за мотивите, намеренията и мисловните процеси на другите. Това се потвърждава от интересното откритие, че способността да се разчитат емоциите на другите само по очите им, точно предсказва дали човек вярва в конспиративни теории.

Чувство за принадлежност

Изглежда, че конспиративната теория задоволява и човешката нужда от принадлежност. Теориите се разпространяват сред група хора, които се чувстват почти като семейство. Понякога теорията е в основата на тяхната връзка.

Тя също така дава възможност за утвърждаване на представата за себе си. В конспирацията е вградена идеята, че групата и свързаната с нея система от вярвания са прави, а другите грешат. Предположението е, че коалицията е морална и добра и е саботирана от тези извън групата. Проучванията потвърждават, че вярата в конспирации е свързана с нарцистична или надценяваща представа за себе си.

Хората са устроени така, че да откриват заплахи в заобикалящата ги среда, но и да откриват потенциални съюзи. Това би било еволюционно предимство при намирането на храна, подслон и потенциални партньори.

Негативни последици от конспиративните теории

Конспиративните теории могат да имат отрицателни последици, като например смъртните случаи в резултат на Салемските процеси срещу вещици или смъртността от COVID-19, която може би е по-висока, отколкото е трябвало да бъде.

Те разпространяват невярна информация

Конспиративните теориии не са просто безобидни слухове. Например твърденията в социалните медии, че маските причиняват пневмония или влошават притока на кислород, доведоха до спорове и объркване. Няма добър начин да се измери как приемането на конспирациите е променило броя на смъртните случаи, свързани с коронавируса. Въпреки това, онези, които са разглеждали този въпрос критично, признават, че то несъмнено е увеличило броя на загубените животи поради това, че е намалило вероятността някои да предприемат поведение, което да намали риска от заболяване.

Те обезсилват вярващите

Тъй като привържениците на конспиративната теория, според тях, принадлежат към по-малката, по-немощна група, която е във властта на по-голямото племе, често се появява свързаното с това чувство на обезвластяване. Това служи само за допълнително засилване на чувството на тревожност, изолация и уязвимост към външни сили. Макар че проучванията потвърждават, че чувството за остракизъм засилва конспиративните убеждения, самоутвърждаването изглежда е антидотът. Силното чувство за собствено достойнство намалява вероятността човек да подкрепи погрешни идеи.

Занапред всеки трябва да смята за свой дълг да бъде отговорен за това какви новини разпространява и какъв е източникът на тези новини. Също така трябва да внимаваме каква информация консумираме.

Статиите от рецензирани списания са чудесен източник на информация, но могат да бъдат малко технически. Уебсайтовете на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и на СЗО се ползват с добра репутация, актуализират се и съдържанието им се основава на научни изследвания.

Източник: verywellmind.com/why-do-we-believe-conspiracy-theories-5181316 

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube